/Поглед.инфо/ Едва успяха в Г-7 да се разберат за въвеждането на единен данък от 15% за мултинационалните компании и "младшите партньори" вече се оплакват. Въпреки че повечето западни медии не наричат това решение друго, освен „историческо“, което носи просперитет на целия свят, не всички са съгласни с това.

Дали това е “исторически ценно”, беше оценено от печатания в Хонконг “Азия Таймс”. Изданието смята, че не е важно това, че седемте най-големи западни икономики днес произвеждат една трета от световните стоки и услуги. „Срещата в Корнуол в най-добрия случай беше тромав спектакъл, представен от посредствена трупа, представяща се за „лидери“, позиращи на фотосесии по време на частно парти с 95-годишната британска кралица, където всички се въртят весело без маски, говорейки за „споделени ценности" и "права на човека. " Карантината при пристигане, маските и социалното дистанциране, разбира се, са само за плебеите. "

Нека не бъдем толкова строги, защото в Корнуол стартира нова инициатива за изграждане на по-добър свят. Съдейки по заглавието ѝ „Да възстановим отново по-добрия свят“, това е глобална инициатива. Г-7 (Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, САЩ) се съгласи да помогне на развиващите се страни да подобрят своята инфраструктура и ще похарчи за това около 40 трилиона долара. От благородство ли? Всъщност не, като се има предвид, че инициативата е насочен не толкова към помощ, колкото към противодействие на КНР. Някои от двете страни на Атлантическия океан не могат да заспят от пекинския “Един пояс, един път”.

Общите ценности веднага се пръснаха по шевовете, когато Великобритания, подкрепена от Канада, се опита в заключителното комюнике да принуди ЕС и Япония да обвинят открито Китай в нарушаване на правата на уйгурското малцинство в Синдзян. Макрон, Меркел, Драги, тоест лидерите на Франция, Германия, Италия и японският премиер Йошихиде Суга, които се присъединиха към тях, имат свои собствени планове за отношения с Пекин. И те не искат да затворят вратата към най-големия пазар в света. Обемът на търговията между Европейския съюз и Китай през миналата година възлиза на 586 милиарда евро, тоест Китай е партньор номер едно за ЕС. Той е основният търговски партньор и за Япония.

Отделно е необходимо да се задълбаем в "историческите" 15 процента единен данък върху транснационалните корпорации. Никой не твърди, че подобна мярка би могла да сложи край на дългогодишните проблеми на световната икономика - „данъчни убежища“, притока на печалбите към офшорки, премахването на данъка върху доходите в собствената им държава, като например милиардерът Уорън Бъфет, чието състояние е от 2014 до 2018 г., нарасна с 24,3 милиарда долара, докато той плати едва 23,7 милиона данъци. Това е 0,1 процента от печалбата, както се изчислява от Newsweek. По същия начин милиардерите Джеф Безос, Илън Мъск и Майкъл Блумбърг са платили минимални данъци в хазната. Безос не плаща нищо на федералната хазна през 2007 и 2011 г., Мъск през 2010 г. Европейската независима организация “Данъчна Обсерватория” съобщава, че "революционното решение" на Г-7 ще донесе на Великобритания 200 милиона евро данък годишно само от “Бритиш Петролиум”, който, както всички останали ТНК, крие приходите си далеч от британските брегове. От корпорациите ще се изисква да плащат 15 процента от печалбата в страната, в която „правят бизнес“, въпреки че централата им, с няколко отегчени служители, е регистрирана някъде на Каймановите или Бермудските острови. Накратко, Г-7 гарантира пълен успех на идеята, а сега зависи от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чиито 37 членове трябва да гласуват единодушно възможно най-скоро.

Министърът на финансите на Естония (член на ОИСР) Кейт Пентус-Розиманус заяви, че данъкът, договорен от Г-7, е "вреден за предприемачеството, международната конкуренция и създаването на работни места". Естония е категорично против, въпреки , че единният данък ще ѝ носи допълнителни 10 милиона евро годишно в хазната. Тъй като в Естония се облагат само корпоративни дивиденти, а не печалби, ако са реинвестирани вътрешно.

Логично е да се приеме, че един данък ще добави към хазната, когато е под 15 процента. В Узбекистан, където е 7,5%, Парагвай (10), Молдова (12), Ирландия (12,5). Но защо трябва да се радват бизнесмените в Африка, където корпоративният данък върху доходите е 25 до 35 процента? И в Европа също: в Германия този данък е 50%, в Гърция - 49%, Франция - 42%, Белгия и Ирландия - 43%, Италия - 36%, Великобритания, Холандия, Испания, Португалия - 35%, Люксембург - 34% процента. Защо се радват? Намаляването на данъците ще бъде мощен стимул за привличане на инвестиции в тези страни.

Ако развиващите се страни сега се конкурират в привличането на инвестиции, намаляването на корпоративния данък, то хармонизирането на данъчното облагане според Байдън ги лишава от основния стимул за инвеститорите. Ето защо „много развиващи се страни ще осъдят глобалния минимум като неразумно ограничение, което ще попречи на способността им да привличат инвестиции“, пише “Проджект Синдикейт”. Когато страните се различават значително по отношение на развитието, тогава доброто за една държава може да се превърне в пречка за растежа в друга, пише вестникът.

Основното е, че Г-7, която зарадва глобалния бизнес с единен данък, просто примамва инвеститорите към себе си. Невъзможно е да се пренебрегне неоспоримият факт, че САЩ с „глобален данъчен минимум“ защитават своите корпорации от евентуално данъчно облагане в други страни с много по-висок лихвен процент. В крайна сметка е несъмнен фактът, че именно “Епъл”, “Фейсбук”, “Гугъл” и около сто от най-големите, главно американски компании, получават 15 процента картбланш в момента, когато Европа се готви да въведе собствен корпоративен данък за "чужденци".

„Г-7, която в крайна сметка реши да приведе международната данъчна система в хармония с XXI век, само безсрамно донесе ползи за себе си“, обобщава американското издание с нестопанска цел “Комън Дриймс”.

Очевидно е, че манипулирането на международните данъчни правила по начина, по който го прави Г-7, означава провокиране на конфликт на интереси между държавите в глобален мащаб. Международните данъчни правила трябва да бъдат формулирани не в Белия дом, а в Конвенцията на ООН за данъчното облагане, която САЩ така упорито отрича.

Превод: В. Сергеев