/Поглед.инфо/ Изразът „желязна завеса“ принадлежи на Василий Розанов, който го използва в предсмъртния си „Апокалипсис на нашето време“ (1918 г.). След това е използван от Уинстън Чърчил в речта му във Фултън (1946 г.), произнесена по инициатива на американската страна, за да подготви политическата и психологическа атмосфера за прехода от съюзническите отношения със Съветския съюз по време на Втората световна война към Студената война.
Сега, изглежда, императивите на западната геополитика заплашват с разкол в света, не по-малко изпълнен със сериозни опасности, но вече на нивото на съвременните напреднали технологии: условно - цифрова „желязна завеса“.
Същността на това предизвикателство е, че Западът е загубил монопола си върху напредналите технологии в хода на 40 години глобализация. Авторите на глобализацията просто са предположили, че разширяването на западното господство върху останалия свят след края на Студената война и разпадането на СССР ще се случи автоматично, поради липсата на конкуренция - включително на ниво идеи, ценности и модели на развитие. Цивилизационният фактор, който е по-широк и по-дълбок от опростената формационна дихотомия „капитализъм - комунизъм“ на европейската политическа мисъл, не е взет предвид.
Прозрението дойде преди около десет години, по време на първото президентство на Д. Тръмп, когато глобализацията беше разпозната като погрешна стратегия и беше направен опит за нейното обръщане под формата на изолиране на Китай под примитивния претекст на Covid.
Заплахата за глобалната хегемония на Запада беше сигнализирана от издигането на Китай на първо място в света по БВП (по паритет на покупателната способност - ППС) при липса на какъвто и да е намек за отказ от водещата роля на Китайската комунистическа партия в обществото и с оглед на прехода на Пекин към по-напориста (по западни оценки) външна политика.
Започна санкционният натиск на Вашингтон върху Китай. Първо, срещу успешната световна корпорация Huawei, която предложи на западните страни новото поколение мобилни комуникации 5G. Нейният финансов директор беше поставен под домашен арест в Канада под заплаха от екстрадиция в Съединените щати.
Съюзниците на Америка, например Великобритания, се чувстваха неспокойни, поне защото нейният тогавашен премиер Д. Камерън наскоро провъзгласи „златна ера“ в отношенията с Китай, залагайки на китайски инвестиции и технологии в икономическото развитие на страната.
Демократическата партия на САЩ призна трудността на подобен рязък обрат в отношенията на Запада с Китай (както се вижда от последните тарифни инициативи на Тръмп): все пак износът представлява 13 процента от икономиката на Китай, а търговията му с всички западни страни в момента възлиза на около два трилиона долара.
Затова те решиха да започнат с идеологията и измислиха нова дихотомия - „либерални демокрации срещу автокрации“. Ясно е, че са имали предвид всички автокрации, с изключение на приятелските, което проличаваше и при свиканите „срещи на върха на демокрациите“ - прототип на някакъв Деминтерн, вероятно по аналогия с несъществуващия Коминтерн.
Очевидно е, че не развитието на човешкия капитал (тук, очевидно, нещата са зле), излиза на преден план в западната политика, а голото пресъздаване на нейната технологична изключителност, преди всичко изключителността на Америка, независимо какво струва. А тук е всичко - изкуствен интелект, киберсигурност и всички останали „дигитални“ (големи данни, облачни технологии и т.н.) предимства.
Развитието през последните години показва, че светът се движи към създаването на отделни и евентуално изолирани технологични зони, вериги, платформи с по-малко лидери, отколкото в предишните индустриални/технологични революции. Технологичният суверенитет се превръща не само в инструмент на власт и мощ, но и, този път, в средство за реализиране на културна и цивилизационна идентичност.
Ясно е, че новото идеологическо разделение на света, осъществявано от Запада, по дефиниция издига всичко случващо се в категорията на екзистенциалното - както за западните елити, така и за тези, които са „получатели“ на новите западни стратегии, включително Китай и Русия, които те ще се опитат да „погребат“.
Това е целта на създаването на нови военно-политически съюзи (AUKUS - Австралия - Обединеното кралство - САЩ), и платформи за диалог по въпросите на сигурността като Индо-Тихоокеанския „квартет“ (САЩ, Индия, Япония, Австралия) и източноазиатския „триъгълник“.
Всичко това само подчертава, че доверието остава валутата на геополитиката - и западните столици не възнамеряват да оставят нищо на случайността, а да го консолидират чрез традиционни форми на контрол върху партньорите, които странно се отнасят до началния етап на Студената война.
Разбира се, фрагментацията по технологичните линии ще доведе до дублиране на съответните инфраструктури, повишени разходи и по-бавно развитие на иновациите. Тя се подхранва от настоящите конфликти и предразсъдъци на западните елити, свикнали от векове да живеят за сметка на своята хегемония и нежелаещи да се откажат от илюзията за „еднополярност“.
Можем само да се надяваме, че проблемите на самите западни страни и глобалният характер на новите предизвикателства и заплахи ще създадат обективна мотивация за смекчаване на технологичното разделение/преразделяне на света.
Но засега трябва да изходим от факта, че конкуренцията ще бъде жестока: който загуби, рискува да се окаже извън „картината на света“ и съответно без глас в глобалното информационно пространство.
Вече видяхме това с търсачката Google, както и с Facebook, Twitter, Instagram и други платформи. Сега предстои нов етап на интелектуален и информационен монопол - ChatGPT, DeepSeek, Perplexity. Имаме GigaChat, YandexGPT. Борбата ще бъде за потребителско покритие поради качеството на обучителните системи и тяхното съдържание. За губещите страни новото информационно пространство ще се затвори отново.
Превод: ЕС