/Поглед.инфо/ Неведнъж сме писали, че Япония се отказва от „трите неядрени принципа“, провъзгласени от парламента на Страната на изгряващото слънце. Беше отбелязано също, че правителството на САЩ по начало не е имало намерение да приложи принципа за предотвратяване на вноса на чужди ядрени оръжия в Япония. От 60-те години на миналия век има тайно двустранно споразумение, че американците могат свободно да внасят такива оръжия в своите бази и пристанища на японска територия, без да ги декларират по никакъв начин. Избраната формула, според която Пентагонът „нито потвърждава, нито отрича“ вноса на ядрени оръжия на самолетоносачи и атакуващи подводници, базирани в японски пристанища, трябва да се определи не само като измама, но и като нарушение на антивоенните чувствата на японския народ. Същото може да се каже и за много вероятното наличие на ядрени оръжия в американските военни бази на остров Окинава, които са аванпост на въоръжените им сили в региона. А през последните години „зоната на отговорност“ на тези бази беше разширена до Индийския океан.
Такива американски оръжия в Япония и, в никакъв случай, не са прословутия „ядрен чадър“, който уж покрива съюзническите държави от „агресивни съседи“, каквито Токио сега открито нарича КНР, КНДР и Русия. В същото време нито японците, нито американците могат ясно да обяснят защо китайците, севернокорейците и руснаците трябва да „превземат Япония“. Съвсем очевидно е, че измисленото плашило на военната опасност, което се предполага, че идва от съседните страни, е необходимо на японските власти, за да „оправдаят“ реконструкцията на страната си като военна сила.
През последните години обаче и властимащите, и обикновените японци започнаха да се чудят дали американският „ядрен чадър“ остава надежден и дали си струва да помислят за собствения си ядрен потенциал, който няма да е труден за създаване за високотехнологична Япония. В същото време не може да се изключи напълно, че не само разработки, но и експериментални образци на такива оръжия присъстват в Страната на изгряващото слънце от дълго време и можем да говорим само за установяване на тяхното масово производство. Както много информиран японски събеседник каза на автора на тези редове, „Наистина ли мислите, че за нас, японците, е проблем да създадем ядрени оръжия, ако дори икономически и технологично бедната Северна Корея ги владее…“
Това ли е оръжието, което е имал предвид сегашният японски премиер Фумио Кишида, когато подписва документите за нова военна стратегия, която позволява ответни или дори превантивни удари по съседни страни?
Японските настроения за притежаване на собствен ядрен потенциал се засилиха, след като целият свят стана свидетел на бягството на „непобедимите” американски войници от Афганистан. Те бяха впечатлени и от изявлението на Доналд Тръмп в ефир, когато той беше президент на САЩ, че не е правилно богатите Япония и Южна Корея да седят зад гърба на американците по въпросите на гарантирането на собствената си сигурност. Тогава той прикрито призова Токио и Сеул да се сдобият със собствени ядрени бомби и ракети и да се изправят независимо срещу своите геополитически съперници. Може да се предположи, че ако Тръмп отново дойде на власт, той ще се опита да приложи концепцията за ядрени оръжия за най-близките съюзници на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион.
И Тръмп далеч не е сам в своите възгледи. Изглежда неслучайно онзи ден много осведоменият бивш редактор на “Ню Йорк Таймс” Бари Гевън в статия за американското списание “Нешънъл Интерест” заяви, че Япония ще трябва да стане ядрена сила, за да не разчитат на помощта на САЩ и независимо да сдържа Китай, Северна Корея и Русия. „Позицията на Япония като лидер в глобалното движение за мир се превръща в непозволен лукс. Япония трябва да разработи ядрено оръжие“, казва авторът на публикацията.
По същество Гевън обяснява на японците, че американците нямат намерение да умират, за да ги защитят. Той открито изрази мнение, че връщането на САЩ към своите „традиции на изолационизъм“ трябва да накара Япония да помисли за собствено ядрено оръжие, което да замени американския „чадър“. Според него Япония не може да разчита, че САЩ ще се съгласят да изложат градовете си на риск, за да защитят своите съюзници.
Назовавайки страните, на които Япония може и трябва да изпрати ядрени оръжия, авторът на статията направи много провокативно изявление, „припомняйки“, че Токио „не е съгласен със суверенитета на Москва над четирите острова от веригата Курил“. Думите на американеца могат да се възприемат и като съвет за решаване на „териториалния въпрос“ с помощта на ядрено оръжие. Въпреки че, разбира се, нито японците, нито американците ще започнат ядрен конфликт, за да завладеят руските Курилски острови. Но след като е овладяло арсенал от оръжия за масово унищожение, Токио може да прибегне до изнудване с такива оръжия. След като предложи съществуващата разширена версия на „решението на проблема със северните територии“, която предвижда „връщането“ на Япония на всички Курилски острови, законно принадлежащи на Русия, до Камчатка и южната половина на руския остров на Сахалин, което в Страната на изгряващото слънце упорито се нарича "губерня Карафуто".
В тази връзка е уместно да припомним изявлението на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, че милитаризацията на Япония с подкрепата на САЩ предполага, че отново искат да направят нейните жители камикадзета, умиращи за чужди интереси. Според него "силите за самоотбрана" на страната законно се превръщат в пълноценна армия, способна да атакува, а това е "грубо нарушение на резултатите от Втората световна война".
У нас се очертаха две, може да се каже, полярни гледни точки относно перспективата Япония да се сдобие с ядрено оръжие. Например военният експерт, директор на Музея на войските на ПВО и полковник в оставка Юрий Кнутов нарича действията на Япония доказателство за това, че над Русия вече е надвиснала колосална заплаха. И предупреждава: „Япония непрекъснато заплашва Русия; от време на време различни японски военни фигури говорят , че Курилите принадлежат на Япония и Токио трябва да ги завземе военно... Заплахата за Русия ще бъде колосална, ако Япония има свои собствени ядрени оръжия. ”
От друга страна, ръководителят на Центъра за японски изследвания към Института за Китай и съвременна Азия на РАН Валерий Кистанов смята, че японският проект за ядрено оръжие е неосъществим, поне в обозримо бъдеще. Изследователят се позовава на продължаващите антиядрени настроения в страната и недоволството от придобиването на ядрен потенциал от Токио от страни, съседни на Япония. В същото време той смята, че „самите САЩ, под чийто „ядрен чадър“ се крие Япония, няма да позволят това. Между другото, това е парадокс: японците са за мир, но в същото време са под ядрената защита на Съединените щати.
От една страна, тревожността на полковник Кнутов може да бъде оправдана от гледна точка на бдителността и пропагандата. Но, доколкото знам, във висшия ешелон на японската власт, въпреки призивите на отделни провокатори за „възвръщане на северните територии със сила“, има консенсус, че не може да има „военно решение“ по отношение на Курилите. Има съвсем различни изчисления. А именно надеждата, че строгите икономически санкции, изкуственото удължаване на военните действия, провокирани от Запада на територията на бившата Украинска ССР и, като следствие, довеждането на страната ни до фалит и народен бунт ще създадат условия, когато Москва ще се окаже в такова положение. трудни условия, които самата тя ще донесе “на тепсия” Курилските острови. И това не е празна измислица. Подобни аргументи се чуват и виждат в японски телевизионни токшоута.
Що се отнася до разчитането на японското обществено мнение, което уж няма да допусне ядрено оръжие, тогава, за съжаление, за разлика от последно време, сега ситуацията се променя бързо. Първо, в Япония отдавна не е имало масови антивоенни митинги или шествия около парламента под лозунги на протест срещу милитаристичните планове на властите и нарастващото участие на страната в агресивната военна стратегия на Съединените щати. Не се чува, както преди, за широки антивоенни и антиядрени действия на организации, които съществуват от следвоенно време за забрана на атомни и водородни оръжия.
В същото време японците стават песимистични за бъдещето. Все повече жители на тази страна се съгласяват да премахнат „клаузата за мир“ от конституцията и да увеличат мощта на въоръжените сили. Те приемат сериозно сплашването на медиите и политиците от управляващата партия, което създава атмосфера на неизбежно въвличане на Япония в уж предстоящата война за Тайван, предстоящо ракетно ядрено нападение от Северна Корея, а след това Китай и Русия. В разговори с уважавани, миролюбиви японци понякога чувате следното разсъждение: „Ние сме заобиколени от ядрени сили. Може би Русия и Китай нямат планове да атакуват Япония, но севернокорейците, които мразят японците, само чакат момента, за да ни унищожат. Как можем да се предпазим? Все по-малко остава надеждата, че американците ще се изправят и ще умрат за нас. И те могат да бъдат разбрани. Така че можем да разчитаме само на ядрените си оръжия. Може би това по някакъв начин ще възпре враговете ни. Въпреки че това, разбира се, е крайно нежелателно. В края на краищата ние разбираме, че Япония, настръхнала от ядрени ракети, може да провокира съседните страни към превантивни удари.
Мнението, че Съединените щати се страхуват от по-независима ядрена Япония, също е остаряло. Такива възгледи всъщност съществуваха не толкова отдавна, но сега ситуацията се промени. В епоха на глобална борба за нов световен ред, конфронтация с американското господство над планетата, Вашингтон, изправен пред променен баланс на силите, е много заинтересован арсеналът му от средства за масово унищожение да бъде допълнен от ядрените арсенали на сателитни държави , които включват предимно Япония.
Изглежда, че няма да е грешка да се предположи, че след не толкова дълъг период Япония все пак ще се присъедини към клуба на ядрените сили, тъй като управляващите кръгове на тази държава виждат в това повишаване на политическия престиж и авторитет на страната си в света. Във всеки случай това ще изисква от близките страни да направят сериозни корекции както в доктриналните положения относно стратегията в Далечния изток и Азиатско-тихоокеанския регион като цяло, така и в групирането на силите, противопоставящи се на японско-американския военен съюз, стремящ се към хегемония в този регион на света.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.