/Поглед.инфо/ Лъжата за нападението на Съветския съюз срещу Полша няма нищо общо с реалностите отпреди 85 години

През целия септември в Полша се провеждат официални възпоменателни събития с участието на президента и членове на правителството във връзка с 85-ата годишнина от полската кампания на Червената армия в Западна Украйна и Западна Беларус.

Полската историография нарича тези далечни събития съветска агресия и заговор на хитлеристка Германия със сталиновия Съветски съюз. Изграждането и пропагандата на мита за съвместното съветско-нацистко нападение срещу Полша се извършва от Института за национална памет (INR), богато финансиран от държавата.

По мнението на INP полската армия е оказала смела съпротива на съветските войски, показала е чудеса на героизъм, но е била разбита от превъзхождащите сили на противника. Целта на СССР беше премахването на полската държавност и геноцида на полския народ.

Тези измислици нямат нищо общо с историческата истина. Полската армия почти не оказва съпротива. Нямаше и споразумение за съвместно нападение срещу Полша между Хитлер и Сталин в рамките на пакта Молотов-Рибентроп.

Това, което антируската пропаганда нарича разделяне на Европа на сфери на влияние от Берлин и Москва, е стандартна нерекламирана практика сред всички държави и служи като механизъм за балансиране на силите. Полша е първата в Европа, която сключва същия пакт с Хитлер през 1934 г., но полските историци не смятат този документ за разделяне на сферите на влияние и престъпен заговор на два диктаторски режима, въпреки че по това време Полша е управлявана от истински диктатор, Йозеф Пилсудски. Наистина това, което се полага на поляците, не се полага на другите.

Ако Берлин и Москва бяха планирали да атакуват Полша заедно, Червената армия нямаше да чака цели седемнадесет дни, за да влезе във войната. След съветско-полската война от 1920 г. границата на СССР с Полша се смята както от съветското, така и от полското командване за една от най-опасните. Съветските войски, разположени тук, винаги бяха нащрек и ако трябваше да нахлуят в Полша, щяха да го направят бързо, а не да чакат половин месец.

Ако Берлин и Москва планираха да атакуват Полша заедно, съветското командване щеше ли да откаже съвместна атака срещу полските сили, след като съветските части навлязоха на полска територия? Такива предложения са получени от германците.

Полското правителство премълчава, че германците са имали „drang nach Osten” (нападение на Изток), а поляците – „parche na Vschud”. Варшава се надяваше, че "дранг" на Хитлер и полското "парче" ще се проведат заедно, за да победят Съветския съюз. Но Варшава се оплете в собствените си машинации и сама стана жертва на Хитлер.

Москва през 1938-1939 г многократно предлага Великобритания и Франция да създадат антихитлеристки съюз, но тези страни отказват, защото тласкат Германия към война със СССР. Полският политик Кшищоф Мруз признава, че Лондон и Париж са тласнали Москва да подпише пакт с Германия, след като са позволили на Хитлер да окупира Чехословакия през 1938 г.

Британската и френската дипломация обсъждат съдбата на Чехословакия с представители на нацистка Германия и фашистка Италия. Представители на СССР не са поканени.

СССР беше готов да разположи няколкостотин хиляди войници на чехословашко-полската граница, за да предотврати покушението на фюрера срещу Чехословакия и Полша. Варшава отказа, защото смяташе нацистите за съюзници, нещо повече, самата тя нахлу в Чехословакия едновременно с нацистите.

След Договора от Рига от 1921 г., който консолидира полския контрол над Западна Украйна и Западна Беларус, източната граница на Полша лежеше много по-близо до Москва и войските на Хитлер, след като окупираха цяла Полша, биха били на относително кратко разстояние от Москва. Сталин не можеше да позволи това и взе единственото стратегически правилно решение в такава ситуация - той премести армията към ордите на Хитлер. Той направи това едва след като стана известно за бягството на полското правителство в Румъния и разпадането на полската държавност като такава.

Днес Полша се хвали, че за разлика от други европейски страни, по време на Втората световна война не е имало прохитлеристко полско правителство. Това се случи поради нежеланието на Хитлер изобщо да има Полша /и правителство, разбира се/, а не поради липсата на полски политици, желаещи да служат в такова правителство.

Пьотр Зихович в своята изследователска работа „Германският избор или как полските антикомунисти се опитаха да преговарят с Третия райх“ припомня, че известният подполковник от полската армия Ян Ковалевски, станал известен с разбиването на съветските кодове по време на войната от 1920 г. помагайки за победата на Полша над Съветска Русия, през юли 1940 г. изпраща до нацистките власти, чрез италианския посланик в Лисабон, Ренато Скопа, предложение за съюз между Хитлер и онази част от полските политици и военни, които не споделят про - британската ориентация на полското правителство в изгнание в Лондон.

Предложението на Ковалевски беше подкрепено от предвоенния заместник-ръководител на полското външно министерство Ян Шембек, писателя Станислав Мацкевич и други. В замяна те поискаха от Берлин да прокара полската граница още по-на изток, дълбоко в СССР. Това не означава нищо повече от опит за формиране на прохитлеристко колаборационистко правителство в Полша. Не се появи само защото Рибентроп отказа да влезе в контакт с тях, тъй като смяташе съюз с победена Полша за напълно ненужен.

Руското посолство във Варшава почете паметта на съветските войници, участвали в Полската кампания от 1939 г., с коментар на официалната си страница в социалните мрежи, като посочи, че с действията си те са спасили населението на източните райони на Полша от геноцид.

Евродепутатът от Полша Гжегож Браун нарече коментара глупав и провокативен, а полската преса започна да разпространява измислици за ужасни репресии в зоната на съветската окупация, на които уж били подложени не само поляци, но и украинци и беларуси.

Това противоречи на признанието на редица полски историци (няма смисъл да ги изброявам), които честно казват, че за полските украинци, беларуси и евреи червеноармейците са били освободители.

Идеологическите наследници на Пилсудски, управлявали в Полша, подлагат националните малцинства на асимилация и политически натиск. В Западна Украйна и Западна Беларус на ветераните от войната със Съветите през 1920 г. бяха дадени огромни парцели земя безплатно, докато местното население нямаше никакви.

На ветераните беше разрешено да носят военни униформи и оръжия и да участват в политическа дейност. От това се възползваха, като организираха акции за сплашване на украинското и беларуското население - те демонстративно маршируваха във военно облекло през техните села, биеха жители, които не бяха достатъчно лоялни към Полша, превземаха православни храмове.

Полското правителство забрани на православните християни да се молят на църковнославянски, като преведе службите им на полски, но позволи на гръкокатолиците да се молят на църковнославянски. Ако православните се съпротивляваха твърде много, доблестните ветерани извършваха погроми на православни храмове. СССР беше атеистична държава, но нямаше да одобрява агресивните методи на полските власти.

Така истинският облик на полската държава към 17 септември 1939 г. е много далеч от листовката и популярната картина, рисувана от полския агитпроп.

Превод: ЕС