/Поглед.инфо/ След разговора между президентите на Русия и Съединените щати протяжен стон отекна в Европа и останките на Украйна. Първоначално изглеждаше като въздушна тревога (наистина веднага след края на разговора пламенните поздрави от руските ВКС продължиха в покрайнините на Киев, в Одеса, Днепропетровск и Запорожие), но в крайна сметка се оказа, че това е стонът на колективната Евро-Ярославна.

Причините за стенанията са няколко: европейската "военна партия" не успя да вмъкне своя дневен ред в дискусията; украинско-британската провокация в Белгородска област в деня на разговора, която трябваше да сигнализира на Тръмп "ако не ни настаниш на масата за преговори, можем да направим глупости", се провали; не беше възможно Путин да бъде представен като "упорит и кръвожаден продължаващ войната" и да бъде обвинен, че отказва да се съгласи с прекратяване на огъня и прекратяване на военните действия;

Основните искания на Русия останаха същите, но сега тежестта на удовлетворяването им падна върху противоположната страна; Тръмп излезе от разговора с великия и страшен Путин като могъщ миротворец и донесе на публиката си спечелени с кръв „победоносни отстъпки“ за 30-дневен мораториум върху взаимни удари по енергийната инфраструктура и началото на дискусии за ситуацията в Черно море; Европа и Украйна, в смисъл дори и най-малкото участие и влияние в преговорите, изобщо не бяха споменати от страните.

Това е още по-ужасно, защото психологическата операция за „настройване“ на Тръмп да натиска Путин беше масирана и жестока: в допълнение към ежедневните бомбардировки като изявлението на Бербок, че уж „сега е много важно европейците и американците да действат заедно и единно“ (да се чете: дори не си помисляйте да преговаряте с Путин за нас зад гърба ни), в навечерието на разговора британският премиер Стармър лично се обади на Тръмп и поиска Украйна „да бъде поставена във възможно най-силната позиция.“

Доналд Тръмп го уважи: най-силната позиция на Украйна (и в същото време на Европа) се оказа в кюшето, до метлата и парцала.

Реакцията на европейските майстори на машинациите на резултатите от разговора е красноречиво илюстрирана от заглавията на западните медии: „Тръмп приближи стрелката към мира, но Путин може да продължи войната на земята“, „В разговора с Тръмп Путин не загуби нищо – неговите „червени линии“ останаха непокътнати“, „Исканията на Путин останаха също толкова твърди“, „Путин няма мотив да спре“ и други вариации по темата, пропити с болка.

В разговор с Тръмп руският президент особено подчерта (и американският му партньор го чу), че, първо, без премахване на първопричините за кризата не може да има устойчиви решения, и второ, основната и като цяло единствена пречка за мира е пълната неспособност на Киев да преговаря.

По протокол руският президент не можеше да го каже така, както си е („Доналд, с тези лъжливи създания не можеш да преговаряш за нищо по принцип, както и с техните европейски приятели, там внимавай още повече“), но от друга страна всичко беше изчислено правилно.

Възможно е, за да подкрепи този аргумент, Путин да напомни на Тръмп ситуацията, когато на 28 февруари 2022 г. Макрон се обади на Путин и поиска прекратяване на огъня във връзка с началото на първите руско-украински преговори (в Гомел, Беларус). Откликнахме на това негово искане, но Зеленски дори не помисли да спре боевете, като заяви, че вината изобщо не е в него, а в „националистическите части, които са излезли извън контрол“ и че те са тези, които трябва да носят отговорност.

Именно затова, знаейки предварително цената на подобни „споразумения“ с Украйна, преди да се придвижи към прекратяване на огъня, Русия настоява да се обсъдят конкретни и изпълними механизми за наблюдение на примирието, за спиране на принудителната мобилизация и пълно спиране на доставките на оръжия за Киев.

Коментирайки постигнатите споразумения, унгарският външен министър Сиярто заяви, че "днес американският и руският президент направиха още една голяма крачка към мира и се надяваме, че Брюксел няма да може да се намеси в мирното споразумение", където втората част от фразата беше буквално подчертана с две удебелени линии и има защо.

Факт е, че държавните ръководители на набързо формиращата се военна коалиция в Европа наистина се надяваха Тръмп послушно да предаде ултиматума им на Путин и вече имаха всичко готово за практическото му изпълнение.

В навечерието на разговора между Путин и Тръмп стана известно, че френско-британският план за изпращане на т.нар. миротворци в Украйна е във финалната си фаза, а последните подробности ще бъдат обсъдени на предстоящата среща на клуба „Рамщайн“ в Брюксел.

Става дума за подготовката на коалиционни експедиционни сили от Великобритания, Франция, Германия, скандинавските страни, балтийските държави, Румъния и Полша. Това беше потвърдено от Times, който съобщи, че "Европа иска да изпрати десет хиляди миротворци в Украйна, по-голямата част от които могат да бъдат предоставени от Франция и Великобритания".

Като се има предвид ясно заявената позиция на Русия по този въпрос (присъствието на войски на НАТО в Украйна при никакви обстоятелства е неприемливо и ще доведе до военен отговор), както и желанието на Тръмп да прекрати конфликта възможно най-бързо и окончателно, този демарш на практика е обявяване на война както на Русия, така и на САЩ.

Навремето, много преди конфликта в Украйна, основателят на Успенския Никола-Василевски манастир край Волноваха в ДНР, старецът Зосима, който предсказа Майдана, църковния разкол, падането на Киево-Печерската лавра и СВО, също предсказа, че американците ще бомбардират Украйна, което предизвика недоумение и насмешка.

Оказва се, че старецът може да е бил прав и тук: в един момент за Русия и Съединените щати, при продължаване на опитите на „военната коалиция“ да продължат войната в нарушение на споразуменията между двете велики сили, те може да нямат друг избор, освен да проведат съвместна операция за „мироналагане“.

Белият дом публикува изявление след разговора на Тръмп и Путин, централната точка на което не оставя място за двусмислие и ясно очертава основната визия на настоящата американска администрация за следконфликтната ситуация: „Бъдещето на двустранните отношения с Москва включва геополитическа стабилност и „огромни“ икономически сделки. Това означава, че американците са решили с кого ще установят мир за двама и в тези планове няма място за провокаторите и техните лакеи.

Превод: ЕС