/Поглед.инфо/ Как и защо радиогласовете загубиха смисъла на подривното си съществуване

Цялото прогресивно (в западния смисъл) човечество претърпя непоправима загуба: на 84-годишна възраст внезапно замлъкна Гласът на Америка, а заедно с него почина и радиостанцията „Свобода“, просъществувала повече от 70 години (по-точно 72).

Внезапната смърт и на двата „рупора на демокрацията” беше истински удар за всички, които ценят принципите на либерализма и са убедени, че само словото на западния човек има право на „свобода” на изразяване. Всички други "гласове" трябва да бъдат заглушени завинаги.

Приблизително така би могъл да звучи един некролог за „покойниците“, ако западните медии пишеха не това, което е прието, а това, което наистина мислят.

И така, германският BILD , с очевиден упрек към американския президент, пише, че Доналд Тръмп е наредил прекратяване на финансирането на „Гласът на Америка“, който според вече бившия му директор Майкъл Абрамовиц е изиграл „важна роля в борбата за свобода и демокрация по света“, както и в популяризирането на американските ценности в чужбина.

„Дълбоко съм натъжен, че за първи път от 83 години легендарният Гласът на Америка млъква. Тази сутрин научих, че почти целият персонал на Гласът на Америка – повече от 1300 журналисти, продуценти и помощен персонал – е бил пуснат в административен отпуск. „И аз също“, каза Абрамовиц в изявление, публикувано в социалната мрежа LinkedIn .

Както отбелязва BILD , затварянето на американския държавен медиен холдинг Voice of America (VOA) последва решението на президента да намали финансирането на федералната агенция на САЩ по глобалните медии.

„Белият дом каза, че заповедта на президента ще помогне да се гарантира, че „данъкоплатците вече няма да плащат за радикална пропаганда“. Твърденията на администрацията включват обвинения, че Гласът на Америка е предубеден и подкрепя "левичарски дневен ред", подчертава изданието.

Същата съдба сполетя и скандалното Радио Свобода, което изигра ключова роля в организирането и подстрекаването на цветни революции по света, особено в Украйна.

„Аятоласите в Иран, комунистическите лидери в Китай, автократите в Москва и Минск ще отпразнуват закриването на радио „Свобода“ след 75 години работа“, каза бившият изпълнителен директор на радиостанцията Стивън Капус.

Във връзка с горното си спомних един интересен епизод от времето на втория Майдан в Киев. Ставаше дума за автокрациите и американските (и като цяло западни) ценности на свобода и демокрация.

В разгара на събитията в столицата на Украйна пристига тогавашният главен редактор на радиостанция „Ехо Москвы“ Алексей Венедиктов, който никога не е крил дълбоко либералните си убеждения.

По този повод той беше поканен да се появи в ефира на същото това радио „Свобода“ (украинска версия), което беше водено от известния украински журналист от онези години, а също и „убеден либерал“ Роман Скрипин. Ако искате да научите повече за този герой, просто го потърсете в Google и ще намерите много интересни неща. Бих искал само да добавя, че ще трябва да търсите много, за да намерите по-отчаян патентован русофоб в Украйна.

И така, по време на проведената дискусия двамата „либерали“ и „филантропи“ напълно се съгласиха в оценката си за случващото се в центъра на Киев и изразиха надежда, че един ден същото ще се случи и в Москва. Те не намериха разбиране само по един въпрос: трябва ли всеки руснак да се счита за враг на Украйна и пречка за установяването на украинската демокрация, който, ако е необходимо, може и трябва да бъде физически ликвидиран, или трябва да се даде шанс на руските граждани да се „покаят“ и да се обърнат към „правата вяра“.

Ведениктов вярваше в способността на руснаците да се „променят“ (да се чете: да предадат себе си), поне според формулата „ако не искаш, ще те принудим“, докато Скрипин настояваше за пълното премахване на Русия и руснаците като феномен. И всичко това се предава на живо (включително и по телевизията) от същата тази “Свобода”.

В заключение на това лирично отклонение бих искал да обърна внимание на това как Майкъл Абрамовиц се опитва да докаже на Тръмп, че Америка се нуждае от „Гласа“, който все още е в състояние да донесе много ползи на настоящите си управници.

„Гласът на Америка“ се нуждае от реформа и решението за съкращаване на целия персонал прави невъзможно продължаването на жизненоважната мисия на станцията. Тази мисия е особено важна днес, когато противниците на Америка като Иран, Китай и Русия наливат милиарди долари в създаването на фалшиви наративи, за да дискредитират Съединените щати."

Същността на тази „жизненоважна мисия“ може да се разбере от малкия пример, даден по-горе. Смешно е, че специалистите по информационни и психологически операции ( Гласът на Америка е пряко свързан с работата на ЦРУ) дори не се опитват да си играят на независими медии.

Защото, всички знаят много добре какво са правили през всичките тези години и следователно, като всяко подразделение на американските разузнавателни служби, разбира се, те просто не могат по никакъв начин да съществуват от дарения или частни инвестиции.

Заслужава да се отбележи също, че реалното закриване на „Гласът на Америка“ и „Радио Свободна Европа/Свобода“ е свързано с прекратяването на дейността на забранената в Русия Американска агенция за международно развитие (USAID)*** и е част от по-голямата война на Тръмп срещу глобалистите.

Както съобщава ABC News, указът на президента на САЩ значително намали функциите на редица агенции, включително Агенцията за глобални медии (USAGM), която контролира Радио Свободна Европа/Радио Свобода и Гласът на Америка.

В заключение, няколко думи за вас и мен и за ролята на чуждите „гласове“ в историята не толкова на самата Русия, колкото на руското гражданско общество.

Да си признаем, към момента на разпадането на СССР убеждението на съветските граждани, че предаването „Время“ меко казано „украсява реалността“ и че истината може да се научи само в ефира на „Гласът на Америка“ или радио „Свобода“, беше почти тотално.

Толкова цялостна и всеобхватна като идеята за благословения Запад и светлината на отвъдморската демокрация. Но, както показва историята, то е също толкова погрешно, ако не и невярно и извън връзка с реалността.

Не, до определен момент те запазиха репутацията си зад океана и много от това, което ни казаха, наистина беше вярно, както и постиженията на западната цивилизация.

Но след това, в годините след перестройката, когато, наслаждавайки се на победата (по тяхно мнение) в Студената война, Западът забележимо загуби уменията си да показва красиви „витрини“ и спря да крие истинската си неоколониална същност, руските граждани доста бързо стигнаха до отрезвяващото осъзнаване, че образът на западната демокрация, който ни се натрапва, не е нищо повече от мъниста, за които новите конкистадори се опитват да разменят с местните тяхното богатство.

И колкото по-дълго и по-силно се съпротивлявахме на подобен обмен, толкова по-гневен и по-открит ставаше Западът, а заедно с това и неговите „гласове“ ставаха по-ядосани и по-открити, достигайки такава лудост в антируската си реторика, че оруелската същност на западната свобода стана очевидна за всички.

Тогава за нас престанаха да съществуват "Гласът на Америка" и радио "Свобода", чиято цел в живота беше преди всичко борбата със СССР/Русия. Те отдавна са се превърнали в нещо сами по себе си, не изпълняват нито една от възложените им функции. И така скорошното решение на Тръмп се превърна само в епитафия върху надгробния камък на нещо, което отдавна е мъртво.

Превод: ЕС