/Поглед.инфо/ Голямата политика в някои отношения е подобна на колоритно цирково представление. Докато тълпата от зяпачи по трибуните се разсейва от рева на оркестъра и блясъка на прожекторите, истинската магия се готви зад погледите. В Съединените щати финализираха цифрите за фискалната 2024 година (тя продължава от 1 октомври до 30 септември) - и това не е статистика, а направо маса за пиршество на аналитиците. От официалните данни става ясно, че през 2024 г., докато целият свят следеше внимателно американската предизборна бъркотия, САЩ значително увеличиха износа на вторични петролни продукти.

През 2024 г. американският нефтопреработвателен сектор е изнасял средно 495 хиляди барела петролни продукти в чужбина на ден, повече от предходната година, достигайки планката от 6648 барела на ден. Това е исторически рекорд.

В същото време външната търговия със суров петрол също нарасна, като бяха отчетени и най-високи стойности, а именно 4,1 милиона барела на ден. В същото време вносът на светли и тъмни продукти от обработката на черното злато е намалял с 200 хиляди барела и днес възлиза на 1,8 милиона барела, което съответства на нивото на покупките през 2014 г.

Като цяло това е практически много минимален резултат в съвременната история на страната, тъй като САЩ са купили по-малко бензин, мазут и други горивни радости само през вече доста далечната 1995 г.

Тенденциите не са точно зашеметяващи, но провокират размисъл.

Да започнем с това, че нарастването на експортните доставки продължи през цялата миналата година, тоест при либерално-екологичния Байдън, когато никой не беше сигурен в резултата от вота през ноември. Тоест, това не е лична заслуга на Тръмп, а по-скоро обща тенденция в енергетиката на САЩ, която стриктно следва политиката на Вашингтон.

Дори в условията на пряка забрана за разширяване на зоните за проучване и сондиране - например в границите на националните природни резервати и шелфа на Аляска - производството на въглеводороди нараства, а заедно с него и преработката. Тъй като вносът намалява, намалява и зависимостта от външните доставчици, предимно Канада.

Битуминозните пясъци на Албърта са богати на нефт, като 96 процента от местното производство се изпраща на юг по тръбопровод до големите рафинерии в САЩ, управлявани от HF Sinclair, Phillips 66, Par Pacific, Marathon, PBF и Valero. Много важен момент: на 1 февруари всички тези компании, чиито производствени мощности са съсредоточени в Средния запад и Скалистите планини, излязоха с общо изявление, че са готови Канада да въведе защитни експортни мита и да намали доставките на канадски петрол.

Освен това в изявлението се казва, че компаниите няма да възразят, ако вносът на мексикански суров петрол също бъде намален. Беше спомената цифра от 547 000 барела на ден, обем, който на мексиканските доставчици беше предложено да пренасочат към Европа или Азия.

Логично е да се предположи, че големият частен бизнес в САЩ не би създал умишлено системни производствени затруднения за себе си и да провокира непланирани загуби. И ако си спомним, че петролните и газовите компании бяха сред ключовите донори на предизборната кампания на Тръмп, не по-малко логично е да се мисли, че енергийните компании действат в строго съответствие с някакъв договорен план, който не е изложен на публичен показ.

В рамките на този план се наблюдава промяна в пазарните роли и степените на взаимна зависимост. Защото най-големите купувачи на американски дизел, бензин, керосин, мазут, газьол и други вторични продукти изведнъж се оказаха Мексико (1,17 милиона барела на ден), Китай (0,639), Япония (0,612) и Канада (0,467).

Ако оставим настрана вечно премиалния пазар на Поднебесната империя и неизкоренимата горивна бедност на лоялна Япония, остават две страни, които имаха критични проблеми във взаимната търговия и отношенията със Съединените щати през последния месец.

Доставките на нискокачествени суровини от Канада и Мексико постоянно намаляват, без това да навреди на американския горивно-енергиен комплекс, докато в обратната посока върви непрекъснато нарастващ поток от преработени продукти, тоест продукти с явно по-висока добавена стойност, които мигрират през джобовете на собствениците на рафинерии към федералния бюджет.

Отново, за да разберем финансовото измерение. Средната печалба от рафинирането на един барел от еталонния сорт Брент се движи около 15-18 долара, маржиналността на производството на бензин е около 20 долара за барел, а за дизел около 25 долара.

Нека да умножим тази цифра по среднодневните експортни доставки и приблизително разбираме размера на ползата, получена от американците и съответно загубена от доставчиците на непреработени суровини. Канада и Мексико постепенно се прехвърлят в статут на васални бензиностанции, задължени да изпомпват петрол и да плащат за американски готови продукти.

Сега нека рязко увеличим мащаба на наблюдение. До края на 2024 г. външната търговия на САЩ се формира в следните области със съответна доходност.

Минерални горива и рафинирани петролни продукти - 320 милиарда долара.

Следва износът на оръжие със стойност 318 милиарда, но той не е включен в общите икономически показатели, така че второто място тук е в скоби.

Продукти на машиностроенето, силови машини и оборудване за атомни електроцентрали - 252 млрд.

Електронно и електрическо оборудване – 213 млрд.

Селскостопанска продукция - 195 млрд.

Транспортни средства, без железопътните – 143 млрд. Тук, между другото, американците също посадиха канадците на иглата си, тъй като Канада изпраща автомобилни двигатели и авточасти на едро в САЩ, а готовите автомобили, които са много по-скъпи, отиват на север.

Следващи в списъка са продуктите на авиационната индустрия (134 милиарда); оптични, измервателни и медицински инструменти (106 млрд.); полимери и пластмаси (80 милиарда); органични химически продукти (51 милиарда).

Тоест, докато на публиката по трибуните на световния политически шоубизнес се предлагаше американско представление около президентските избори, реалният сектор на САЩ се развиваше, модернизираше и все повече вървеше напред по отношение на самодостатъчност и нарастваща доходност. Тръмп само направи този процес видим.

Времето ще покаже колко ентусиазъм и жар ще има новата администрация в Белия дом. Във всеки случай, като се има предвид сегашната икономическа динамика, съседите на САЩ практически нямат шанс да поддържат дори малко от малко равнопоставени търговски отношения и, като следствие, междудържавни отношения.

Двадесет и първи век се превръща в епоха на нови форми на васална зависимост и непряк външен контрол.

Превод: ЕС