/Поглед.инфо/ Ако признаем, че единството на колективния Запад беше временно явление, тогава за Русия става актуален въпросът: необходимо ли е по някакъв начин да се помогне на разцеплението между САЩ и Европа?

Както виждаме, в днешна Европа приветстват всякакви решения на Вашингтон, които помагат на европейците да останат на заден план и да не поемат отговорност за ситуацията на континента. Ето как могат да се тълкуват прибързаните изявления на Брюксел за подкрепата му за резултатите от неотдавнашната среща между американците и представителите на режима в Киев .

Вероятността днешните тактически различия, възникнали между новата администрация на САЩ и нейните европейски съюзници, да бележат началото на едно по-широко охлаждане, остава доста малка.

Кошмарът на Европа, който можеше да се случи, ако САЩ наистина бяха прехвърлили върху нея отговорността за конфронтацията с Русия, временно потъна в сянка. Сега Берлин, Париж, Лондон и Брюксел имат повод за радост: обстоятелствата все още не изискват от тях да показват дори подобие на независимост.

Това всъщност биха искали най-много. В края на краищата никой не мисли сериозно за изпълнението на плановете и обещанията за превръщане на Европа във военен лагер, които бяха обявени с такъв патос миналата седмица. Европа просто няма: както пари, така и демографски ресурси за това.

Все още дори не можем да гадаем какви ще бъдат резултатите от инициираните от САЩ преговори по украинския въпрос. Но през последните няколко седмици стана ясно, че самите тези преговори повдигнаха няколко важни въпроса за Европа. И тези въпроси са по-сериозни от съдбата на протежетата на САЩ и ЕС в Киев. В по-дългосрочен план те могат да повлияят на цялата стратегия на отношенията между Европа и Америка.

Единството на Европа и Америка по основните въпроси на световната политика и икономика позволява да се говори за съществуването на колективен Запад. И в същото време за разделянето на света на тясна група държави, действащи като един юмрук, и всички останали.

Ако приемем, че единството на колективния Запад е временно явление, тогава за Русия става актуален въпросът: необходимо ли е по някакъв начин да се помогне на разцеплението между САЩ и Европа?

Процесите на вътрешни промени, които набират скорост в САЩ, най-въоръжената и икономически мощна държава на планетата, позволяват да се говори за вероятността пътищата на Европа и Америка да се разминат. В ситуация, в която международната позиция на тази държава е сериозно разклатена и вътрешният ред е подложен на изпитание, управляващите елити залагат на обновлението.

Разбира се, избирането на Доналд Тръмп за президент и идването на власт на нов, по-радикален екип във Вашингтон все още не е решителен обрат от предишния път, но вече е началото на движение.

Ще трябва да видим през следващите години колко сериозен ще бъде този опит за обновяване на американското общество и политическа система. В рамките на общото слабо познаване един на друг в съвременния свят, Русия и САЩ не са изключение, но това затруднява прогнозирането на резултатите от подобни процеси с достатъчна яснота. Но вероятността поведението на САЩ да се промени сега е по-голяма, отколкото в кой да е период от време след Втората световна война.

На първо място, защото паразитното съществуване на САЩ е под сериозна заплаха. Първо, това е вътрешна криза, която най-ясно проличава в ситуацията с миграцията. В продължение на десетилетия американците живееха, като привличаха евтина работна ръка от латиноамериканските страни, която умишлено държаха в полувисящо състояние. Сега въпросът за миграцията се превърна в предмет на разгорещен вътрешнополитически дебат. На второ място, глобализацията доведе до увеличаване на възможностите на много страни в света, които по един или друг начин не искат да поддържат колониални отношения със Запада и САЩ като негова основна сила.

И накрая, сблъсъкът с Русия за Украйна показа границите на американската мощ. Независимо дали го признават или не, способността на Русия да устои на натиска на целия Запад вече три години е най-важната причина за опитите на Тръмп да преговаря с нас.

Трябва да се отбележи, че американците все още нямат такъв опит с Китай и са доста арогантни относно способността на Пекин да защитава интересите си в пряка конфронтация. Всичко това взето заедно, води американския елит до идеята, че нещо трябва да се промени.

За Европа всякакви промени са опасни и засега напълно неприемливи. Загубили способността си да влияят на света със сила след Втората световна война, европейците се научиха да го правят, използвайки възможностите на своите американски покровители.

За това Европа плаща ужасна цена по досегашните стандарти – липсата на право сама да решава дори най-важните външнополитически въпроси. Но в замяна получава незаменимостта на собствените си елити и извличането на облаги от целия свят под прикритието на американската мощ.

И двете привилегии обаче сега са застрашени от промени в самите САЩ, които подкрепят несистемни европейски политици като германската Алтернатива за Европа или дисквалифицирания кандидат за президент в Румъния.

Не по-малко страшно за европейците е, че Вашингтон ясно говори за желанието си да споделя по-малко с Европа в икономиката и да изисква повече от нея. Тази лоша новина идва, когато американските политици трябва да създадат нови привилегии за своите избиратели в условия, при които тяхната „хранителна база“ по света неизбежно намалява.

Засега Европа се опитва да отговори на случващото се по традиционния начин: да се преструват, че правят нещо и да чакат смяна на администрацията в САЩ или победа на опозицията на парламентарните избори. Но ако това, което се случва сега, се окаже не отклонение от нормата, а нова ера в развитието на целия Запад, то съвсем скоро ще видим сериозни различия между американците и техните съюзници в Европа.

За Русия подобни различия, да не говорим за разцепление, могат да бъдат само положително явление. Историята ни учи, че въпреки че винаги сме имали по-малко ресурси от тях, ние сме постигнали най-убедителните си победи точно когато е имало конфликт вътре в Запада.

По време на Северната война на Петър Велики, противниците на Швеция в Европа се бият на страната на Русия: въпреки че не играят голяма военна роля, те отвличат силите на нашите основни противници. По време на войните с Наполеонова Франция Русия действа заедно с Великобритания – наш исторически конкурент, но тогава ситуационен съюзник.

Великата отечествена война видя най-драматичното разделение на Запада, а за Русия това също се оказа изключително изгодно. Но в Студената война от 1949-1991 г. ни се противопостави обединен и консолидиран Запад, което наред с вътрешните сътресения стана причина, ако не за военно, то за политическо поражение на Русия.

Следователно, ако САЩ по свои собствени причини продължат да подкопават единството си с Европа, това ще бъде сериозен външнополитически тласък за Русия. Сигурно никой не си прави илюзии, че дори най-благоприятният за нас изход от украинската драма няма да се превърне в края на историческата конфронтация между Русия и западните страни?

Това означава, че вече трябва да мислим за много десетилетия напред. И да разберем, че самият факт на независимостта на Русия, и няма как да бъде по друг начин, винаги ще остане дразнещ фактор за Европа и САЩ, предизвиквайки много противоречиви интереси.

Трябва ли да се насърчава подобно разделение? Мисля, че е необходимо. С разбиране, разбира се, за ограниченията на нашите възможности. Но доброволното отказване от възможността да се подкопае единството на основните ни опоненти, разбира се, няма смисъл. Останалото е въпрос на дипломация, а Русия има една от най-висококачествените дипломации в съвременния свят.

Превод: ЕС