/Поглед.инфо/ В събота сутринта в турската столица Анкара двама атентатори се взривиха насред мирен протест на кюрдско-турския търговски съюз, убивайки около стотина цивилни и ранявайки мнозина.

Мотивите на убийците, които според съобщенията са радикални сунити, са лесно предвидими. Кюрдските военни, по-точно „Силите за защита на народа“, са сред най-успешните бойци срещу сунитската Ислямска държава.

Добре известно е, но рядко признавано, че много джихадисти от ИД пресичат турската граница със Сирия своеволно. Това им позволява да се връщат до Турция и атакуват етнически кюрди и турските им поддръжници, както тези, събрани на шествието тази седмица.

Според Ню Йорк Таймс, веднага след атаката, премиерът Ахмет Давутоглу „забрани на медиите да излъчва репортажи за терористичния акт“.

Това е поредният инцидент, при който сунитски екстремисти атакуват кюрдски и турски активисти в Турция. През юли, на шествие в подкрепа на кюрдите, атентатор се взривява и убива 32 души.

След атаката, правителството на Анкара, водено от турския президент Реджеп Ердоган, изведнъж се присъедини към американската коалиция против ИД. Но бързо стана ясно, че Турция вместо да играе по правилата на НАТО и удря позиции на ИД, влиза във войната с цел да бомбардира кюрдите.

Тези инциденти показват две характеристики, които дефинират днес американско-турските отношения: двойни игри и двойни стандарти.

Двойната игра, която Турция играе по отношение на НАТО и ИД, е ясна от началото на бунта против Асад в Сирия от 2011 година, силно подкрепян от Запада.

Превод: Евгени Рушев

Не е тайна за западните разузнавателни агенции, че повечето екстремни ислямски елементи от ИД пресичат турската граница в Сирия с подкрепата на Ердоган, вече години наред.

Както уважаваният кореспондент в Близкият Изток Пепе Ескобар отбелязва, че всички добре знаят двойната игра на „съюзника“ на НАТО, Турция.

Въпреки това, с руските сили в региона, турската двойна игра изглежда все по-несъстоятелна. Има широка подкрепа на руските въздушни удари не само от кюрди, но и от шиитското население на Ирак.

Дори и американците се двоумят все по-малко при призивите си към Турция за помощ във войната с ИД. В неделя Ню Йорк Таймс съобщи, че много иракчани искат САЩ да „прекрати линиите на доставки за ислямистите от Турция“, докато Вашингтон Пост заявява, че турските власти „години наред позволяват на екстремисти да пресичат свободно границата.“

И докато засега Турция не пречи на руските въздушни удари, макар да не е ясно как ще ги възпрат, Ердоган със сигурност не одобрява това, което се случва.

След краткия инцидент с двата руски изтребителя, навлезли в турското пространство, НАТО направи среща, в която осъди действията на руската армия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столенберг се оплака, че Русия сериозно е нарушила турският суверенитет, а Ердоган твърдо каза, че „атака срещу Турция, значи атака срещу НАТО.“

Белият дом не пропусна възможност също се включи, като говорителят Джон Ърнест каза пред репортери, че САЩ споделя турските „тревоги и държавата се консултира с натовските съюзници за тях.“ Ърнест може да е използвал случая и учтиво да помоли Турция да престане с финансирането на ИД, докато същевременно да предприеме въздушна кампания срещу най-ефективните врагове на ИД- кюрдите.

Но обвиненията срещу Русия са удобен начин за Ердоган, да отклони световното мнение от това, което руската армия всъщност прави. В усилията си да спаси Асад, Русия унищожава инфраструктурата посредством която ИД получава финансирането си, главно от продажба на нефт.

Една от първите военни стъпки на Русия бе да унищожи тръбопроводи, използвани от ИД за незаконно вкарване на петрол в Турция, който, според NBC, „е ключов източник за доход на ИД. Групировката използва парите за заплати на бойците.“

И тук стигаме до американските двойни стандарти. Нямаше и 48 часа от началото на военновъздушната кампания против анти-правителствените сили, и Русия вече бе яростно обвинявана за това, че преднамерено бомбардира „умерените“, или както Ню Йорк Таймс ги нарича „независими ислямисти“, а не територии, контролирани от ИД.

Въпреки това, когато Турция се присъедини към войната в Сирия, тя бомбардира позициите на кюрдската работническа партия, вместо крепости на ИД, ала нито НАТО, нито САЩ казаха думичка против престъпленията на Ердоган.

Проблема с турската кампания, е че кюрдите, освен че са най-ефективните анти-ИД бойци, не представляват заплаха за американската сигурност; докато ИД, в случай, че се окажат победител в Сирия, ще трансформира себе си и ще се окаже заплаха за региона.

Вторият двоен стандарт от американската политика спрямо Русия и Турция, е че в Турция ние виждаме съюзник, който погазва „човешките права“, колкото, ако не и повече, от презирания руски президент Владимир Путин.

Фактът е, че Ердоган вкарва в затвора ислямисти и политически опозиционери безнаказано. Комитетът за защита на журналистите описва Турция като „водещ световен тъмничар за пресата“. Според Вашингтон Пост, турските власти са „арестували активисти на лявата Демократическа партия в цялата страна.“

Дори по-лошо, Ердоган, за разлика от Путин е защитник на радикалните ислямски сили, който атакуваха Манхатън на 11 септември, докато Русия, която е враг номер едно за политическият елит, се бие срещу тях.

И така, руската въздушна война в Сирия, посред много неща, успя да изясни абсурдната американска политика в Близкият Изток, където Ердоган е наш „съюзник“, а Путин наш „враг“.