/Поглед.инфо/ Киев, Украйна – държавата е на ръба на банкрута. Вълната от политически мотивирани убийства и мистериозни самоубийства на бивши правителствени служители е посяла страх в столицата. Междуособици се зараждат в проевропейската коалиция на мнозинството в парламента. Постоянна заплаха от война дебне край руските граници.

Една година след избирането на Петро Порошенко за президент на мястото на сваления Виктор Янукович и шест месеца след клетвата на новите народни представители Украйна си остава дълбоко затънала в политически и икономически хаос.

„Няма значение дали харесвате Порошенко или не, той не си върши работата – каза Брус Джаксън, президентът на „Проект за преходни демокрации”, американска неправителствена организация. – Украинското правителство е толкова слабо и крехко, че няма как да извърши нужните действия, за да изгради единна и независима държава.”

Усилията да се постигне политическо споразумение между правителството в Киев и подкрепяните от Русия сепаратисти, които контролират по-голямата част от източните региони на Донецк и Луганск, са ударили на камък заради процедурни спорове въпреки прекратяването на огъня през февруари и призивите за децентрализация на властта и по-голяма местна автономност - спойката за едно дългосрочно съгласие.

Разбитата икономика продължава да потъва, а брутният вътрешен продукт е спаднал със 17,6% през първото тримесечие на 2015 година. С надеждата да се избегне банкрутът, висши държавни служители влизат в дълги преговори с кредиторите, но засега не успяват да постигнат изгодно споразумение. Представители на правителството се опасяват открито, че повече от 40 милиарда, обещани от Международния валутен фонд, Съединените щати и Европейския съюз, няма да бъдат достатъчни, за да задържат държавата на повърхността.

Може би най-горчивото разочарование на протестиращите, които бяха окупирали центъра на Киев миналата година, е, че новото правителство на Порошенко и премиера Яценюк засега не успява да спази обещанията си да изкорени ендемичната корупция. Вместо това то падна в капана на лошото управление и политическия реваншизъм.

Парламентът, в който проевропейските партии разполагат със значително мнозинство, миналия месец гласува да бъде създадена специална комисия, която да разследва обвиненията срещу учтивия, владеещ английски и възхваляван на Запад господин Яценюк, че той и неговият кабинет са си присвоили повече от 325 милиона долара държавни пари.

Правителството и неговите поддръжници отричат обвиненията и твърдят, че те са допринесли най-много от всички предходни правителства за отърсването на Украйна от постсъветското наследство на лошо управление и злоупотреби с властта. Твърдят, че парламентът е инициирал редица реформи, като например основен ремонт на пословичната с корупцията си национална газова промишленост и назначаване на ново ръководство на националната банка.

Продължаващият хаос се превръща в източник на търкания между украинското правителство и неговите европейски съюзници, особено Германия и Франция, чиито лидери спомогнаха за постигането на примирие и са все по-разочаровани от бавните темпове на промяната.

„Тук нямаме работа просто с руска агресия срещу жертвата Украйна – каза господин Джаксън. – Тук става дума за предсказуемо агресивна Русия срещу непредсказуема и ненадеждна Украйна. Ясно е, че на Украйна не може да се вярва. ЕС пита – къде е децентрализацията? Къде са ангажиментите? Къде са реформите?”

Не е изненада, че общественото доверие към правителството спада с всеки изминал ден.

Като добавка към нестабилността, наскоро Порошенко обяви, че ще разследва най-богатите и влиятелни бизнесмени в държава, познати под наименованието олигарси, в опит да намали тяхното влияние и да спечели отново народната подкрепа. Тази атака обаче крие своите рискове – най-големите работодатели в държавата могат да се превърнат във врагове, независимо че досега са подкрепяли правителството.

Протестиращи на Майдана в революцията, която доведе до избирането на Петро Порошенко за президент и на Арсений Яценюк за премиер

„Когато нямаш желание да направиш нещо и нямаш постижения, за които да докладваш, започваш да си търсиш врагове – коментира Дмитрий Фирташ, бивш патрон на Янукович, който е основна мишена на така наречената деолигархична кампания. – Много е удобно да използваш богатите хора като изкупителни жертви.”

Няма по-голям проблем и изпитание за Киев от все още безплодната борба срещу корупцията. Дори длъжностни лица, които полагат огромни усилия, признават, че досега няма особено развитие по въпроса.

Давид Сакварелидзе, заместникът на главния прокурор, който помогна за извършването на радикални промени в съдебната система на родната си Грузия, е получил украинско гражданство и мандат, за да инспектира и подобри екипа на главния прокурор.

„Те все още са корумпирани, а и в правоохранителните органи и в съда не са направени никакви системни промени” – казва г-н Сакварелидзе в едно интервю от кабинета си в Киев.

Според него наказателноправната система трябва да бъде прекроена почти от нулата. Например, казва той, не съществува ефективен принцип на правно договаряне, който да позволява на прокурорите да разрешават случаите бързо, и няма поставени ясни цели, които да определят националните приоритети в областта на правоприлагането.

„Ние нямаме никаква наказателна политика – твърди Сакварелидзе. – Нито един от прокурорите не си е поставил ясни цели.”

Вместо съществуващите правителствени агенции да предприемат някакви действия, продължава той, парламентът е прекалено съсредоточен върху това да приема закони, които създават още по-голяма бюрокрация.

Едно от основните обещания, дадено от революцията на Майдана, беше, че ще се създаде ново антикорупционно бюро, което да вземе на работа седемстотин служители. На 16 април след дълги отлагания Порошенко най-накрая избра първия му директор, Артьом Ситник, бивш градски прокурор на Киев.

Заради забавянето правителството не е в състояние да изпълни обещанията си за бърза реституция. Нещо повече, то не успя да възстанови нито един от милиардите долари, които се вярва, че са откраднали бившият президент Виктор Янукович, неговото семейство и най-близките му сътрудници.

Нито Янукович, нито някой друг от висшите длъжностни лица, избягали с него, много от които се укриват в Русия, не бяха арестувани. Разследванията за корупция срещу други бивши държавни служители и ръководители на държавни компании до голяма степен са в застой.

Егор Соболев, един от организаторите на миналогодишните протести, който в момента е депутат и председател на парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията, споделя, че комисията е залята от оплаквания.

„Най-големият проблем в държавата е, че нямаме действаща правосъдна система, нямаме съдии, повечето са от времето на Янукович, много корумпирани – обяснява той. – Същата е и ситуацията с прокурорите.”

„И друг проблем, много голям проблем – добавя той, – е, че Порошенко като президент не е готов да ги уволни.”

Господин Соболев не е единственият, който не вярва в новото правителство. Много от протестиралите на Майдана, които в момента заемат постове във властта, признават, че не одобряват Порошенко и Яценюк, които освен опоненти на Янукович, са и ветерани на украинската политическа система, която протестиралите искаха да разрушат.

Това е една от причините да има силна подкрепа от парламента за създаването на специална комисия за разследване на твърденията на Николай Гордиенко, бившия началник на държавната агенция по финансова инспекция, който обвини правителството на Яценюк в голяма схема за незаконно присвояване.

Арсений Яценюк

Според анализаторите трябва да се очаква още по-голяма неудовлетвореност. „Една година по-късно винаги всички са разочаровани от революционните катаклизми, това е закон на социалната наука” – твърди Майкъл Макфол, професор от университета Станфорд и бивш американски посланик в Русия, който е експерт по революциите и посети Киев миналия месец.

„Никога не се е случвало хората да кажат: „О, нещата се развиват дори по-добре, отколкото сме очаквали”. Винаги репликите са: „Правителството не върши достатъчно работа, реформите са бавни”.

Господин Макфол заяви, че възлага надежди на украинските усилия. „Впечатлен съм от броя на реформите, които вече са започнали. Мисля, че това не се оценява достатъчно на Запад.”

Все пак той смята, че задачата, която стои пред Украйна, е огромна, особено като се имат предвид изискванията на западните донори. „Те просто нямат държава, която да им помогне да изпълнят задачите, които са им поставени в момента” – смята Макфол.

Борис Ложкин, началникът на администрацията на Порошенко, казва, че президентът има пет приоритета – „намаляване на сенчестия бизнес, демонополизация, премахване на олигархията, дерегулация и децентрализация. Освен това ще се стреми да внесе по-голяма икономическа и политическа прозрачност”.

„Олигархията като основа на политическия и икономическия живот в държавата трябва да бъде спряна” – казва Ложкин.

Но сблъсъкът само е допринесъл за чувството на страх в Украйна, особено сред бизнес фигури и длъжностни лица, които са имали връзки с правителството на Янукович.

Най-малко шест такива лица са загинали при самоубийства тази година, а седмият, Олег Калашников, бивш член на парламента от партията на Янукович, бе застрелян пред дома си в Киев миналия месец.

Прокурорите са започнали разследвания, но заявяват, че не вярват да има връзка между убийствата и самоубийствата.

Докато правителството твърди, че се страхува от нова инвазия на проруски сили, някои анализатори казват, че няма причина за подновяване на военните действия, докато украинската страна се бори сама със себе си.

„Русия само чака вътрешните проблеми на Украйна да я направят по-малко привлекателна за Запада – казва Александър Баунов от изследователска група, която работи в московския институт „Карнеги”. – Путин се надява, че няма да се наложи Русия да отслабва Украйна. Украйна ще го стори сама, а той просто може да почака и да се възползва от слабостта й в бъдеще.”

Превод от английски език: Филип Каменов