/Поглед.инфо/ След като Турция свали руски военен самолет рано във вторник (24 ноември), руското електронно издание „Експерт“ разсъждава как Москва може да отговори на случилото се.
На пръв поглед много зависи от това къде точно е свален самолетът, отбелязва авторът на статията. Ако инцидентът е станал в сирийското въздушно пространство, както настоява руското министерство на отбраната, то става въпрос за агресивен акт от страна на Анкара, на който Москва може да отвърне като на директно военно нападение. Но ако Анкара е права и случката наистина се е разиграла на турска територия, то юридически турците са имали пълно право да свалят нарушителя и при този вариант евентуални ответни действия от Москва биха били нелегитимни.
На практика обаче ситуацията не предполага подобен извод. Действията на Турция, независимо къде са се случили, са дипломатическо предизвикателство. Ако провокацията бъде оценена трезво, ще видим, че тя е доста дръзка. Става въпрос не просто за демонстративно ликвидиране на руски самолет от страна-членка на НАТО, но и за демонстративна ликвидация в навечерието на руско-турската група за стратегически диалог, в която трябваше да участва руският външен министър Сергей Лавров. С този акт Анкара фактически показа, че не разчита на никакъв диалог с Москва и на практика променя вектора на руската политика от сътрудничество към конфронтация. Което означава, че и Русия трябва да отвърне в рамките на конфронтационната логика, пише авторът на статията.
Така най-очевидният и верен вариант за реакция е симетричният. За никого не е тайна, че турските самолети летят над територията на Сирия и бомбардират позиции на същите тези кюрди. Вероятно би било логично да се очаква някои от тези самолети да паднат, поразени с доставени от Русия средства за противовъздушна отбрана или пък директно от руските изтребители, които пазят въздушното пространство на Сирия.
Ако Москва по някакви причини не иска да дава директен отговор на турската провокация, то може например своевременно да достави руско въоръжение на сирийските кюрди. Това оръжие а) ще създаде проблеми на турските военни на сирийска територия и б) напълно е възможно да се озове от другата страна на сирийско-турската граница, в ръцете на турските кюрди (които тясно си сътрудничат със сирийските). Има и други варианти за реакция, включително икономически. Турските хотелиери и бизнесмени например отдавна потриват ръце с надежда за печалба заради забраната руснаци да посещават египетски курорти. Не е изключено сега надеждите им да се изпарят като дим от турски снаряд.
Безспорно, Анкара разбира всички гореизброени рискове. Там си дават сметка и за стратегическите последици от евентуалното изостряне на отношенията с Москва. При сегашната световна обстановка конфликт с Русия може да означава реална политическа изолация за Турция и дори в даден момент да доведе до сериозни вътрешнополитически последици за самия турски президент (който, за да съхрани властта, вероятно отново ще се опита да стане премиер). Така очевидно основният губещ в тази ситуация ще бъде не Владимир Путин, а Реджеп Ердоган. И затова не бива да се изключва вариантът цялата история с ликвидирането на руския самолет да е минала покрай президента.
Да, Ердоган напоследък е склонен към подобен тип гръмки стъпки и действия – след началото на арабската пролет турската политика се характеризира с голяма емоционалност и импулсивност. Да, той има много високо самочувствие и без съмнение е подразнен от периодичните прелитания на руски военни самолети над турска територия, както и като цяло от действията на Русия в Сирия напоследък (ликвидирането на протурски отряди на опозицията, както и бомбардирането на камиони с петрол, внасян в Турция от контролирани от „Ислямска държава“ находища). Но Ердоган никога не се е опитвал да си прави политическо самоубийство. От друга страна за никого не е тайна, че в управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) отдавна съществува вътрешен конфликт. Много уважавани хора са недоволни от президента, от водената от него политика и авторитарен стил на управление. Не е изключено те нарочно да са устроили тази провокация, за да го поставят в абсолютна безизходица.
Между другото към днешна дата дори не е толкова важно дали Ердоган е издал заповед да се ликвидира самолетът или не.Турският президент без съмнение ще поеме отговорност и ще настоява, че Турция е защитавала въздушното си пространство. Москва на свой ред трябва да отвърне – остро, но симетрично. И не толкова, за да накаже Ердоган, колкото за да демонстрира на всички един прост факт: не може безнаказано да се свалят руски военни самолети – никъде и при никакви обстоятелства.