/Поглед.инфо/ Американците патрулират Персийския залив, Русия и Китай ще организират свои собствени мисии в региона, а Германия, с нейните амбиции, рискува да остане сама. Затова трима експерти от страниците на Frankfurter Allgemeine настояват Берлин и неговите европейски партньори да организират военна мисия в Близкия изток възможно най-скоро - това е единственият начин Европа да влияе върху развитието на събитията.

Разговорите за военноморската отбранителна мисия в Ормузкия проток, започнали във ведомството на канцлера на 5 август, не са били преждевременни или безразсъдни, както и думите на немския външен министър Хайко Маас за наблюдателната мисия, отбелязва колектива автори на немския вестник Frankfurter Allgemeine.

Професорът по международна политика в Университета на Бундесвера в Мюнхен Карло Масала, ръководителят на програмата „Сигурност, отбрана и въоръжение“ на Немското дружество за външна политика Кристиан Мьолинг, както и политическият консултант и научен сътрудник в това дружество Торбен Шуц са убедени, че правителството на Германия е разчистило пътя за да може все пак да бъдат въплътени в живота външнополитическите амбиции на страната и защитени нейните интереси.

В Берлин смятат, че съответната мисия трябва да се извърши заедно с европейските партньори. Остава обаче отворен въпросът за това какви видове дейности и какви конкретни задачи могат да стоят зад този проект, кой от партньорите се интересува от участие и какъв принос може да даде. Сега е моментът да формулираме реалистични варианти за изпълнение на тази мисия, подчертават експертите в статията си.

От средата на юли Германия обсъжда възможно участие във военноморска мисия в Персийския залив. Сигналите се даваха на партньорите бавно и бяха различни. Единствено със закъснение в Берлин обърнаха внимание на факта, че не само Америка, но и Германия има свои интереси в региона - например поддържане на ядреноъо споразумение с Иран и свободното корабоплаване.

Освен това, в европейските столици съзряват собствени мисли по повод на участие в мисията в Персийския залив. Така че шведите миналата седмица обявиха готовността си да се включат нея. Съдейки по текущото развитие на събитията, ще се проведе американска мисия. Европейските партньори, които искат да защитят своите интереси, могат да се присъединят към нея - на първо място, ако няма алтернативни варианти, подчертават авторите на статията.

В същото време се наблюдават първи признаци, че Русия и Китай също започват свои мисии и по този начин декларират намеренията си не само да повлияят на развитието на събитията, но и да ги осъществят. Въпреки това Берлин със своите претенции може в крайна сметка да завърши без партньори и без влияние, предупреждават експертите в статия на Frankfurter Allgemeine.

Според тях сега Германия трябва да участва в разработването на мисията и по възможност да я ръководи. Тази европейска операция може да закъснее, но може да бъде добре дошла алтернатива за много европейски страни, които предпочитат да не се забъркват с американската мисия, за да не бъдат вкарани във възможен военен конфликт между САЩ и Иран.

В резултат Германия би могла да подобри разклатената си репутация във външната политика и политиката на сигурност, казват експертите. За целта тя трябва да поеме инициативата в свои ръце, успешно да преодолее нарастващите съмнения на партньорите и, вероятно, дори да ръководи мисията. Германия показа, че е способна на това, още през 2006 г., когато предостави военноморския компонент за временните сили на ООН в Ливан.

Междувременно през последните месеци разочарованието на Франция от липсата на участие на Германия продължи да нараства, така че сега на Берлин ще бъде трудно да убеди Париж в сериозността на своите намерения. Без Франция обаче организирането на мисия ще бъде много по-трудно както политически, така и военно.

Освен това всяка европейска мисия ще трябва да се изпълнява в тясно сътрудничество с американската инициатива. Това не означава, че е наложително да станат част от нея, но по-тясно сътрудничество с американските сили е напълно вероятно. За тази цел Германия трябва да изясни от самото начало какви правила трябва да са в основата на това сътрудничество и по-специално да изясни, че в случай на военен конфликт, развит от Съединените щати, съвместната работа в региона ще бъде прекратена.

Германия и нейните съюзници в ЕС също трябва да се опитат да включат за участие в тяхната мисия страни извън ЕС като Норвегия, Канада, Австралия или Нова Зеландия. За да се съобразят със законността на операциите в Близкия изток или в Персийския залив, би било препоръчително да се осигури поне символичното участие на арабските или северноафриканските страни. Нещо повече, Германия трябва да насърчи Великобритания да отдели кораб за участие в мисията на ЕС. Това би могло да помогне на двете страни да изгладят ъглите поради Брекзита, предполагат експертите.

И накрая, всяка мисия по отношение на Иран трябва да бъде прозрачна и да се стреми към пряка комуникация с иранските представители. Иран не може да представи в тази мисия сам себе си, защото необходимостта от нея възникна именно заради действията на Техеран, настояват авторите на статията. В същото време това е възможност за Иран да демонстрира своята добронамереност - или да не го направи. Тоест по този начин може да се провери дали Иран наистина иска да запази ядреното споразумение.

Както се отбелязва в статията, европейската мисия няма да донесе никакво чудо в политиката за сигурност, но дори малко обединение от пет до седем кораба може да даде сериозен принос за развитието на ситуацията. Военноморските сили на европейските държави разполагат със средства за провеждане на мисия за наблюдение или отбрана. Все пак ще отнеме време, за да се осъществи пълноценна мисия, защото корабите и другите мощности първо ще трябва да бъдат освободени от текущите си задължения и да им намерят замяна.

От Германия поне един военен кораб трябва постоянно да участва в мисията. Всяка нова операция ще бъде в ущърб на вече активните мисии и текущите задачи. Мисията в Персийския залив ще изисква участие от 10 до 30% от военноморските сили на Европа. Вярно е, че тази оптимистична оценка не отразява реалното състояние на готовност на европейските страни, със съжаление констатира екипът от автори на статията за Frankfurter Allgemeine.

Превод: М.Желязкова