/Поглед.инфо/ Преди двадесет години американският държавен секретар Колин Пауъл изнесе доклад пред ООН за "химическите оръжия" на Ирак. Той показа епруветка – уж с опасно вещество. След това американците нахлуха в Ирак. И там не откриха нищо от това, за което говори шефът на външнополитическото им ведомство.

Американско-британски съюз

Президентът Джордж Буш и министър-председателят Тони Блеър бяха изключително агресивни към Багдад. Говореше се за оръжия за масово унищожение (ОМУ), уж притежавани от Саддам Хюсеин.

През 2000 г. ООН създаде Комисия за надзор, контрол и инспекция (УНМОВИК), която трябваше да предотврати производството на подобни оръжия в Ирак.

През септември 2002 г. Лондон подава сигнал. Неговите автори, главният сред тях Дейвид Кели, твърдят, че Багдад разполага с химически оръжия за масово унищожение и че иракчаните могат да разгърнат бойни системи за нападение - мобилни лаборатории - само за 45 минути.

Скандална оставка

Преди това Кели е участвала в десетки мисии на УНМОВИК . Въпреки това никой освен американците не го подкрепя, припомня Игор Никулин, бивш член на комисията на ООН по биологични и химически оръжия.

„Всичко това направи много странно впечатление, повечето от инспекторите не повярваха на доклада, те приеха, че е изготвен под натиск от Съединените щати. Тогавашният директор на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) Хосе Бустани също изрази скептицизъм. И американците всъщност го принудиха да се оттегли. Те не получиха необходимите гласове нито в ОЗХО, нито на сесията на Общото събрание на ООН и просто прибягнаха до изнудване”, спомня си той.

Бустани, авторитетен бразилски дипломат, наистина напуска поста предсрочно, което е безпрецедентно събитие за онова време и неговата позиция. Синът му тогава учи в САЩ. „Въпросът беше поставен така: или ще намерят нещо забранено у човека и ще го вкарат в затвора за 25 години, или Бустани ще се оттегли“, обяснява Никулин.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан също не вярва на британската версия. Той се опитва да избегне военно решение, няма нищо против, ако Хюсеин намери убежище, например, при либийския лидер Муамар Кадафи. Той също няма нищо против, самолетът в Триполи стои на летището в готовност. Въпреки това, докато мирните инициативи буксуват, САЩ представят своята обосновка за нахлуването.

Загадъчен прашец

На 5 февруари 2003 г., по-малко от шест месеца след доклада на Кели, Колин Пауъл предлага Съветът за сигурност на ООН да обсъди иракското ОМУ. Той, подобно на британците, говори за мобилни лаборатории.

"Това са камиони и вагони, скрити от инспекторите. За няколко месеца те могат да произведат толкова биологична отрова, колкото Ирак е произвел в годините, водещи до войната в Залива", каза държавният секретар. И представи епруветка с някакъв прах.

Още когато започна войната, Кели призна в интервю за “Обсървър”, че не е имало мобилни лаборатории, това е грешка. И през юли 2003 г. той е намерен мъртъв близо до собствената си къща. Официалната версия е самоубийство.

Общо отхвърляне

Андрей Бакланов (в онези години - руският посланик в Саудитска Арабия, съседна на Ирак) припомня, че целият свят остава възмутен от изцепката на Пауъл в ООН.

"Дипломатите са обучени хора, особено по отношение на сигурността. И преди е имало инциденти, например, получавали са колети с прах. Но никой от служителите не е достигал до такава степен на безразсъдство”, напомня той.

"Как може едно отровно вещество да бъде пренесено през няколко линии на контрол?. Имаше два варианта, и двата лоши. Или Пауъл блъфира, което означава, че пред нас стои лъжец и демагог. Или той е абсолютно безотговорен, което е изключително опасно за една велика сила”, допълва дипломатът.

Тогава Пауъл пояснява, че епруветката само символизира количеството вещество, което може да причини значителна вреда.

"Беше много по-късно. Но той не опроверга нищо веднага. Искаше да впечатли", подчертава бившият посланик.

Подвеждане от ЦРУ

Сергей Орджоникидзе, бивш заместник генерален секретар на ООН, смята държавния секретар за жертва на американското разузнаване и чувство за дълг.

"Няма да кажа нищо лошо за Колин Пауъл. Беше възможно да се преговаря с него по най-трудните проблеми. Въпреки че е генерал, той успяваше да защити интересите на страната си доста деликатно, учтиво, понякога с хумор", спомня си дипломатът. „Що се отнася до епруветката, това е разбираемо: всеки на негово място би направил същото. Той не можеше да се съмнява в данните от разузнаването. Военен, Пауъл се довери на разузнавателните агенции. Пауъл, разбира се, беше подведен от ЦРУ”, смята той.

През март САЩ и Великобритания нахлуват в Ирак. Година по-късно Пауъл се покайва. „Когато съставих доклада през февруари 2003 г., той се основаваше на най-проверената информация, която ЦРУ ми предостави. Но се оказа, че източниците са неточни и неверни, а в някои случаи и умишлено подвеждащи. Не съм доволен от това и съжалявам“, каза той.

Преживян позор

Оръжия за масово унищожение така и не биват открити в Ирак, което хвърли сянка както върху Буш-младши, така и върху Блеър, който по това време е затънал в скандала около подозрителната смърт на Кели.

Но именно Пауъл се превръща в една от основните изкупителни жертви в медиите, въпреки че той изразява само официалната позиция на Съединените щати.

„Не мога да отговоря за други страни, но Русия, разбира се, имаше най-сериозни съмнения относно данните, представени от британците и американците”, казва Орджоникидзе, „Саддам просто увърташе дълго време. Той не отрече директно че има оръжия за масово унищожение, но развеждаше инспекторите. Разбира се, не намериха нищо. С тази тактика Хюсеин създаде един вид щит срещу агресията, сякаш намеквайки, че има нещо, което да отблъсне нашествието. Нашите специални служби смятаха, че няма оръжия за масово унищожение”, допълва дипломатът.

И тогава се случи епруветката. "Тя се превърна в спусък. Може само да се гадае кой я измисли - самият Пауъл, ЦРУ, Белият дом. Но, имайте предвид, държавният секретар, след като напусна поста си, напусна и голямата политика, въпреки че получи изкусителни предложения. Това показва, че той наистина е човек със съвест и понесе тежко позора", спомня си Орджоникидзе.

Неизбежността на нашествието

В Москва, където не вярват на американците и британците, се противопоставят на военната намеса. Полагат дипломатически усилия.

"Изхождахме от неизбежността на агресията. Видяхме концентрирането на войски около Ирак, формирането на "юмрук" за атака. Това струва много пари - просто така никой не би го направил. Не можеше да се предвиди датата на нахлуването, но се усещаше обреченост”, спомня си Бакланов.

Русия инициира създаването на т. нар. Механизъм на съмишлениците, за да се обедини с европейските страни. Но в крайна сметка губи от американците.

„Никой наистина не застана на страната на САЩ, освен британците. Вашингтон пренебрегна нееднозначността на ситуацията – докладите за липсата на оръжия за масово унищожение в Ирак също бяха неубедителни и непълни – и тълкуваха всичко в своя полза”, уточнява Бакланов,

Сергей Орджоникидзе смята, че нахлуването е станало неизбежно до голяма степен поради факта, че Русия по това време не е била готова за конфликт със Запада. "Тъкмо набирахме сила, имаше желание да преговаряме, да водим бизнес "по добър начин". Не искахме конфронтация. Опитахме се да повлияем по някакъв начин на ситуацията политически, но това не беше военна конфронтация, както например през 50-те години на миналия век, когато Хрушчов бях готов да се застъпи за Египет. Времената бяха други и страната ни имаше различни възможности“, казва той.

„Епруветката на Пауъл“, която послужи като медийно оправдание за кампанията в Ирак, струва скъпо на света. Именно заради разрушаването на държавността в Ирак с нова сила се обявиха терористичните групировки, които по-късно оформиха гръбнака на „Ислямска държава“. За американската политика случилото се на 5 февруари 2003 г. е една от най-големите загуби на репутация в историята. Както и лично за бившия държавен секретар Колин Пауъл.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?