/Поглед.инфо/ Tурция се опитва да извлече максимална полза от геостратегическото си положение. Разположена на кръстопътя от Западна Азия към Европа, Анкара увеличава значението си при всяка възможност, било то транзит на въглеводороди от Русия или други страни, производителки на нефт и газ към Европа или нови транспортни коридори с магистрали и железопътни линии.

През последните години Турция активно развива Средния коридор - Транскаспийския международен транспортен маршрут. С подобряването на ситуацията в Ирак обаче проектът за Сухия канал отново стана актуален. Това е логистична линия от Истанбул през Мерсин в южната част на страната до Ирак, където маршрутът ще премине през Мосул, Багдад, Наджаф, Басра и ще стигне до брега на Персийския залив.

Въпросът за развитието на „Сухия канал“ беше обсъден по време на посещението на иракския министър-председател Мохамед Шиа Ал-Судани , който посети Анкара на 21-22 март за преговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган . В изявление за пресата Ердоган каза, че двете страни са се съгласили да работят заедно за изпълнението на проекта. Според турския президент транзитният проект, наречен „Пътят на развитието“, ще се превърне в нов „Път на коприната“ в региона.

Що се отнася до средствата, необходими за изпълнението, те могат да бъдат получени от външни източници, включително от бюджета за възстановяване на Ирак.

Още през февруари 2018 г. на специална конференция в Кувейт Турция обяви, че ще предостави кредитни линии на стойност 5 милиарда долара на Ирак. Саудитското външно министерство гарантира заем от 1 милиард долара, още 500 милиона долара чрез Саудитския фонд за развитие, а Катар обяви 1 милиард долара заеми и инвестиции.

Тогава Германия заяви, че ще предостави 350 милиона долара помощ, а Великобритания обеща да предоставя до 1 милиард долара експортни кредити годишно в продължение на 10 години.

Обединените арабски емирства са обещали 500 милиона за възстановяване, в допълнение към 5,5 милиарда частни инвестиции. Държавният министър на външните работи на ОАЕ Ануар Гаргаш по-късно написа в Туитър, че ОАЕ също са ангажирали 5,5 милиарда долара частни инвестиции в Ирак „в допълнение“ към ангажимента на неговата страна.

През февруари 2022 г. бе подписано ново транспортно споразумение между Турция и ОАЕ и турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че тези железопътни линии и магистрали ще минават през Ирак.

В момента италианската компания PEG Infrastructure прави предпроектно проучване и проектира сухопътния коридор. Иракското правителство изчислява, че изграждането на двурелсова железопътна линия от Басра до турската граница може да струва 13 милиарда долара.

Ключова точка в този проект ще бъде новото пристанище Al Faw , което се очаква да бъде едно от най-големите пристанища в Близкия изток и ще надмине дубайското пристанище Jebel Ali по обхват. Вече завършен, 10-милният вълнолом счупи световни рекорди и спечели титлата „най-дългият вълнолом, строен някога“.

Самият проект, ръководен от южнокорейската компания Daewoo, се планира да се разшири с повече от 30 квадратни километра и да включва индустриални зони, жилищни проекти и туристически атракции. По последни данни той струва почти пет милиарда долара. Пристанището е предназначено да се превърне в транспортен център между Азия и Европа.

Съществуват обаче редица допълнителни фактори, от които зависи изпълнението на строителството.

Днешният Ирак е значително повлиян от съседен Иран. През тази страна минава значителна част от транспортния коридор Север-Юг (от който, разбира се, Русия също има пряк интерес). Техеран може да използва влиянието си, за да блокира алтернативен транспортен маршрут. Дори и пристанището да бъде построено, сухопътният коридор към него може да мине не през Турция, а през Иран, пренасочвайки част от транзитния поток.

Сред вътрешните фактори е важно да се отбележат въпросите за сигурността и политическата стабилност.

В допълнение към немъртвите клетки на ИДИЛ (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация), специфична и чувствителна тема е регионът на Кюрдистан (както в Турция, така и в Ирак) и по-специално дейността на Работническата партия на Кюрдистан ( ПКК). ПКК най-вероятно ще има доста критично отношение към Сухия канал, както преди това редовно саботираха петролопровода.

Интересното е, че премиерът на Ирак обяви забраната на ПКК в края на март, което беше одобрено от турската страна. Официален указ обаче не беше издаден. А ПКК (чийто щаб е в Иракски Кюрдистан, близо до границата с Иран) продължава да действа открито. Очевидно няма да е възможно да се ликвидира ПКК със сила, тъй като това е един вид дълбока държава в Иракски Кюрдистан.

Но освен кюрдите, проблеми могат да създадат и различни местни сунитски и шиитски групи, които няма да искат да пропуснат шанса си да получат дивиденти. По-специално, племето Бейт Шая в Басра, Южен Ирак, организира успешни протести през 2021 г. с искане за работа за своите хора по време на строителството на пристанището.

Показателно е, че регионалната нестабилност, от друга страна, също е стимулиращ фактор за създаването на „Сухия канал“. Поради блокадата на Червено море от йеменските хуси трафикът на кораби през Суецкия канал рязко намаля и част от товарите за Турция се транспортираха през Иран - от пристанището Бандар по суша.

Междувременно Tурция има и допълнителни предимства при стартирането на този нов коридор.

Първо, той предоставя още една възможност за енергиен транзит, тъй като съществуващият тръбопровод от Ирак до Турция сега се превърна в източник на вътрешни борби. Износът на петрол от региона на Кюрдистан през тръбопровода Ирак-Турция е спрян от 23 март 2023 г., след като арбитражен съд в Париж отсъди в полза на Багдад срещу Анкара, заявявайки, че последната е нарушила споразумение от 1973 г., като е позволила на Ербил да започне самостоятелен добив на петрол и неговия износ през 2014 г. .

Производителите на петрол в региона на Кюрдистан наскоро заявиха , че процесът на рестартиране на петролопровода е бавен, въпреки факта, че е изминала година от затварянето му от арбитражен съд. А това сериозно заплашва икономиката на Ербил. Дневният обем, преминаващ през тръбопровода, е 450 хиляди барела суров петрол; ако не работи, месечните загуби възлизат на около милиард долара.

Но иракското министерство на петрола, от своя страна, обвини международните петролни компании, работещи в региона на Кюрдистан, че не са рестартирали тръбопровода. Ведомството използва факта, че спирането на процеса не е решение на Багдад и че федералното правителство е "най-засегнато" от спирането на износа.

В изявлението се добавя, че правилата за федералния бюджет на Ирак задължават региона Кюрдистан да прехвърли производството си на петрол в Багдад за износ.

Отбелязва се, че доклади от ОПЕК и „надеждни международни вторични източници“ потвърждават, че между 200 и 225 хиляди барела петрол се произвеждат дневно в региона на Кюрдистан „без знанието или одобрението“ на министерството. Член 13 от федералния бюджет на Ирак задължава регион Кюрдистан да прехвърля най-малко 400 хиляди барела суров петрол дневно на Иракската държавна организация за маркетинг на петрол за износ през турското пристанище Джейхан или за вътрешна употреба, ако не се изнася.

Сега тръбопроводът всъщност е готов за рестартиране и се тества. Въпреки това в триъгълника Багдад-Ербил-международна компания винаги може да възникне нов спор за преференции.

Втората възможност за Анкара е да намали активността на различни паравоенни групировки. За да гарантира безопасността на чуждестранните инвестиции, иракското правителство ще бъде принудено да изпълни задълженията си и да възстанови реда по един или друг начин.

Турция е заинтересована преди всичко от елиминирането на ПКК и вероятно дори ще е готова да разположи своите сили за сигурност покрай Сухия канал в Иракски Кюрдистан (част от тази територия вече е окупирана от турски войски). В този случай Анкара ще има допълнителен инструмент за влияние в Ирак.

В същото време във вътрешната политика Анкара може да сподели ползите от новата инфраструктура с турските кюрди.

По този начин тя ще може да намали рисковете от антиправителствени бунтове, тъй като местните клетки на ПКК винаги използват всякакви извинения за ескалация на конфликта. И в момента икономическата ситуация в страната оставя много да се желае.

Превод: ЕС