/Поглед.инфо/ Западът възлага големи надежди на началото на визитата на европейските лидери в Китай. Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен отлетяха за Пекин, за да разрешат редица двустранни въпроси и да окажат натиск върху китайското ръководство – разбира се, включително и заради Русия. Има ли шанс този натиск да бъде успешен?

Френският президент Еманюел Макрон пристигна на тридневно посещение в Пекин. Като основна цел на пътуването на френския лидер беше обявено "желанието за възобновяване на икономическите и дипломатически контакти с Китай" след три години "почти отсъствие" поради Пандемията.

Бизнес? И да и не.

Но анализирайки програмата за престой, съставена от съветниците на настоящия наемател на Елисейския дворец, се вижда, че той има по-важни неща за вършене в Пекин. Макрон е придружен от около петдесет видни френски бизнесмени. Което, изглежда, трябваше да говори за надеждите да сключат изгодни сделки с представители на "глобалната фабрика".

Канал БФМТВ е изпълнен със скептицизъм: „Много шефове не означават непременно много договори. При напрегнати отношения с Китай на фона на войната в Украйна подписването на споразумения ще бъде рядкост. Задачата на френските компании е да напомнят за себе си и да потвърждават присъствието си на китайския пазар.“

В потвърждение на недоверието към сключването на някакви големи договори в промишления сектор, авторите на публикацията съобщават, че например в „областта на мирния атом Китай едва ли се нуждае от Франция. КНР вече изгражда голям брой реактори по своя собствена конструкция и скоро ще надмине Франция по брой.

Французите имат малко надежди за съвместна работа с Пекин в железопътния сектор (строителство на вагони и локомотиви). Според журналисти "френската „Алстом“ просто не може да се конкурира с видимо по-силния китайски производител КРРК и няма да може да спечели нито един търг от него".

Ако не възстановяването и развитието на отношенията, тогава защо Макрон се нуждае от това тридневно пътуване? Може би най-точният, прозрачен и верен отговор се съдържа в заглавието на статията на „Политико“ „Еманюел Макрон иска да очарова Китай – след провала с Путин“.

„Разубеждаване от сближаване с Русия“

„Провал с Путин“ означава, че колкото и Западът да се е опитвал да повлияе на Пекин, Си Цзинпин не се е поддал на убежденията на Вашингтон, Брюксел и други като тях. И вместо натиска, който очакваха от ръководителя на КНР върху руския президент, до разкъсването на икономическите и политическите връзки с Русия, напротив, той ги засили.

Франция се надява да разубеди китайския лидер Си Цзинпин да се сближава с руския президент Владимир Путин и вместо това иска китайците да играят посредническа роля във войната в Украйна. Не е ясно обаче какви лостове за влияние има Макрон. Освен това предисторията на тридневното му пътуване не е лесна. Европа продължава да страда от прекъсването на търговските връзки с Русия, докато геополитическото напрежение между Китай и Съединените щати, двете най-големи икономики в света, ескалира. „Докато във Франция очакванията за пробив са умерени, мнението на други западни служители е просто мрачно. Като се имат предвид неуспешните опити на Макрон да играе централна роля в разрешаването на конфликти, като прекратяване на войната в Украйна или спасяване на ядрената сделка с Иран, има съмнения в САЩ и другаде, че това пътуване ще доведе до сериозни резултати“, добавят авторите.

Въпреки че Вашингтон пожелава на френския президент успех на срещата му с другаря Си. Анонимни служители на Белия дом, цитирани от изданието, оплакват „неуспешните опити на Макрон да действа като миротворец, опитващ се да разреши конфликта на Путин с Украйна в навечерието на инвазията преди повече от година, и очакват този път резултатът да не е по-добър“.

Вярно е, че тези служители не могат да се считат за обективни наблюдатели. „Съществува и известно безпокойство в администрацията на Байдън относно възможно сближаване между Франция и Китай в момент, когато напрежението между Вашингтон и Пекин е на най-високото си ниво от десетилетия. Белият дом е донякъде загрижен, че в Пекин няма злонамереност към усилията на Макрон“, отбелязва „Политико“.

Жената пречи

Защо визитата на Макрон се прогнозира като провал? Както биха казали във Франция, „жената пречи“. Факт е, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще придружи Макрон на пътуване до Китай. Испанският „Ел Конфиденсиал“ смята, че лидерът на Европейския съюз по-скоро ще попречи, отколкото да помогне на французите.

„Европейският съюз се опитва да втвърди позицията си по отношение на така нареченото Всеобхватно инвестиционно споразумение, което отново се обсъжда между ЕС и Китай. Пекин изисква то да бъде наистина всеобхватно, включително в областите на търговия с продукти с двойна употреба. А фрау Урсула, говорейки на заседание на ЕК на 30 март тази година, каза, че е необходимо да се развиват предимно гражданските сектори и всичко, което може да бъде свързано с военната сфера, трябва да бъде ограничено до максимум.

Изданието смята, че „това е така, защото ръководството на ЕС е под подходящ натиск от страна на Вашингтон. И така, след няколкомесечни преговори със Съединените щати, Холандия обяви отказа си да продаде своята технология за производство на микрочипове на Китай. "

„Урсула отива в Пекин, за да покаже, че ЕС ще бъде по-твърд спрямо Китай. Но в същото време тя се надява, че ЕС няма да загуби китайския пазар“, пише журналистът, намеквайки, че това едва ли е възможно. Изданието припомня, че в навечерието на посещението на фон дер Лайен тя не пропусна за пореден път да обвини Пекин в "обръщане към авторитаризъм" и нарушаване на човешките права.

„Тази реч съдържа много изкривявания и погрешни тълкувания на китайската политика и позициите на Китай“, реагира китайският посланик в ЕС Фу Цун на думите на шефа на ЕК. При такава платформа, изготвена от фон дер Лайен, е най-малкото наивно да се очаква, че Китай ще се съгласи с действителното представяне на икономически ултиматум пред него. Най-вероятно председателят на Европейската комисия е решил да придружи Макрон, разчитайки на неговата помощ. Че топлите му отношения със Си ще ѝ помогнат да убеди Пекин да подпише споразумение с ЕС при условията на последния.

Този опит обаче едва ли ще успее в крайна сметка. „ЕС няма реални лостове за икономически натиск върху Китай. Отношенията между Брюксел и Пекин са достатъчно близки финансово и всичко, което Европа може да направи, е постепенно да разкъса съществуващите връзки. Това няма да е от полза за страните от Стария свят, но както показа ситуацията с Русия, те не са особено развълнувани от това“, казва Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. „Русия в глобалните въпроси“.

"Не могат да натиснат"

Коя от двете задачи е по-важна за европейските представители - бизнесът или политиката? Най-вероятно и двете. И, разбира се, има опит - под ръководството на Съединените щати - да се положат нови усилия за разрушаване на съюза между Китай и Русия.

Изглежда Макрон и Фон дер Лайен имат някакви надежди за успеха на тази мисия. Поне така тълкуват някои наблюдатели изявлението на китайския посланик в ЕС Фу Цун. Китайски дипломат, според „Ню Йорк Таймс“, каза, че изявленията на Пекин за „безкрайното приятелство“ между Китай и Русия не са нищо повече от „риторичен прием“. Освен това, добави дипломатът, Пекин не признава Крим и новите територии, които са станали част от Русия, за руски и не оказва военна подкрепа на Москва.

Изглежда, че целият свят е замръзнал в очакване какъв избор ще направи другарят Си, с кого ще предпочете да се сближи: с Русия или с Европейския съюз? Ако си припомним, че Китай винаги е бил страна със собствено мислене, опитваща се да вземе предвид собствените си интереси при сключването на сделка или избора на път, той ще изслуша учтиво представителите на Европейския съюз и тактично ще ги насочи към изхода. Пекин не се подчинява на диктат.

Що се отнася до санкциите, които ЕС може да му наложи „за неподчинение“, китайците има с какво да им отговорят. Най-малкото ще откаже на европейците редки земни метали, които са критични за съвременната индустрия.

„Макрон и Лайен вече няма да могат да оказват натиск върху Китай. Мащабът на Пекин не е този, че да се нагажда пред някого, особено пред ЕС“, казва Фьодор Лукянов. А що се отнася до изтичането на информация за „риторични похвати“ – те самите може и да са реторични похвати. Освен това тяхната надеждност от самия Китай не е потвърдена по никакъв начин.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?