/Поглед.инфо/ Защо темата е зададена по такъв начин? Нали Русия също е европейска държава, въпреки нейните азиатски територии, а САЩ се намират в далечното Западно полукълбо. Ако проследим по най-бегъл начин историческото развитие на Европа, не може да не забележим една закономерност. Винаги, при съдбоносни общественополитически или външнополитически катаклизми и колапси, част от европейските държави и нации се обръщат с отчаяни молби за помощ към периферни сили.

В това отношение Русия има преднина. Още през Седемгодишната война 1757 – 1763 г. казаците влизат в Берлин. Безспорна е ролята на Русия за разгрома на Наполеоновата империя през 1804 – 1815 г. Източният поход на Наполеон срещу Русия завършва с пълен крах. Подкрепата не е безкористна. Император Александър I възстановява свалените от Наполеон легитимни монархии в Европа и потиска либералните движения. През 1849 г. руската армия на фелдмаршал Паскевич потушава Унгарската революция и възстановява господството на Хабсбургите. Изсключително важна е политиката на Русия към Османската империя, като в резултат на поредицата руско-турски войнисе възстановяват всички балкански държави, без Албания. Любопитное, че Хабсбургската държава също води немалко – 8 войни срещу турците, но не възстановява нито една балканска страна.

През преломните години на Първата световна война Русия е на страната на западните демокрации от Антантата срещу Централните сили и торпилира германския опит за реализиране на военнияплан „Шлифен“ против Франция. Когато настъпва „време разделно“ през Втората световна война, тоталитарният СССР се съюзява със западните демократични държави срещу силите на Германия, Италия и Япония. Гръбнакът на германската армия беше пречупен на Източния фронт от Червената армия, без да се пренебрегва и важната роля на другите държави от антифашистката коалиция. Не случайно Хенри Кисинджър отбелязва, че ако не е била съпротивата на СССР, вероятно Хитлер е щял да постигне доминиране в Европа. След Втората световна война Сталин налага социализма в страните от Източна Европа. В началото на разпада на бившата социалистическа система нова Русия изненадващо одобрява поредното обединение на Германия, докато няколко западни сили забавиха своята реакция.В отношенията между Централна и Западна Европа и Русия обаче доминират консервативните и геополитически закономерности, като последните имат решаващо значение. Същевременно между двете страни има не само негативни, но и позитивни излъчвания.

Западна и Централна Европа също влияятвърху развитието на Русия в процеса на нейната модернизация още от Петър I. В Русия се оформят две течения – прозападно и привържениците на специалната роля на руската православна самодържавна империя в Евразия. Напоследък се вижда поредното опониране на интересите между Европейския съюз, поддържан от САЩ, и руската евразийска политика.

Как стоят отношенията САЩ – Европа?

Европа колонизира двете Америки, които след това се вдигнаха на революции и отхвърлиха европейското колониално господство. Парадокалното е, че антиколониалните войни на английските и испански колонии в Америките бяха поддържани от отделни европейски колониални държава – Франция, Испания и Холандия за САЩ и Великобритания и САЩ за Средна и Южна Америка. След това, по повод стогодишнината от Американската революция, Франция подарява на САЩ статуята на свободата, която и сега стои на входа на Нюйоркското пристанище. По-късно два пъти САЩ ще върнат жеста. През Първата световна война през 1917 г. САЩ се намесват в полза на Антантата. Когато американски войници дефилират в Париж, генерал Пършинг се провиква „Лафайет, ние сме тук“. През Втората световна война американските войски също активно участват в освобождаването на Франция и заедно с другите държави от антифашистката коалиция принуждават Германия да капитулира. След войната, за пръв път САЩ оставят с трайно политическо и военно присъствие в Европа.

Страхува ли се Европа от Русия и особено от нейните евразийски планове? В продължение на векове Изтокът е възприеман катоизточникна заплахи към Европа, още от опустошителните походи на Атила. Но Средна и Западна Европа същосаилъчвализаплахи срещу Русия.Тевтонският орден, поляци и шведи са тръгвали срещу Москва, а от изток и юг татари и турци, чак до Хитлер през 1941 – 1945 г. Никой от тях не е видял добро. Любопитно е, че Средна и Западна Европа възприематмодернизацията и израстването на Русия като велика сила и охотно се възползватот нейната подкрепа. Наистина Русия идва на помощ и спасява европейските държави най-малко от две фатални опасности – Наполеон и Хитлер. Същевременно, още в епохата на „европейския концерт“ и в десетилетията на „зрелия империализъм“, европейските държави изпитват и боязън от „загадъчната Московия“. През зимите великият композитор Щраус изнася концерти за руския императорски двор и руската аристокрация в „бисера“ на Балтийско море – Санкт Петербург. В икономическо отношение руската икономика чудесно се допълва с мощната германска индустрия. Русия е основен доставчик на селскостопански стоки за нуждаещия се пазар на Втория райх, а германски индустриални произведения се пласират в руското икономическо пространство. Императорските дворове в Берлин и С. Петербург са в тесни роднински връзки. Германското администнративно и аристократическо влияние в Русия е осезаемо. Междувременно обаче, Генералните щабове на Германия и Австро-Унгария чертаят планове за превантивни войни срещу северния колос.

Всяка велика сила на стария континент с претенции и действия за европейска хегемония знае, че не може да ги постигне, без преодоляване на Русия, което никога не става. Става така, че Русия е необходима, но и плашеща, толкова респектираща, че вероятно на някои им се иска тя да се разпадне. Разпадът на бившия СССР ги обнадеждава, но сегашната Руска федерация е от Балтийско море до Тихия океан и Черно море до Северния ледовит океан с ядрени и космически оръжия, превъзхождащи енергийни източници и внушителни икономически възможности. По-големият брутен вътрешен продукт, съпроводен с огромни външни финансови задължения, едва ли е решителното средство за надделяване над друга термоядрена сила. Сега Руската федерация не е социалистическа държава, но старите геополитически, икономически и др. противоречия, както изглежда, отново се възраждат. Рухва илюзията за еднополюсен свят и отново се формираха около осем центрове на сила, както е било в навечерието на Първата и Втората световна война, Като капак на всичко се извърши ренесанс и на традиционните руско-турски противоречия. Вижда се, че ще трябва да се приемат реалностите на многополюсния свят и да се търсят взаимоизгодните и взаимодопълващи позитивни връзки във всички сфери на тяхното развитие, каквито примери има достатъчно.

Разбира се, трябва да сме големи наивници, ако мислим, че икономическото, финансово, национално, геополитическо, религиозно, демографско и културно съперничество в света си е останало в миналото. Дилемата е продължаване и изостряне на тези противоречия или приемане на света какъвто е и търсенето на позитивните допирни точки.