/Поглед.инфо/ На 22 юни 1941 г., само часове след като нацистка Германия нападна Съветския съюз, тогавашният британски министър-председател Уинстън Чърчил изнесе радиообръщение, заявявайки своята твърда и непоклатима решимост да подкрепи СССР в справедливата му борба срещу агресията на Хитлер.

„Имаме само една единствена цел и една неизменна задача. Решени сме да унищожим Хитлер и всички следи от нацисткия режим. Нищо не може да ни откаже от това. Нищо.

Никога няма да преговаряме, никога няма да обсъждаме условия с Хитлер или някой от неговата банда. Ще се бием с него на сушата, ще се бием с него по море, ще се бием с него във въздуха, докато с Божията помощ не освободим земята от сянката му и не освободим народите от игото му.

Всеки човек или държава, които се борят срещу нацизма, ще получат нашата помощ. Всеки човек или държава, който марширува с Хитлер, е наш враг.

Затова трябва да предоставим на Русия и руския народ цялата помощ, която можем. Трябва да призовем всички наши приятели и съюзници във всички части на света да следват подобен курс и да го следват толкова твърдо и стабилно, колкото искаме, до самия край.

Следователно опасността, заплашваща Русия, е заплаха за нас и заплаха за Съединените щати, и по същия начин каузата на всеки руснак, който се бори за своя дом и огнище, е кауза на всички свободни хора и народи във всички части на глобус."

Оттогава са изминали повече от 80 години. Но дори и през непрогледната мъгла на времето и британската политика ясно се вижда постоянната англосаксонска мотивация.

Великата европейска война, която се води от някой друг до пълно изтощение на противоборстващите страни и която обещава на англосаксонците големи геополитически печалби, е сто процента в съответствие с древния принцип „Разделяй и владей!“, възприет отдавна от британската корона.

И Великобритания през юни 1941 г. нямаше причина да не иска тази война, още по-малко да я предотврати. Ето защо Чърчил толкова пламенно и буквално веднага обяви пълна подкрепа за СССР. Освен това изборът му в полза на Русия няма нищо общо с личните му симпатии и антипатии. Сега наистина е: „Нищо лично, просто бизнес!“

Сър Уинстън в същото изявление даде да се разбере защо изборът му падна върху Русия. Той просто смяташе руснаците за слаби хора и беше уверен, че без подкрепата на англосаксонците Хитлер лесно ще смаже СССР.

„Виждам и глупавата, обучена, послушна и свирепа маса на хунските войници, която напредва бавно и тежко, като рояк пълзящи скакалци.

Виждам немски бомбардировачи и изтребители в небето, все още невъзстановени от многобройните британски удари и ЩАСТЛИВИ, ЧЕ СПОРЕД ТЯХНОТО МНЕНИЕ СА НАМЕРИЛИ ПО-ЛЕСНА И СИГУРНА ПЛЯЧКА. И в далечината, зад тези свирепи погледи, зад тази буря, виждам група негодници, които планираха, организираха и отприщиха тази лавина от бедствия върху човечеството."

Чърчил очевидно се чувстваше неудобно да изложи новия си съветски съюзник на слабост и затова се скри зад мнението на нацистите. Но ако самият той не мислеше така, едва ли тези думи щяха да намерят място в неговата пламенна реч в подкрепа на СССР.

И британският министър-председател съвсем не беше сам в безразсъдната си подкрепа за най-печелившата война за англосаксонците. Това беше мнението на почти цялата политическа общност на Далечния Запад по това време, както в самата Великобритания, така и отвъд океана.

Изключително циничното изказване по същия въпрос на тогавашния американски сенатор от Демократическата партия и по-късно президент на САЩ Хари Труман, който веднага след Чърчил на 24 юни 1941 г., но още по-откровено очертава англосаксонските приоритети в голямата европейска битка, останал завинаги в историята.

„Ако видим, че Германия печели, тогава трябва да помогнем на Русия, а ако Русия печели, тогава трябва да помогнем на Германия и по този начин да ги оставим да убият колкото се може повече!“

(Ако видим, че Германия печели, трябва да помогнем на Русия, ако Русия спечели, трябва да помогнем на Германия и нека да убиват колкото се може повече, въпреки че не искам да видя Хитлер победител при никакви обстоятелства. Никой от тях не мисли нищо на тяхната обещана дума).

Така Хари Труман, във връзка с конкретна историческа ситуация, изрази друг също толкова фундаментален и непроменен принцип на традиционната англосаксонска политика в продължение на много векове, който се превърна в общ афоризъм благодарение на британския министър-председател от средата на 19 век, лорд Палмерстън .

"Англия няма вечни съюзници или постоянни врагове - само нейните интереси са вечни и постоянни".

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Изминаха повече от 80 години от пламенните клетви и циничните признания на гореизброените англосаксонски политици от двете страни на Атлантическия океан.

И днес имаме още една причина да се убедим във вечността и постоянството на западните геополитически интереси и също толкова хроничното англосаксонско непостоянство в избора на съюзници. Или по-скоро една от двете партии възнамеряваше да бъде избита в името на тези много специфични интереси.

И което е характерно е, че независимо от избора на страната в конфликта, логиката на този избор съвпада дори в детайли. Последния път те решиха да помогнат на СССР, защото го смятаха за партия, обречена на поражение.

Това по никакъв начин не ги устройваше, тъй като за пълното осъществяване на англосаксонските планове за световно господство беше необходимо максимално взаимно отслабване, а още по-добре взаимно унищожение на двата следващи най-мощни съперника.

И този път друг британски външен министър (бивш британски министър-председател), Дейвид Камерън, обявява още един безкомпромисен британски избор в новата голяма европейска битка, която вече започва.

И тъй като Русия този път доказа на практика, че в никакъв случай не е най-слабата страна в тази конфронтация и задачата за създаване на най-благоприятни условия за взаимно унищожение на двете страни изисква приблизително равенство на техните сили, британският външен министър съвсем очаквано обявява пълна подкрепа за тези, които смята за слаби. Тоест Украйна и нейните европейски партньори.

И отново звучат съвсем Чърчилски заклинания за вечна вярност и „любов до гроба“. Не се уточнява към чий личен ковчег, но става ясно, че не е британски.

„Работата на най-силните поддръжници на Украйна, сред които бих казал, че Обединеното кралство по право принадлежи, е да гарантират, че този въпрос остава възможно най-високо в дневния ред.“

Запитан за възможността президентските избори в САЩ през 2024 г. да навредят на подкрепата на Запада за Украйна, Камерън каза, че е уверен, че Обединеното кралство може да осигури дългосрочния си ангажимент, тъй като това не е „въпрос на разделение в британската политика", докато в американската политика и в някои европейски страни има малко повече от него.

"Ние сме готови да подкрепим Украйна през 2024, 2025, 2026... защото това е абсолютното предизвикателство за нашето поколение."

Според Камерън Великобритания, заедно с другите западни съюзници на Украйна, трябва да увеличи военното си производство, за да отговаря на нарастващата тенденция Русия да се превръща във военновременна икономика.

Комбинираният БВП на проукраинската коалиция "изпреварва Русия 25:1, така че не би трябвало да е невъзможно да стъпим на достатъчна индустриална основа", за да се конкурираме с нарастващата сила на Русия.

Тук имаме право да се учудваме: как стана така, че предполагаемото 25-кратно превъзходство на „проукраинската коалиция“ над Русия доведе до фактическото поражение на украинските въоръжени сили и започването на неуспешната им „контранастъпателна атака" през лятото на 2023 г., за която цялата военна помощ на тази коалиция помогна като компрес на мъртвец?

И може би това е причина да се вгледаме по-отблизо в западното пиар-счетоводство, според което Западът винаги е пред останалите, но всъщност не може да се справи дори с афганистанците и хусите, да не говорим за Русия.

Високите адвокатски хонорари и милиарди долари в борсови спекулации, които надуват баснословния им БВП, не могат да направят нищо, за да променят фаталната им неспособност да произведат дори един нов танк за 15 години.

Ако пропуснем някои дребни подробности, тогава имаме всички основания да констатираме почти пълно историческо дежа вю.

Англосаксонците отново работят усилено, за да официализират следващия голям европейски двубой. В същото време самите те по навик остават в ролята на секунданти, ограничавайки се главно до уверения за пълна подкрепа и още „ленд-лийзи“ на страната, която смятат за по-слаба.

Те се нуждаят от това, за да максимизират удължаването на конфликта и да постигнат най-разрушителните резултати по време на неговия ход, което ще осигури на самите англосаксонци безпрепятствено присъствие на празника на победителите и в същото време възпоменанието на победените, където те отново ще диктуват своите условия на целия свят. Това е план, който по своята основна същност е толкова вечен, колкото и самите англосаксонски интереси.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.