От началото на коронавирусната криза една от основните теми за обсъждане на нейното въздействие на европейско ниво беше съсредоточена върху разпределението на икономическите рискове, както се вижда от консултациите по еврооблигациите - „коронабондове“. Като се има предвид, че пандемията обхвана някои държави от ЕС по-интензивно от други, съществува опасението, че кризата може да влоши и разшири вече съществуващите различия между Севера и Юга повече от десет години след икономическата криза от 2008-2009 г. Изявлението на Европейската комисия относно плана за възстановяване от €750 млрд до известна степен разсея тези опасения. В допълнение към всички дискусии за солидарността обаче има един сериозен проблем, който остава извън дневния ред на дискусиите. И да говорим за него е важно.
Появата на коронавирус също бележи връщането на преден план на „голямото правителство“ - в смисъл, че правителствата започват да играят много по-активна роля в икономиката, главно като подкрепят дейността на предприятия, работници, безработни и критични сектори (като здравеопазването). В много страни кризата върна към обществено обсъждане такива проекти, като например въвеждането на единен базов доход.
Малки и големи промени като тези подчертават възможността за нова политическа икономика в Европа. Но те подчертават и основния въпрос: съвместим ли е съюзът в сегашната му форма с този вид изменения?
Както показва една от нашите нови изследователски работи с колеги от Chatham House, днешният ЕС е резултат от развитието на периода на икономическа либерализация, започнал през 70-те години. Това постепенно доведе до създаването на правила, главно по отношение на законодателството за конкуренцията и режима на държавните помощи, които ограничиха начините, по които държавите-членки се намесваха на пазара. Тази динамика продължи и се засили след края на Студената война със създаването на еврото. Фискалните правила на еврозоната, които бяха значително разширени с Договора от Маастрихт, поставиха тесни граници на публичния дълг и дефицита, което доведе до добре известните политики за строги икономии по време на кризата с еврото.
Въпреки това, в разгара на текущите промени, тази тясна структура може да създаде проблеми за Европа. В усилията си да рестартират икономиката, държавите-членки, които желаят да преминат към по-централизирана политическа икономия, могат да влязат в конфликт с ЕС в различни критични области, като фискалната или индустриалната политика, както и в контекста на интервенциите на пазара на труда. След кризата страни като Италия ще се сблъскат със значителни трудности при спазването на европейските фискални правила. Други държави, които искат да подкрепят компаниите, които трябваше да намалят или временно да преустановят дейността си поради коронавируса, ще бъдат изправени пред правилата на ЕС за конкуренцията.
Теоретично европейският отговор на тази нова реалност вероятно ще бъде споразумение за радикална реформа на ЕС, особено ако в списъка на страните, които желаят да влязат в конфликт с Брюксел влязат някои държави-членки с най-големи финансови възможности, например Германия или тези, които са пострадали по-малко от кризата. При този сценарий човек може да си представим напълно различен ЕС след коронавируса - с редица нови правила, които биха предоставили на правителствата много повече възможности за реализиране на политики за разширяване на политиката на бюджетни експанзии, за разширяване на програмите за държавни инвестиции и структурата на държавната помощ.
Проблемът, разбира се, е във факта, че това изглежда изключително трудно, като се имат предвид разстоянията, които продължават да разделят държавите-членки по много от тези въпроси. Разстояния, които могат да се увеличат още повече в резултат на асиметричното въздействие на коронавируса върху континента. Опасността е, че сега ЕС може да се окаже в неофициално статукво, без консенсус за следващата стъпка, което по същество ще го лиши от възможността да премине координирано към по-широка политическа икономия, ориентирана към държавата.
Както винаги, всичко зависи от настроението на страните-членки. Независимо от това, коронавирусната криза предоставя на Европа уникална възможност да оцени ефективността и жизнеспособността на много аспекти от своя икономически модел. И в дискусията, която вече започна, си струва да се помни, че истинският отговор се крие не във въпроса дали ЕС трябва да бъде по-голям или по-малък, а в това какъв трябва да бъде самият принцип на европейския „Съюз“.
Превод: М.Желязкова
