/Поглед.инфо/ България трябва да преустанови и елиминира зависимостта си от Русия в областта на енергетиката. "Южен поток" не помага за постигане на енергийна независимост на България от Русия. Това заяви британският посланик Джонатан Алън тези дни и провокира лавина от реакции.
/Поглед.инфо/ Защо това изказване е крайно нелепо и неуместно?
Първо, кой точно е г-н Алън, за да се меси в политиката на страната ни по толкова важни теми и решения, които при това не касаят пряко държавата, която той представлява, нито ощетяват други държави от Общността. Българският посланик в Англия, раздава ли акъл с менторски тон относно независимостта на Шотландия и казва ли как следва да се държи Англия по този казус? Не че двата казуса са съпоставими.
Второ, не става ясно защо бизнес отношенията с Руся се третират като зависимост? Нито пък защо Русия е такова зло, че да е толкова вредно за България да има бизнес с нея? С какво проектите и бизнес отношенията с други държави са по-„правилни” за страната ни? В света на бизнеса всичко е ясно и прецизно, за разлика от тези, които обичат да приписват неясно политическо оцветяване на събитията. "Газпром”, който е и основен акционер в проекта "Южен поток” има потенциал и ресурс да прави инвестициите в изключително тежко време благодарение на енергийните ресурси, които се намират в Русия. Руската федерация притежава най-богатите енергийни ресурси, особено на природния газ, който между другото е най-безопасният в екологичен смисъл и най-безвредният енергиен източник в света. Същевременно България по географски причини се явява естествен път "от Азия за Европа", естествен център на енергийните пътища на Балканите, и да не се възползваме от стратегическото си положение заради чужди интереси, и да пропуснем мащабни икономически възможности, би било безумие.
Германия, която е икономически най-силната страна на ЕС и на която се крепи цялата еврозона, потърпевша ли е от това, че успешно ползва всички предимства на "Северния поток", по който директно получава газ от Русия? Защо никой не й се меси в политиката и не я критикува за това?
Трето, дали английските посланици в други европейски държави размахват пръст за „зависимостта” им от Русия, заради руските доставки на природен газ, както и бъдещо участие в „Южен поток”, или за тях не се счита зависимост? А и да се счита, някой позволява ли си такова вмешателство? Нека припомним на господин Алън, че Европа е световен лидер по търсене на природен газ, а Русия – световен износител. Според данни на отрасловото обединение Еврогаз, ЕС годишно се нуждае от над 460 милиарда кубични метра, като до 20 години, нуждите й ще скочат с 15-20%. На Русия (Газпром) се пада повече от една трета от общия европейски внос. Газпром изнася в страните от Централна и Западна Европа най-вече по дългосрочни договори със срок средно по 10 години, сключени на основата на междуправителствени споразумения. Това не прави ли тези държави зависими от Русия, при това дългосрочно, и защо това не се възприема като нещо вредно, от което трябва да се избяга? В крайна сметка, най-нормалната пазарна логика е страната с най-големи ресурси на природен газ да изнася най-много.
Разбира се, освен Газпром Европа има и други доставчици на газ. Близките са Норвегия, Холандия, Великобритания, далечните – Либия и Алжир. Те обаче не могат да заменят напълно руския газ, както неотдавна призна Норвегия, дори ако теоретично могат да увеличат добива. Основният дял от потребявания втечнен природен газ идва като внос от Русия, Алжир и Катар.
Що се отнася до алтернативата - американският шистов газ, предвид високата цена на добива му и доставките, той не може да издържи на конкуренцията на традиционния. Така че природният газ и в перспектива ще остане не само приоритетно търсена стока, но и потреблението му ще нараства.
Четвърто. Защо участието на другите европейски държави в проекта „Южен поток” не се третира като зависимост? Нека припомним, че това е европейски, не само руски проект, и е най-големият енергиен проект в ЕС. Към него неотдавна се присъедини Австрия, още 5 страни има по трасето. Реално газопроводът ще минава през Италия, Словения, Унгария, България, има разклонение и към Хърватия. Дори Македония ще бъде свързана към "Южен поток" чрез специално разклонение от газопреносната мрежа на "Южен поток" от Сърбия или България. Гърция наскоро също поиска подобно разклонение от "Южен поток", и никъде в Гърция няма антируски нагласи по този въпрос.
Всъщност, ние без „Южен поток” сме много по-зависими. Добре помним кризата от 2009 г., когато поради дългия и сложен път на природния газ към нас, поради неразбирателства между страните, през които синьото гориво минава, останахме на студено. Има ли страната ни готовност да посрещне сега евентуално спиране на доставките на природен газ, заради кризата в Украйна, и да избегне нова криза? В краткосрочен план – да, в дългосрочен- не. Кабинетът Орешарски остави почти пълно газохранилището Чирен. Така че реално имаме за няколко месеца занапред спокойствие. След това ще станем изцяло зависими от нашия добив, който не е много голям, плюс вноса от Гърция и Румъния, през връзките, които бяха създадени през тази една година. Само че оттам възникват два проблема. Първият е свързан с цената, тъй като Гърция и Румъния ще ни го продават при по-висока цена поради форсмажорни обстоятелства. Вторият е свързан с количеството. Годишното потребление на природен газ в България е около 3 млрд. куб. метра. От връзката с Гърция можем да получим не повече от 1 млрд. куб. м годишно, което няма да е достатъчно за покриване на всички нужди от природен газ в страната, особено през зимния период, когато най-големи потребители са топлофикационните дружества. Те не влизат в т.нар. стратегически консуматори, на които трябва да им се осигури постоянно подаване на газ, като предприятията с непрекъснат цикъл на производство, както обясни Явор Куюмджиев. Другият стратегически консуматор са битовите потребители, за които трябва да са гарантирани доставките на газ и различни други обекти от значение за националната сигурност. Така другите предприятия, които работят на газ, трябва или да търпят огромни загуби, или да вдигнат цените на стоките и услугите, които предлагат. В най-катастрофичния сценарий спирането на газа означава за топлофикационните дружества да няма достатъчни количества. Някои от тях могат да минат на мазут, но това ще вдигне цената, което ще доведе до намаляване на температурите в мрежите или изцяло спиране. Потребителите ще се отопляват на ток, което в крайна сметка може да доведе до срив на енергийната система. „Южен поток” ще ни осигури независимост от подобни сценарии и геополитически конфликти, сигурност на доставките и по-ниска цена.
Пето, защо мистър Джонатан Алън не се притеснява за западната ни зависимост, която е доста по-осезаема, в някои сектори – дори навреждаща? Всички големи монополи, които диктуват цените на основни комунални услуги, и заради чиито злоупотреби и нарушения потребители са вдигнали ръце, и всяка година ги заливат с десетки хиляди жалби - ЕРП-та, топлинните счетоводители и мобилните оператори, са със западни собственици. И за да разбием съвсем мита за руска зависимост, нека посочим, че сред банките, които именно са сочени за причина за глобалната криза от 2008 г., у нас няма нито една руска, поне не официално. От общо 30 в страната ни само 8 са български. Банките от ЕС без България са 18, като 3 от тях са гръцки. Следват 2 турски, японска и американска банка. И това, че 80% (по пазарен дял) от банките у нас (институциите, от които най-пряко зависи капиталистическата икономика) са западни, не е повод да говорим за западна зависимост. Това са чужди инвестиции, свободен пазар, бизнес. Но когато е с Русия, е зависимост? И най-очевидното - ЕС директно ни командва с условията по присъединяването ни към европейското семейство, чрез наложеното синхронизиране на законодателства, с уеднаквяване на директиви в основни сектори, удряйки с непосилни изисквания малкия бизнес. Нещо повече, антируски настроените съветници не само не се притесняват от тази пълна зависимост, те лобират страната ни да върви към обезличаване и загуба на суверенитет в полза на Запада. В същото време обаче, поради няколко енергийни проекта с Русия, при които Федерацията непрестанно търпи капризите ни, тези политикани се разтревожиха за "зависимост от Русия"? Прочее, попитан успял ли е да разбере българските политици, Алън посочва, че не разбира политиците в никоя страна. Ако не разбирате политиците никъде, тоест, политическите мотиви, кое ви кара да смятате, че изборът ви на дейност е правилен? Хайде, сега пък ние да попитаме.
Единствено не чухме от г-н Алън колко по-полезен е шистовият газ, и как отказът от руски природен газ и замяната му с шистов от САЩ, или директният му добив на наша територия, ще ни направи свободни, и ще ни превърне в една силна, независима държава...не чухме, но очакваме скоро да чуем, и сигурни сме – по убедителен начин!