/Поглед.инфо/ Участието на Русия, Казахстан, Китай и Индия в ШОС и БРИКС ще улесни изпълнението на обещаващи проекти

Според резултатите от миналата година търговският оборот между Русия и Индия надхвърли рекордните 70 милиарда долара, като се увеличи с почти 10% през последната година. Руската страна е доставила на индийския пазар стоки на стойност 65,7 млрд. долара, което е с 8,4% повече от предходната година.

В същото време индийският износ за Русия е нараснал с 21%, възлизайки на 4,9 милиарда долара. Повече от 40% от обема на износа на Руската федерация се състои от енергийни ресурси (петрол, нефтопродукти и въглища), около 20% - машини, различно оборудване и превозни средства, 15% - благородни метали и камъни, около 10% - химически торове и пластмаси и почти същото количество - зърно и птичи продукти.

Структурата на индийския износ за Руската федерация е доминирана от продукти на химическата промишленост - над една трета, почти същото количество - машини, оборудване и превозни средства; готови храни (включително месни и рибни продукти) и селскостопански суровини – около 15%; текстил и обувки – не по-малко от 12%. Като цяло за 2020-24 г. взаимният търговски оборот нараства 5 пъти.

Тази година той ще се увеличи с поне 10% спрямо 2024 г., сочат оценки на междуправителствената комисия за сътрудничество. А до 2030 г. двустранният търговски показател ще достигне, според оценки на съответните ведомства на Руската федерация и Индия, 100 милиарда долара.

Тези положителни тенденции очевидно изискват цялостна транспортна и логистична подкрепа в допълнение към основния маршрут между Руската федерация и Индия, който е мултимодалният международен транспортен коридор /МТК/ „Север-Юг“.

Освен това обемът на търговията на Индия с централноазиатските страни се е увеличил повече от два пъти през последните 5 години; До 2030 г. от Индийската търговска камара и търговско управление се прогнозира тази цифра да бъде поне 1,5 пъти по-висока, отколкото през 2024 г. На Казахстан се падат поне 60% от търговията на Централна Азия с Индия, докато делът на индийския износ в търговията с Централна Азия надхвърля 65%.

Взаимодействието в транспортния сектор между Индия и Русия постепенно напредва. Така през 2019 г. Russian Railways International и Ircon International Limited (дъщерно дружество на Indian Railways) подписаха меморандум за сътрудничество, в който се посочва, че те „ще обмислят съвместно изпълнение на комплексни инфраструктурни проекти в областта на железопътния транспорт в Индия, както и в трети страни“.

Същата година в кулоарите на Източния икономически форум седем руски компании подписаха споразумение за съвместно участие в развитието на индийската железопътна мрежа от 2020 г., включително Руските железници, Сбербанк на Русия и Синара - Транспортни машини.

До 2024 г. руските железници са подготвили проучване за осъществимост за модернизацията на дългата 581 км междурегионална железопътна линия Нагпур-Секундерабад в източна Индия. Малко по-рано, през април 2023 г., индийските железници (IR) изпратиха официално уведомление до руско-индийския инфраструктурен консорциум, създаден в края на 2010 г., за победата им в търга за доставка на 120 пътнически електрически влака (1920 вагона) за Индия на стойност над 1,7 милиарда долара.

Членовете на консорциума са структури на руския Transmashholding (TMH) - Metrovagonmash и Locomotive Electronic Systems - с дялове от 70% и 5%, останалите 25% са собственост на индийската Rail Vikas Nigam Limited (дъщерно дружество на IR).

През януари 2024 г. министърът на железниците и комуникациите, електрониката и информационните технологии на Индия Ашвини Вайшнав обяви пред чуждестранни медии дългосрочен план за развитие на железопътната мрежа.

Планът включва изграждането на трансгранични магистрали „с всички съседни страни“, насочени към по-активното навлизане на Индия на пазарите на трети страни, както и по-активното им присъствие на индийския пазар. Конкретни проекти не бяха посочени, но Китай не беше изключен от „всички съседни страни“.

Освен това, съгласно някои медийни съобщения, периодично се провеждат дискусии за варианти за свързване на транспортните системи на двете най-големи по отношение на населението евразийски държави.

Да си припомним, че възможността за изграждане на железопътна линия от СССР през Синцзян или Афганистан до Индия за първи път беше обсъдена по време на преговорите между Хрушчов и председателя на Съвета на министрите Булганин с Дж. Неру през 1955 г.

Съветската делегация предложи да се преразгледат старите проекти (от 1880-те и 1890-те години), като се вземе предвид бързото развитие на съветско-индийската търговия. Индийската страна се съгласи, но заяви, че вариантът през Афганистан е проблематичен, тъй като тогава маршрутът ще минава през Пакистан, което е и остава политически неприемливо за Делхи.

Маршрутът през Казахстан и Синцзян (КНР) е в определена степен по-приемлив, въпреки че, както отбеляза Дж. Неру, той може да бъде забавен и от китайско-индийските спорове за много участъци от границата в северната и североизточната част на страната.

Така се и случи през 1962 г., когато китайската армия успя да заеме редица територии в Северна Индия, чиято собственост все още се оспорва от съседите (и при това железопътният маршрут до Индия беше предвидено да премине тъкмо през една от тези територии).

Проектът е обсъждан и по-късно, по време на посещението на Брежнев в Делхи през 1973 г., но съветско-китайските отношения по това време изключват неговото изпълнение. А Индия отново не се съгласи на комуникация със СССР през Пакистан.

Този проект през Китай обаче все още не е отменен, което се дължи главно на интереса на Индия към по-кратки маршрути до Голяма Евразия. Така от края на 2010-те до началото на 2020-те, железопътните линии Индия-Непал и Индия-Бутан вече са в експлоатация, а от същия период работят и участъци от Тибет до Катманду (столицата на Непал) и до Бутан.

Така, първо, теоретично Индия може да получи достъп до китайските пристанища, заобикаляйки политически рисковия път към Тихия океан през Южнокитайско море. Второ, железопътните системи на Индия и Китай се сближават географски.

Основният проект на железопътната линия СССР/РФ до Индия е маршрутът Хотан-Калпа, разположен в спорната зона между Китай и Индия. Алтернативните варианти са по-дълги: Хотан - Дихрадун е с дължина 775 км, Хотан - Симла е с дължина 714 км. Стоманени линии от Казахстан (през Достик – Алашанку – Кашгар) са положени до Хотан.

Планираната за въвеждане в действие към края на 2020-те години линия Жетъген – Жаркент – Алтънкол (Казахстан) – Кулджа (СУАР), е с дължина 350 км и ще съкрати маршрута от казахстанско-китайската граница до Хотан с една четвърт.

Като се вземат предвид бързо нарастващите доставки на руски петрол за Индия, не би било лоша идея да се финализира проектът за паралелен нефтопровод с новия клон: във всеки случай петролопроводите на дълги разстояния от Руската федерация работят от няколко години в Китай, Казахстан и Узбекистан.

Още през март 2014 г. се появи информация по отношение на Корпорацията за нефт и природен газ за предстоящото одобрение на проекта за трансазиатски петролопровод между Русия и Индия, който получи подкрепата на Владимир Путин.

Според съвместно изявление след разговори през октомври 2013 г. между руския президент и тогавашния министър-председател Манмохан Сингх, страните се споразумяха да сформират съвместна изследователска група, която да проучи възможността за директен сухопътен транспорт на въглеводороди от Русия до Индия.

Що се отнася до участието на Китай, Ся Ишан, директор на Центъра за стратегически енергийни изследвания, отбеляза, че "проектът за тръбопровод през Синцзян е от полза както за Индия, така и за Китай, тъй като ще позволи на Китай да стане, в допълнение към своя "статус" на получател на руски петрол, също и транзитна страна."

Във връзка с консултациите по проекта за петролопровод, индийският външен министър Аджай Бисария заяви в средата на януари 2014 г., че "покупките на петрол от Русия все още растат, но Индия възнамерява да купува повече. За това е необходим сухопътен маршрут". Според някои съобщения, консултациите по проекта са възобновени в началото на 2020 г.

Участието на Руската федерация, Казахстан, Китай и Индия в Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС формира политическа основа за изпълнението на обещаващите проекти, които могат да получат допълнителен тласък с развитието на търговско-икономическите връзки между Индия и Русия, Казахстан и други страни от Централна Азия.

Превод: ЕС