/Поглед.инфо/ В годините след „студената война“ в политическата риторика беше въведено понятието „евро-атлантически ценности“. Тогава никой не се зае да дефинира съдържанието на това понятие, но почти навсякъде се използваше като антипод на съветската тоталитарна система. В тези години почти всички политически сили у нас приеха на доверие, че това понятие включва хармонично единство на идеологии, икономически интереси между Западна Европа и Северна Америка с неоспоримото лидерство на САЩ.

Промените, настъпили в света в последните две десетилетия, измениха съдържанието на т.н. „евро-атлантически ценности“ и в тях остана почти само признаване на лидерството, а още – по-точно – политическият и икономически диктат на САЩ над страните, приели тези „ценности“. Когато непредубеденият наблюдател си даде сметка за промените, настъпили в евро-атлантическото пространство в последните 15-20 години може да отчете трендовете и да направи изводи за очакваните промени. Ето по-важните от тези промени:

Европейската интеграция от общ пазар на част от Европа се разви в политико-икономическа общност с население по-голямо от това на САЩ и икономическа мощ, която в много сектори започва сериозно да конкурира американските си аналози. Обективните икономически предпоставки за последващото развитие на Европейския Съюз, все повече се свързват с Изтока – обширни, платежоспособни пазари, изгодни енергийни и суровинни доставчици и възможности за мащабни съвместни проекти. Това, разбира се, съвсем не означава, че Европа може да си позволи каквото и да е подценяване или пренебрегване на икономическите, научно-техническите връзки със САЩ, предвид историческите и цивилизационни общи корени, а по-скоро идването на дневен ред на въпроса за еманципацията на Европа в икономическо, политическо и на последно място, в областта на сигурността.

След разпадането на колониалната система, ЕС беше установил стабилни отношения със страните от арабската дъга от държави от Ирак на изток до Мароко на запад, всички те, повече или по-малко тоталитарни режими. Тази стабилност на южния фланг на ЕС естествено създаваше социално-икономически предимства на ЕС в равнение с постоянния имигрантски натиск от латинските страни в САЩ и произтичащите от него социални и бюджетни проблеми. За преодоляване на това конкурентно предимство на ЕС, стратезите на американския естаблишмент планираха и проведоха цяла система от военни, пропагандни и агентурни ходове за дестабилизация на арабската дъга, в резултат на което, вълна от бежанци, и не само от арабските страни, преминава през разбитите държави и залива Европа. Можем ли ние, европейците да се съгласим, че миграционният поток към Европа е непредотвратимо странично явление на стремежа на арабските общества към демокрация и отхвърляне на автократичните режими?!?

Настъпилата дестабилизация на Украйна в геополитически план, има за пряк резултат застрашаване на изгодните за ЕС енергийни доставки от Руската Федерация и правят възможно заместването им с американски втечнен шистов газ. Причините и факторите довели до тази дестабилизация на Украйна е отделна и обширна тема, което заслужава самостоятелен анализ. Тук само бих споменал значителните средства налети от американска страна за предизвикване на събитията довели до преврата срещу президента Янукович. Разбира се, главните потърпевши в ЕС предприеха съответстващи мерки за компенсиране на това – Северен поток1 и 2, проваленият под американски груб натиск Южен поток и сега Турски поток. Възможните газови потоци от каспийския район (Азербайджан, Иран и Сирия) са друго поле на конфликт на интереси на ЕС и САЩ. Тези възможни газови доставки не само са истинска възможност за диверсификация на европейския газов пазар, даваща сериозни ценови предимства на потребителите в ЕС. Пречка по пътя на тази възможна енергийна опция за ЕС е продължаваща дестабилизация на Сирия и Ирак, както и евентуалните американски ходове за бламиране на ядрената сделка с Иран. За да се разберат действителните конфликтни интереси на ЕС и САЩ, наблюдателят трябва да отчете усилията на Германия и Франция за напредък на мирните преговори в Минския процес и плановете на САЩ за вкарване в Украйна на най-съвременно въоръжение, т.е. пряко торпилиране на Минския процес, а заедно с това – сигурно спиране транзита на руски газ през Украйна.

През този период отпаднаха напълно идеологическите предпоставки като причина за връщане към нова „студена война“. За нова обосновка на натиска от страна на САЩ за увеличаване на военните разходи на страните от ЕС се лансира тезата за „руската заплаха“. Напълно неубедително за грамотните европейски политици, стои твърдението, че Руската Федерация има експанзионистични интереси и за това се сочи примерът за присъединяването на Крим, а руските военни сили бяха там и ако не беше преврата на анти-руската хунта в Киев, застрашила това изключително важно за руската отбрана присъствие, то Руската Федерация никога нямаше да предприеме такъв ход. Да се твърди, че Крим и базираните там военни сили на Руската Федерация имат експанзионистично,, а не отбранително предназначение е крайно неубедително за всички запознати с тази материя. По важното за САЩ са не оценките на военните експерти, а налагането на убеждението за „Руската заплаха“, в светлината на която икономическите интереси трябва да останат назад, да бъдат пожертвани.

През последните години сме свидетели на първият случай на излизане от ЕС със случая Брекзит. Излизането на Обединеното Кралство от ЕС е безспорно сериозно намаляване на икономическата тежест и конкурентно-способност на обединена Европа. Един всеизвестен факт на международните отношения е изключително тясната координация между Обединеното Кралство и САЩ за да допуснем, че този съдбовен ход Обединеното Кралство е без американска благословия и поощрение. Не по-малко интересен е избраният исторически момент на Brexitt. За целия период на членството на Обединеното Кралство в Европейския Съюз, те бяха неуморният защитник на вкарването на Турция в ЕС, всячески омаловажавайки опасността за бъдещето на ЕС от вкарването на един много голям масив от чужда цивилизация. И в момента, в който стана ясно, че това е загубена кауза, че британските усилия относно Турция окончателно са провалени, точно тогава се решава британското излизане от Съюза. Преди години, когато бях в университета на Лийдс, свикнах да срещам подчертаното разграничаване на британците от „тия от континента“, така че разделянето им с ЕС не ме учудва, но изборът на момента смятам за симптоматичен.

В светлината на описаните промени, се поставя въпросът за отношението на САЩ и РФ към процесите на укрепване на ЕС или дезинтеграция. През периода на моята работа във Вашингтон ката посланик на България (1981-1988) имах множество нагледни примери, при всяко външнополитическо решение решаващият аргумент дали то да се приеме е дали то е в интерес на САЩ и пред него отстъпват всички други аргументи. Нямам впечатление, че в днешна Русия има съществено различен подход. Ето защо, за да си отговорим на този въпрос, най-верният отговор можем да получим от преценката за интересите на двете велики сили от бъдещата обединена и силна Европа.

Какви са интересите на РФ и САЩ към ЕС в икономическата област?

Сложилите се до сега и развиващи се връзки са основно в енергийната сфера – Русия доставчик, който среща един крупен обединен пазар. Естествено е развитието на газовата мрежа да е стабилно при единен регулиран пазар, какъвто предлага обединена, а не разчленена Европа. От друга страна, РФ е заинтересована от покупки на технологично оборудване, за значителните мащаби на РФ, което е вътрешно в ЕС широко кооперирано и възможно при продължаваща интеграция на държавите в Европа.

От друга страна, развиващата се европейска интеграция в редица важни за САЩ области, като аеронавтиката, комуникациите и особено информационните технологии са в взаимна остра конкурентна борба. От европейска страна е пределно ясно, че устояването на американският натиск е единствено възможно в по-нататъшната вътрешна европейска интеграция.

Не на последно място стои пряката връзка между възможността за независими решения на ЕС в областта на сигурността, което е постижимо само при една всестранно обединена Европа – само обединена Европа е в състояние да се освободи от диктата на САЩ, диктат наследен от периода на „Студената война“. В политическите среди на Запада е широко популярно разбирането, за „американския кошмар от възможното Германско-Руско сближаване“, което сега се превръща в „американския кошмар от сближаване ЕС-РФ“. Ето тук е ключовият отговор на въпроса – диктат над една победена във Втората Световна Война Германия във военната област, в която САЩ имат стотици военни бази е по-сигурен, отколкото диктат над една стабилна, обединена Европа, в която Германия е безспорен лидер.

В областта на сигурността в Европа има една исторически наследена особеност. Като отдават лидерските позиции в НАТО на САЩ, същевременно европейските държави се ограничават в размера на военните си разходи, което дава известни предимства в социално-икономическото им развитие. Тази своеобразна сделка – приет диктат във военно-стратегическата област, срещу облаги в социално-икономическата област – в последно време все повече се схваща като анахронизъм. Все повече, от двете страни на Атлантика се изказват първи опити за ревизия на тази сделка, стояща в основите на НАТО. Президентът Д. Тръмп открито заяви, че е време европейските членове на Алианса да поемат съществено по-голям дял във военните разходи. От европейска страна, на този етап, критиките към настъпателните действия на НАТО към руските граници и връщането към надпревара във въоръженията са още плахи и извън институционални, но те назряват и е въпрос на време кога ще се проявят като позиции на ЕС.

Наред с това, на път е една много съществена промяна във военния потенциал на НАТО с очертаващото се напускане на Алианса от Турция. То ще усили, вероятно, натиска на САЩ европейските членове на Алианса да компенсират с увеличение на техния принос. В тези изменящи се условия в областта на европейската сигурност, в политическите среди на страните от ЕС, набира популярност идеята за общи въоръжени сили на ЕС, а това, разбира се, би било много сериозна стъпка към еманципация на ЕС в западния свят. Шансовете на тази европейска идея, в много голяма степен ще зависят от политиката на Кремъл. Има основания да се смята, че ЕС и Русия все повече осъзнават, че продължаващият конфликта в Украйна представлява много големи тежести, както за РФ, така и за ЕС, а това ще означава компромиси и от двете страни.

За да се направи оценка за интересите на България в бързо променящия се свят, трябва да разгледаме ролята и мястото на НАТО, един военно-политически съюз създаден в условията на идеологическо и военно противопоставяне на две системи при два безспорни центрове – САЩ и СССР. За изминалия повече от четвърт век, ситуацията е така променена, че или този съюз трябва да се измени из основи или да се разформирова. За сега, без да е променена договорната основа на НАТО, той е превърнат в инструмент на САЩ за осъществяване не на общоприета международна политика на страните членки, а на инструмент за осъществяване на геополитическите цели и икономически интереси на САЩ. В тази променена обстановка, колкото и средствата за влияние на Вашингтон да са силни, не може да се предотврати един процес на дезинтеграция. Първата сериозна проява на такъв процес е започналото дистанциране на Турция от НАТО.

След окончателното излизане на Обединеното Кралство от ЕС, за Вашингтон на дневен ред идва въпроса как САЩ могат да запазят влиянието си без Великобритания в ЕС, а това е по-възможно при една по-слабо интегрирана Европа. Не случайно някои сериозни международни наблюдатели нарекоха тази политика „превръщане на Европа от Европа на националните държави в Европа на регионите“. За да се прикрият авторите на този смъртоносен за ЕС план, медиите на англосаксонската пропаганда сочат Путин и РФ, като поръчители на сепаратистките процеси.

За всички независими наблюдатели е ясно, че само една обединена Европа и освободена от англосаксонския диктат, е в състояние да защитава интересите си и отстоява бъдещето си. Това бъдеще е свързано с три главни цели: (1)Запазване и укрепване на ЕС като съюз на национални държави, (2)Запазване на напълно равноправни икономически отношения със САЩ и Великобритания и (3) Развитие на взаимноизгодни икономически отношения с РФ и КНР.

Не е реалистично да се очаква, че ЕС може да поиска излизане от НАТО, но също така не може да се очаква, че ЕС ще се съгласи да поеме равен със САЩ дял в разходите на алианса, като се запази командната роля на САЩ, в която страните от Европа имат подчинена роля.

Представянето на сценарии за откъсване на части от ЕС и ориентирането им към Евразийския съюз са в сферата на пропагандата и не заслужават анализ и дори коментар.

Къде е мястото и националният интерес на България в реалния, а не в идеологизирания свят сега?

На първо място трябва да се отстоява единството на ЕС като съюз на национални държави и срещу каквито и да са сепаратистки тенденции;

На второ място стои защитата на националните интереси в икономическата област, освободени от чужди геополитически съображения. Известно е, че при всички мотиви за взимане на решения в конгреса на САЩ пълно предимство има само дали даденото решение е в интерес на САЩ и всички други аргументи от международно-правен, хуманитарен или цивилизационен характер имат подчинено значение. Ярко подчертаване на този подход е обявеното от президента Тръмп лозунг „Америка първо“. САЩ наложиха на България отказ от големите руско-български енергийните проекти, под аргументите за дължима от България солидарност с американските геополитически интереси в ущърб на собствените важни интереси. Сега е време българските политици да кажат „България първо“ и да прилагат американският подход в своите международни позиции, така както Германия приложи при защитата на „Северен поток-2“

На трето място стои укрепването на националната сигурност, базирана на първо място върху боеспособни български въоръжени сили и допускане на съюзнически въоръжени сили на наша територия само при доказана заплаха върху страната. Такава заплаха може единствено да бъде преценявана от съответните български държавни органи, а не внушавана от вън по геополитически съображения. В тази връзка трябва да си припомним трагичния ни опит от Втората Световна Война, когато българското правителство на Богдан Филов допусна дислокацията у нас на немски войски и съответната им логистика, вследствие на което значителна част от София беше разрушена от англо-американските бомбардировки. От друга страна, недопускането от цар Борис III българско участие на Източния фронт срещу СССР, беше много сериозно обстоятелство да се запазят границите на България след края на ВСвВ.

На четвърто място стои въпросът за позициите на България при дебатирането и съгласуването на външната политика на ЕС. Трябва да се спре с позициите на постоянната съюзническа „лоялност“ при явно жертване на национални интереси. Вече има редица примери на защита на особени позиции от страни като Унгария, Чехия, Австрия и Полша, при които не се поставя под въпрос членството им в ЕС. Гърция намери своя формула за развитие на търговията си с РФ извън санкциите. Такава привидна лоялност е по същество сервилност, която трябва да се заклейми и изключи от поведението на България в ЕС.