И военните, и политиците сега ще бъдат принудени да реагират на новия кръг от милитаризация на Балтийския регион, започнал много преди откритите действия на руската армия на страната на народните републики на Донбас. Би било наивно да се вярва, че общественото мнение в Суоми и Свенска едва сега, след началото на СВО, се е насочило към преход под патронажа на НАТО.
Постепенно нарастване на привържениците на тези страни да се присъединят към Северноатлантическия алианс се показва от данните на социологическите проучвания от „Руската пролет“ през 2014 г., достигайки вече до 40-50%. Тази тенденция обаче отразява само настроенията сред жителите, които са далеч от политиката. Що се отнася до управляващите елити, и в Стокхолм, и в Хелзинки винаги е имало обществени лидери, които дълги години печелят политически капитал, сплашвайки сънародниците си с митичната „руска заплаха“.
Във Финландия дясноцентристката национална коалиция традиционно се разглежда като подкрепяща влизането в Северноатлантическия алианс и именно тази национална коалиция се представлява от настоящия президент на тази страна. В Швеция пронатовските симпатии бяха демонстрирани от либералните консерватори от Партията на умерената коалиция, които се противопоставиха на традиционния външнополитически неутралност на своята държава.
Характерно е, че твърди идеологически съперници се противопоставиха и на присъствието в редиците на НАТО в скандинавските страни: различни течения в редиците на левите, и десните традиционалисти, и популисти, като „Истинските финландци“ във Финландия.
Външно всичко започна да се променя бързо, започвайки през есента на миналата 2021 г. Именно тогава атлантистите включиха пълния потенциал на информационната и пропагандната машина и привлякоха „агенти на влияние“, възпитани по време на Студената война, за да обработват общественото мнение. Следователно всеки, който смята, че масовата русофобска истерия, обхванала страните от Северна Балтика през последните месеци, е стихийно и независимо явление, греши.
Невъзможно е да не се признае, че центровете на НАТО за високи постижения, смесени военно-граждански организации, разположени в Балтийския регион в началото на 2000-те, си вършат работата. Сред тях особено се открояват центровете в Талин и Рига, предназначени, между другото, за провеждане на операции в киберпространството и съответно за провеждане на пропагандни кампании.
И през 2020 г. те също бяха допълнени от подобни звена, създадени на платформата на Европейския съюз. В Хелзинки беше създаден център за обмен на опит в информационното въздействие на ЕС и НАТО, а във Вилнюс за сметка на американските покровители започнаха да изграждат база за кибервойна. Литва беше инструктирана да поеме върху себе си създаването на структурата на „информационните войски“ на „обединена Европа“.
Сега не бива да се учудваме на синхронния изблик на масова психоза, възникнал в шведското и финландското общество по време на преговорите между руските и западни дипломати за недопустимостта на разширяването на Северноатлантическия алианс. В медиите и социалните мрежи започнаха да се разпространяват фантастични версии за възможни руски нашествия в шведския Готланд и финландските гранични окръзи. Коварните руснаци възнамерявали да направят това, уж за да прехвърлят балтийските неутрали в категорията на държавите с „нерешени гранични конфликти“. А за тях, както знаете, пътят за приемане в НАТО е юридически затворен.
Освен това комплексното психологическо лечение на техните съграждани беше допълнено от демонстративни демонстрации на шведските военни в Готланд и на финландските в близост до границите с Русия. Последните, между другото, бяха подкрепени и от американския военен контингент, който пристигна набързо като за ученията.
На този фон мнозина забравиха, че цялата суматоха се разгоря не по инициатива на руското ръководство, за което Северозападът на Балтийско море в никакъв случай не беше приоритет на външната политика. Тласък за антируската информационна кампания бяха изявленията на американски официални лица за възможното приемане на Стокхолм и Хелзинки в редиците на Северноатлантическия алианс. Така се видя отговорът на Вашингтон на исканията на Москва за връщане на НАТО към границите от 1997 г.
Задкулисните манипулатори в своята русофобска оргия умело изиграха върху дългогодишните недоволства на финландското общество, както и върху напомпаното самочувствие, старателно подхранвано в продължение на много години за приноса му към събитията от първата половина на ХХ век: много финландци все още искрено вярват, че през „зимната война“ от 1939 -1940 г. именно техните предци побеждават, а в катаклизмите на Втората световна война, както предава националната историческа школа, „Финландия заема второ място след СССР“.
В същото време историческата памет на финландското общество се оказва много избирателна. Например, никой в тази страна дори не помни за отказа на СССР от стратегическата военноморска база в Порккала, която, уви Хрушчов предава на нашите съседи петдесет години преди изтичането на срока на наема й. Само това събитие разбива всякакви аргументи относно всякакви агресивни намерения на Москва спрямо бившия хитлеристки съюзник. В името на траен мир с Финландия, Хрушчов дори променя териториалното и държавното устройство на СССР, прехвърляйки Карелско-финландската съюзна република в категорията на автономна република - Карелската АССР в рамките на РСФСР.
Показателно е, че именно в Суоми пронатовските настроения достигнаха кулминацията си днес, докато в шведската „политическа класа“ все още се чуват здрави гласове, и то съвсем официални, относно невъзможността за разполагане на ядрени оръжия и военни бази на НАТО в страната в бъдеще. Финландските власти, точно пред очите им, последователно нарушават не само постиженията на политиците от предишни години, като Договора за взаимопомощ от 1948 г. или Договора за основните отношения от 1992 г. с Руската федерация.
Така странящите от световната политика страни в критичен момент предпочетоха безразсъдно да се присъединят към новите хегемони. Те обаче напълно пропуснаха, че в сегашната ситуация доминацията на Запада не е никак очевидна и нови влиятелни играчи излизат на арената на глобализацията. Ролята на празни марионетки на Атлантическия алианс в крайна сметка вещае на бившите неутрали много повече разходи и провали, отколкото краткосрочната еуфория от участието в пъстрия лагер на недоброжелателите на Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
