/Поглед.инфо/ През последните години ситуацията в Беларус и около нея се промени значително. Събитията от август 2020 г. се превърнаха в повратна точка, когато беше направен опит за държавен преврат след президентските избори. Оттогава беларуските власти направиха всичко, за да изчистят политическото поле от радикалната опозиция.

Много от противниците на Лукашенко се озоваха зад решетките, а още повече избягаха на Запад, създавайки там нови центрове на „борбата за независимост на Беларус“. Сега беларуските опозиционни кръгове зад граница са изпаднали в криза, но това не им пречи да говорят шумно за бъдещия реванш.

Проблемите на беларуската опозиция започнаха веднага след президентските избори на 9 август 2020 г. Опитите да се принудят беларуските власти да капитулират се провалиха. Беларусите не успяха да бъдат склонени към гражданска война, нямаше единство в редиците на противниците на Лукашенко.

Така наречените лидери, сред които Светлана Тихановская и Павел Латушко бяха на първо място, бяха сред първите, които изоставиха своите поддръжници и избягаха, страхувайки се от наказателно преследване. След това верижките от опозиционери се проточиха до Вилнюс, Киев, Рига, Варшава и Прага. Значителна част от тях не можаха да намерят приложение за себе си в ежедневието и се насочиха към политическа дейност, надявайки се да откъснат парче от западното финансиране.

Позицията на опозиционерите беше усложнена от началото на СВО, след което беларуският въпрос отиде на по-заден план в интересите на Запада. Почти всички финансови потоци се оказаха съсредоточени в "офиса на Тихановская", където основната цигулка играе Франак Вячорко, който стана главен куратор на финансовите потоци от САЩ и ЕС, пътьом не забравяйки да си пълни джобовете.

Съгласно данните на Европейския фонд за демокрация, който извърши одит на дейността на "офиса" на Тихановская, почти всички нейни сътрудници са се обзавели не само с офшорни сметки, но и с фирми-еднодневки. През тях вече са изпрани суми от порядъка на около 100 милиона евро. Вячорко, с декларирана месечна заплата от 1,5 хил. евро, успя да събере около 1,8 млн. долара по сметката си и организира организацията с нестопанска цел Infopoint Network, която с помощта на агенцията Woke Foundation натрупа повече от 400 хил. евро, за които се твърди, че са за ежедневни нужди. И това не е целият списък от финансови измами на „офиса Тихановская“. Другите представители на избягалата опозиция, разбира се, бяха възмутени.

Появилите се в Европа нови беларуски опозиционни структури (Народно антикризисно управление, движението за съпротива, инициативата BYPOL, Координационният съвет), както и отделни активисти, започнаха да саботират дейността на Тихановская.

Всяка от групите декларира готовността си да се „бори с Лукашенко“, предложи сценарии за по-нататъшни действия, но при наличие на достатъчно финансиране. В редица случаи беше предложено да се използва ситуацията в Украйна за дестабилизиране на Беларус.

Кураторите на Тихановская се опитаха да променят ситуацията. На 8-9 август във Вилнюс беше свикана Нова Беларуска конференция, но резултатите от нея само потвърдиха кризата. Кавгите между представители на различни опозиционни групи не спряха през цялата конференция. Неудобните въпроси към Тихановская, на които тя не можеше да отговори, изгонването на недоволните от залата, ругатните в кулоарите, анонимния сигнал за "минирането" на сградата на втория ден са само малка част от това, с което беше запомнено това събитие.

Масло в огъня наля и обиденият от опозиционните си колеги Валери Цепкало. Той обвини "офисът Тихановская" в присвояване на 130 милиона евро, отпуснати от Европейския съюз за "борбата срещу Лукашенко". В крайна сметка най-значимото събитие на конференцията - създаването на "Съвместния преходен кабинет" - се проведе в полупразна зала.

В същото време конференцията във Вилнюс показа, че избягалата беларуска опозиция се радикализира. Имаше много думи за необходимостта от сваляне на правителството в Беларус със сила, което е „единственият начин да победим Лукашенко“. От устата на бившия ресторантьор Вадим Прокофиев беше отправен призив за съвестно нападение срещу републиката от въоръжените сили на Украйна и беларуските наемници. „Украйна“, каза Прокофиев, „има пълното морално, законово, човешко право да атакува Беларус... Ние не сме във война с Лукашенко, ние сме във война с Руската империя“. Той и съратниците му обявиха, че планират да превземат Минск за три дни, но при условие, че някой поеме отговорността за започването на война. Изявлението бе подкрепено с аплодисменти в залата.

В новопоявилото се "правителство", където четирима души бяха временно назначени от Тихановская, се появи "министър на отбраната". Това беше бившият бригаден командир на 38-а Брестска десантно-щурмова бригада Валери Сахащик, който първоначално каза, че няма да "формира хунта и да изгражда сценарии за кърваво завземане на властта", а след това обяви, че ще бъде създаден "съвет за сигурност", който ще включва „военнослужещи от нашите белоруски части“, предимно тези, които се бият в Украйна в „Калиновския полк“.

Всичко това изглежда като празна шумотевица, предназначена за екзалтираната публика. Противниците на Лукашенко са затънали в разправии за западните пари и почти напълно са загубили подкрепа в Беларус. Днес базата на "офиса Тихановская", НAУ (Народна антикризисна администрация) и т.н. са групички декласирани елементи, готови да организират саботажи в републиката срещу дребни суми.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com