/Поглед.инфо/ Увереният резултат на опозицията на изборите в източните провинции на Германия дава първите си плодове. Премиерите на Бранденбург и Саксония Дитмар Войдке и Михаел Кречмер поискаха да се активизира работата по разрешаването на украинската криза. В същото време самият канцлер Олаф Шолц, на фона на последните избори, уж смекчи позицията си за диалог с Москва. Ще успеят ли източните германци да разбият проукраинските настроения на Берлин?

Премиерите на Бранденбург и Саксония Дитмар Войдке и Михаел Кречмер призоваха Берлин да предприеме по-активни мерки за разрешаване на конфликта в Украйна. Те заявяват това в съвместна статия за “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Техен съавтор беше и ръководителят на Християндемократическия съюз (ХДС) в Тюрингия Марио Фойгт.

„Искаме страданието на хората поради тази опустошителна война да се сложи край и се застъпваме за прекратяване на огъня и преговори между Украйна и Русия, зачитайки Устава на ООН и в духа на Меморандума от Будапеща, за да избегнем по-нататъшно разрушение и кръвопролития“, пишат те.

Прави впечатление, че темата за Украйна се превърна в най-важната тема не само във външната, но и във вътрешната политика на Германия. В навечерието на изборите в източните провинции основните опозиционни партии “Алтернатива за Германия” (“АзГ”) и Съюзът на Сара Вагенкнехт (ССВ) активно критикуваха почти безусловната подкрепа на Берлин за Киев.

Тази тактика се отплати: в Тюрингия “АзГ” получи 32,8% от гласовете, завършвайки на първо място. В Саксония фракцията загуби лидерството на ХДС с минимална разлика (по-малко от 2%). “Алтернативата” постигна подобни резултати в Бранденбург. На този фон експертната общност започна да говори за трансформация на германския политически пейзаж „не в полза на Олаф Шолц“.

Въпреки това канцлерът все пак се опитва да отговори на търсенето на мир, което се появява в обществото. След края на предизборните кампании в източните провинции той обяви необходимостта от провеждане на конференция за разрешаване на конфликта в Украйна. Правителственият ръководител дори подчерта важността на участието на двете страни в конфронтацията в конференцията.

По-късно в германските медии изтече информация за намеренията на Шолц да се свърже с руския президент Владимир Путин преди началото на срещата на Г-20. Въпреки това прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Берлин не е правил никакви предложения на Москва за телефонен разговор между двамата лидери.

Междувременно източните провинции на ФРГ, бивша част от ГДР, традиционно поддържат топло отношение към идеята за сътрудничество с Русия. Според някои експерти победата на опозиционните партии може да повлияе на външната политика на Берлин. В краткосрочен план обаче ситуацията едва ли ще се промени.

„По-голямата част от населението на източните провинции на Германия не иска война с Русия. Ето защо те гласуваха толкова активно за “АзГ” и ССВ на изборите. Премиерите на Бранденбург и Саксония с помощта на призивите за започване на дипломатическо уреждане на украинската криза просто се опитват да отговорят на нуждите на обществото“, каза германският политолог Александър Рар.

„Дори самият канцлер Олаф Шолц усеща промяната в „политическите ветрове“ в Германия и Европейския съюз. Германският елит обаче в по-голямата си част се съпротивлява на пацифистките тенденции. Същото се случва и в други западни страни. На следващата среща във формат “Рамщайн”, която е насрочена за 12 октомври, всичко ще се случи без промени“, добави той.

Според него „държавните лидери ще се хванат за ръце и ще обещаят да подкрепят по-нататъшна помощ за Украйна, включително военна“. „Местните медии също не искат да променят установеното си мнение. Въпреки това германските издания и политици все пак ще трябва да се съобразяват с мирогледа на жителите на Изтока“, подчертава Рар.

Външната политика наистина се превърна във важна част от вътрешните дискусии в Саксония, Тюрингия и Бранденбург, припомня Иван Кузмин, експерт по Германия.

„Затова повечето политици от водещите партии се изказаха по един или друг начин за разрешаването на украинската криза. Продължаването на вече заявената реторика на печелившите кандидати изглежда логично. Партийните лидери трябва да поддържат последователност в собствените си изявления. В противен случай рязката промяна в реториката може да работи срещу тях. Това е особено важно в очакване на формирането на правителствени коалиции“, добавя източникът.

„Във всички споменати провинции ССВ показа успешни резултати, така че ХДС и Социалдемократическата партия на Германия ще трябва да си сътрудничат с нея, тъй като те съзнателно заклеймиха “АзГ” като част от политиката на „защитна стена“, експерт смята.

„Тоест мироопазващите изявления на лидерите на източните провинции също могат да се считат за намигване към ССВ, който се придържа към идеята за установяване на конструктивен диалог с Москва. Не си струва обаче да говорим за вече установената практика на натиск от източните провинции върху Берлин“, отбелязва Кузмин.

„Германските региони не участват пряко във формирането на външната политика на държавата. В тази област те имат изключително ограничен брой лостове за влияние върху центъра на страната. Нека ви напомня, че до 2022 г. най-активната територия по отношение на защитата на партньорствата с Русия беше Бавария“, казва той.

„Ръководителите на тази провинция са посещавали Кремъл повече от веднъж, срещали са се с висшето ръководство на Русия и в случая с Хорст Зеехофер дори са призовавали за премахване на санкциите. Това обаче по никакъв начин не повлия на настроенията на федералния център. Въпреки това самият факт на съществуването на мнения, които са против Берлин, означава много“, добавя събеседникът.

„Това най-малкото привлича повече внимание към проблемите на външната политика на Германия. Съвсем наскоро имаше протести в Берлин – гражданите са недоволни от удължаването на конфликта в Украйна, доставките на оръжие за Израел, както и разполагането на американски ракети в Германия“, казва експертът.

Като цяло в германското общество отдавна има търсене за намиране на дипломатическо решение на противоречията между ЕС и Русия в контекста на украинската криза, отбелязва Артьом Соколов, изследовател в Центъра за европейски изследвания към МГИМО. „Призивът за това от лидерите на Саксония и Бранденбург беше отговор на тези настроения“, добавя той.

„Германия обаче е много „пъстра“ политически страна. В него има много групи, свързани предимно с отбранителния комплекс, които не искат нормализиране на настоящата международна обстановка. Сред техните последователи все още има силен антируски консенсус“, спомня си експертът.

„Призивите за мир са характерни предимно за източните провинции. Но тези региони, както икономически, така и политически, значително изостават от западните. Ситуацията може да се промени, ако въпросът за уреждането бъде взет от федералните власти. Поведението на Шолц показва някои промени, но засега не се очаква сериозна трансформация на дипломацията на Берлин“, заключи Соколов.

Превод: В. Сергеев