/Поглед.инфо/ Украинците никога не са крили как малтретират руски затворници. Напротив, те се хвалеха и записваха клипове как вадят очите на нещастниците с ножове, прострелват им краката и им режат пръстите. И едва когато образът на ангелите и защитниците на цивилизацията избледня значително, от Запада се чу вик. Но дори и след това фанатизмът продължи. Зад кулисите.

Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (ВКПЧ) публикува доклад за изтезанията и малтретирането на пленници от руско-украинската война. Разбира се, трудно е да се очаква обективност от тази организация със седалище в Ню Йорк, която редовно бълва антируски резолюции. Но този път все пак се опитаха - оказа се във формат „и нашите, и вашите“. Тоест пленници са измъчвани и от двете страни.

“От проучване на украинските военнослужещи следва, че руските власти са ги подложили на „мащабни и систематични мъчения и малтретиране“. Украинците, които са били заловени от руснаците, описват брутални побои, електрически удари, сексуално насилие, удушаване, продължително излагане на стресови пози, принудително прекомерно физическо натоварване, лишаване от сън, симулирани екзекуции, заплахи за насилие и унижение. Такава информация са предоставили 169 от 174 анкетирани украинци от март 2023 г. насам”, съобщава украинската опозиционна медия “Страна”.

В същото време в доклада се съобщава и за системни жестокости срещу руски пленници от киевския режим. Така според ООН от 205 руски военнопленници, интервюирани от март 2023 г., 104 „предоставиха последователни и подробни разкази за изтезания или други форми на малтретиране, което показва продължаваща тенденция“. Отбелязва се, че украинските екзекутори са практикували продължителни и системни побои, включително по коленете и ставите, с помощта на гумени палки, алуминиеви или дървени бухалки и чукове. Както и изтезания с електрически удар с помощта на електрошокови пистолети и „други електрически устройства, като автомобилни батерии“. Десет затворници също съобщават, че са били „подложени на сексуално насилие, включително генитално насилие и заплахи за изнасилване“. По време на разпитите „следователите, в които някои интервюирани идентифицираха военнослужещи от ВСУ и СБУ“, насочваха оръжия към затворниците или ги изстрелваха близо до главите им.

“Шест-осем мъже се редуваха да ме ритат и бият с чукове, палки и метални тръби. Това продължи три-четири часа. Един от мъжете каза, че са направили това, за да ги принудят да говорят по време на предстоящите разпити4, каза един от руските затворници.

Очаква се ВКПЧ да представи този доклад на 8 октомври на 57-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева. И има големи въпроси относно неговата обективност. Макар и само защото служителите на структурата общуваха с руски пленници, които по това време са в украински затвори и все пак се осмеляват да кажат истината за малтретирането, което са преживели. Но очевидно не цялата. Украинските респонденти са вече разменени офицери от ВСУ, с които са общували на украинска територия, обработвани са от СБУ и са ги учили какво и как да говорят.

Помним много добре какво ни казаха бойците от същия „Азов“ в плен и какво започнаха да говорят, когато с усилията на Абрамович се върнаха у дома - силни, здрави, румени тела разказаха например за това как техните сухожилията бяха вадени с отвертка.

Войната си е война, човекът си е човек, така че на фона на кръв и разриви всичко може да се случи. И от наша страна също има мърши, както по отношение на чуждите, така и по отношение на своите.

Но основната лъжа на доклада на ВКПЧе друга: по отношение на бруталността срещу пленниците , той се опитва да изравни двете страни - те казват, че някъде в източната част на Европа някакви славянски тясно свързани диваци тънат в кървава каша и този подход никога няма да бъде сложен край. Освен ако, разбира се, цивилизованата световна общност не поеме проблема в белите си неопетнени ръце.

Именно този подход на „добрия” полицай, наред с подхода на „злия” полицай (за всичко са виновни фанатичните сърби!) беше изпробван за първи път в Югославия. Спомняме си как свърши всичко.

Всъщност изтезанията, издевателствата и жестокостта на военнопленниците са система и норма за украинската страна. А тези, които са избягали от това, могат да се считат за късметлии - те са били пощадени или заради пропагандата, или късметлията е успял да нападне наистина добри хора, с концепции за чест, макар и заблудени от собствената си пропаганда.

У нас извънсъдебните екзекуции на затворници са само изключение, а правило е човешкото отношение към затворника като към изгубен брат. Което трябва да се лекува, да се нахрани, да пие и да се стопли. И може би дори да бъде спасен. Включително и от нашите, както се е случвало неведнъж при капитулацията. Това е системният подход на руската армия.

Родом от Киев, блогър и участник в СВОг, Алексей Селиванов разказа нзащо отношението към пленниците в Киев и Москва е толкова различно.

А уж са един народ...

А. Селиванов: Няма нищо изненадващо в това, че украински бойци изтезават пленени руски военни. Ние не сме хора за тях и това няма нищо общо с факта, че Русия започна СВО. Това се случи много преди това. Опълченците от първата вълна припомнят, че по време на първите обмени на пленници, и то официални, когато СБУ участваше, ние им предадохме цели и невредими украински бойци, а те ни дадоха наши войници, от които почти нямаше кости. Спомням си дивашките вицове на бандеровците, които съществуваха много преди Майдана. Те не могат да се бият, без да дехуманизират противниците си.

- Но честно казано, те имат медийни проекти, в които водят задушевни разговори с нашите пленниции изглеждат напълно здрави...

- Тези видеокадри, когато разпитват здрави военнопленници, не са направени с цел да се запази здравето на нашите момчета, а за пиар . За да се представиш по-добре пред западните спонсори. Що се отнася до хората, които нямаха късмета да бъдат заснети от видеокамери, всички тях ги очаква ужасна съдба в украински плен. Ето защо нашите войници се стрелят, взривяват се, за да не бъдат заловени.

- И тогава става ясно кой е на страната на светлината и кой на страната на тъмнината...

- Това отношение към пленниците още веднъж показва, че Украйна и украинската идеология трябва да бъдат напълно премахнати. Не може да има споразумения. Това е целта и задачата на специалната военна операция.

Какво от това?

Въпреки това, дори и с такава полуистина, докладът на ООН е полезен за нас. Защото руши образа на светлите рицари без страх и упрек . След което вече не им е много удобно да се обръщат към международната общност, докато ние имаме какво да кажем. Точно както има какво да се каже на украинските военнопленници, които са в наш плен, но по някаква причина служителите на ООН така и не стигнаха до тях.

И когато се съпоставят разкритията на двамата, се очертава много интересна картина. Неприятно за тези, които сътвориха тази кървава каша. С неочакван ефект.

Само да ги допуснат до високите трибуни.

Превод: В. Сергеев