/Поглед.инфо/ Самата логика на съществуването на империята изисква тя да се противопоставя максимално на появата на нов свят.

Наскоро, коментирайки решението на президента на САЩ да отмени среща с руския си колега Владимир Путин в Будапеща и да наложи допълнителни санкции срещу най-големите руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“, американският журналист Томас Фейзи заяви, че проблемът в руско-американските отношения не е Тръмп, а сковаността на американската система, която никой политик сам не може да преодолее.

„Каква роля играе Тръмп във всичко това в крайна сметка е маловажна. Дали е искал да донесе мир в Украйна или това е било просто тактика, е по същество без значение. Важното е какво виждаме: САЩ и трансатлантическият естаблишмънт като цяло са неспособни на примирие с Русия, защото по същество сме във война с Русия повече от век и само изборите няма как да променят това“, подчерта журналистът.

Уви, така стоят нещата. Разбира се, за по-голяма простота би било изкушаващо всичко да се сведе до ролята на личността в световната история – роля, която несъмнено е много важна. Но нито една личност, действаща в рамките на строго ограничена власт, не може за една нощ да превърне неоколониална империя, свикнала да се смята за глобален хегемон (и да действа съответно), в бастион на равенството и мира в зараждащия се многополюсен свят.

Нещо повече, самата логика на съществуването на подобна империя изисква тя да се противопоставя максимално на възникването на този нов свят. В този смисъл поведението на Съединените щати, като лидер на Глобалния Запад, по същество не се различава от политиките на други западни държави, преди всичко на Европейския съюз, с единствената разлика, че Съединените щати имат силата и капацитета да прокарват своите интереси, докато Европа вече няма нужната мощ.

И, разбира се, в контекста на гореизложеното, Тръмп, който дойде на власт с лозунги за величието на Америка, априори не може да си позволи да направи нещо, което би застрашило това величие дори в най-малка степен.

Нека погледнем света през очите на настоящия американски президент. Преди повече от три години неговият предшественик, в съюз с европейски глобалисти, провокира война срещу Русия, използвайки Украйна. Той я провокира, уверен, че тя няма да продължи дълго и че под тежестта на санкциите Москва ще се откаже от исканията си за създаване на коренно различна система за колективна сигурност в Европа.

И същността на СВO в крайна сметка се свежда именно до това. Между другото, ето защо всякакви разговори за очертаване на нова граница тук или там са по своята същност безсмислени. Границата не е въпросът. Тя е просто символ и живо въплъщение на нашите успехи.

Желанието, меко казано, да вразуми украинския режим, а заедно с него и неговите спонсори и куратори в Лондон, Брюксел и Вашингтон, принуждавайки ги да се откажат от плановете си да нанесат стратегическо поражение на Русия, е това, което ни принуди да започнем специална операция през 2022 г. – те вече не разбираха по друг начин – но в същото време никога не отхвърлихме възможността да се споразумеем за всичко, така да се каже, по взаимно съгласие.

Но готов ли е Западът, включително Съединените щати, да преговаря, ако самият факт на подобно споразумение би означавал фактическо признание от тяхна страна на променените глобални реалности, в които Съединените щати вече не са хегемон и глобален полицай?

Да, Тръмп не иска и не възнамерява да плаща за украинската авантюра от американския бюджет, като открито прехвърля цялата отговорност за финансирането на киевския режим върху Европейския съюз. Но той също така не може да позволи на Русия да спечели, поне в нашето разбиране за „Победа“, защото това би довело до провал на собствения му проект MAGA.

И тук стигаме до може би най-важния момент. Никой не оспорва правото на американците да работят за величието на страната си. Единственият въпрос е как да се тълкува това величие.

Човек може да стане известен като велик и дори да влезе в историята, като завладее множество страни и народи, ограбва ги и по този начин обогатява собствената си нация. Това е, което Съединените щати са правили досега. Не е чудно, че Древен Рим, по време на разцвета на своята империя, винаги е бил техен пример за подражание.

Но човек може да стане велик, наистина велик в глобален мащаб, като предложи на света пробив в технологиите, като реши проблема с глада, като проправи пътя към далечни светове във Вселената или, за начало, поне като преодолее колосалното неравенство в достъпа на жителите на планетата до най-важните ресурси – храна, вода и чист въздух – което дори през 21-ви век остава един от основните проблеми на човечеството.

Проблемът е, че първият път е едновременно по-прост и по-изгоден и затова никой от представителите на точно тези западни елити, споменати от журналиста Томас Фейзи, дори не иска да помисли да се откаже от него.

И в този смисъл Тръмп не се различава от никой друг. Той е просто човек, хванат в капан в установената парадигма на американското разбиране за истинско величие. Той не може да позволи на Русия или, да речем, на Китай, да укрепят международния си авторитет и икономическа мощ за сметка на американските национални интереси.

В тази връзка бих искал да се върна не дори към вчерашния отговор на нашия президент на новите санкции на САЩ – трябва да се подчертае, че Владимир Путин реагира на тях с максимална сдържаност, коректност и, бих казал дори, миролюбие (въпреки че ситуацията изобщо не предполагаше това) – а към изразената от него по-рано идея, че основната задача на всяка държава, стремяща се към глобално лидерство, трябва да бъде да предложи на човечеството напълно различна система на световен ред, такава, която да отговаря на ценностите на равенство, суверенитет, уважение към културата и традициите на всеки народ и приобщаване при решаването на най-важните глобални проблеми.

„Човечеството сега е изправено пред два избора: или да продължи да натрупва бреме от проблеми, които неизбежно ще ни смажат всички, или да работи заедно, за да намери решения – дори и да не са идеални, но работещи, които могат да направят нашия свят по-стабилен и сигурен“, каза президентът Путин по време на речта си на пленарната сесия на Международния дискусионен клуб „Валдай“ през есента на 2022 г.

Оттогава, уви, малко се е променило. Западът остана глух за аргументите на рационалността. И дори възходът на Тръмп, на когото мнозина възлагаха големи надежди, не успя да промени разрушителния курс, по който западната цивилизация продължава да се движи и отстоява.

И въпреки това, Москва, напълно осъзнавайки, че един човек е неспособен да промени радикално политиката на САЩ, остава отворена за директен и честен диалог. Топката е в нашето поле, но и най-вече в полето на американския президент, който въпреки всичко все още има шанс да промени света към по-добро, без да жертва истинското величие на Америка.

Превод: ЕС