/Поглед.инфо/ Страните членки на ЕС се споразумяха за разпределянето на 120 000 бежанци от Италия и Гърция в другите страни от ЕС (без Великобритния) въпреки ожесточената опозиция на Чехия, Словакия, Унгария и Румъния.
Те гласуваха против предложението. Финландия се въздържа въпреки евентуалната си подкрепа; Полша и прибалтийските републики също имат дълбоки задръжки.
Въпреки факта, че схемата има много практически недостатъци и не прави нищо, за да бъде обърнато внимание на първопричините за миграционната криза, засягането на националната чувствителност и демократични предпочитания в такава деликатна област вероятно ще има значителни и мащабни последствия за развитието на ЕС в бъдеще.
Ответната враждебна реакция беше мигновена. Словашкият премиер Роберт Фицо заяви: „Докато аз съм премиер задължителните квоти няма да се прилагат на словашка територия“. Вероятният следващ полски премиер Беата Шидло описа гласуването като „скандал“ - наистина, с решението си правителството на Гражданска платформа може да запечати добре поражението си на парламентарния избор следващия месец. Дори Иржи Поспишил, бивш министър на правосъдието на Чехия и член на Европарламента от редиците на проеврпейската партия Топ09 описа резултата като „голямо поражение за Европа“.
Може би напреженията ще се успокоят в краткосрочен план и страните членки, които гласуваха против, в крайна сметка ще приемат своята част от бежанци, въпреки че остава да бъде видяно дали и как ЕС ще се опита да ги принуди да го направят така, ако те продължат да се съпротивляват. Нещо повече, след като според Комисариата по бежанските въпроси на ООН (UNCHR) досега през тази година 478 000 бежанци са прекосили Средиземно море, за да достигнат до ЕС, е ясно, че разпределянето, за което страните членки се споразумяха, няма да е достатъчно. Това може да доведе до появата на по-обширен кръг от квоти на масата, което може да изостри прецедента.
Може да се твърди, че тези страни биха могли и би трябвало да приемат значително повече бежанци; при свиваща се работна сила това би било от техен собствен икономически интерес. В допълнение някои от противопоставящите се са ясно мотивирани от расизъм и ислямофобия. Обаче е налице и значително безпокойство сред преобладаващото обществено мнение относно интеграцията и сближаването на общността. То обхваща политическия спектър - струва си да се има предвид, че словашкото правителство е лявоцентристко, каквато е и най-голямата партия в чешкото коалиционно правителство. В крайна сметка в такава деликатна област ЕС трябва да направи повече усилия за удовлетворяване на националните демократични предпочитания, защото наложената със сила солидарност е оксиморон.
Истина е, че тези страни доброволно са подписали единната политика на ЕС за даване на убежище и взимането на решения въз основа гласуване от мнозинството. Независимо от това обстоятелствата се променят и много малко хора биха предвидили огромния наплив от бежанци, нахлуващ в ЕС.
Поради което гласуването от тази седмица може да предизвика преосмисляне из основи , особено в централна и източна Европа, на това кои правомощия трябва да бъдат предоставени на ниво ЕС и кои трябва да останат на национално ниво. Макар тези страни да се облагодетелстват от присъединяването им към ЕС, сегашното развитие на нещата може да доведе много от тях до преоценка на плюсовете и минусите на членството. Също както и във Великобритания, за някои принципите на демокрацията и националния суверенитет ще надминат икономическите съображения.
Последиците от кризата може да бъдат използвани от Великобритания, тъй като предоговаря своите собствени отношения с ЕС. Всичко това само засилва аргументите на Великобритания за необходимостта от осигуряване на по-голяма децентрализация на ЕС, така че области, които са особено чувствителни, като например политиката за предоставяне на убежище, да бъдат предмет на вътрешен, демократичен контрол.
В действителност, точно за осъществяването на такъв вид сценарий в резултат на упълномощаване на Европейската комисия предупреди Дейвид Камерън в обречената си позиция срещу назначаването на Жан-Клод Юнкер. Наблюдаването как Германи и Франция налагат предпочитаната от тях политика може да послужи като отваряне на очите на тези страни членки как би изглеждал ЕС без Великобритания.
.......
Коментарът на Павел Свидлицки е публикуван във в. „Телеграф“
Лондон / Великобритания