/Поглед.инфо/ Преди година се случи едно важно събитие в света на парите и финансите, което не беше забелязано от мнозина. Това събитие беше съобщено от новинарска агенция “Блумбърг” в нейна статия от 19 октомври 2022 г., която беше озаглавена „Министерството на финансите на Великобритания ще прехвърли 11 лири милиарда на Банката на Англия (БА) за покриване на загубите от количественото”. Позовавайки се на свои източници, агенцията съобщи че повече от 11 милиарда лири стерлинги (12,4 милиарда долара) ще бъдат прехвърлени на Британската централна банка (Банката на Англия) в края на финансовата година за покриване на прогнозираните загуби. И загубите възникнаха в резултат на това бързо обезценяване на активите на БА, формирани отчасти от закупуване на съкровищни и корпоративни облигации.
Покупката на ценни книжа се проведе в рамките на програмата за количествено облекчаване, чиято основна характеристика бяха изключително ниските основни лихвени проценти на БА. Съответно лихвите, обвързани с основните лихвени проценти на Централната банка, бяха чисто символични.
В навечерието на световната финансова криза от 2008-2009 г. Банката на Англия определи основната лихва на 5,75% (решението е взето на 05.07.2007 г.). След това, тъй като страната беше въвлечена във финансовата криза и по време на нейното развитие, основният процент беше последователно намален. На 04.08.2009 г. тя е намалена на 0,50%. След това в продължение на около 8,5 години БА поддържа основната лихва на приблизително същото ниво. Понякога леко повишаване до 0,75%; понякога, напротив, спада до 0,25%. Английската централна банка последва световната тенденция. Повечето от водещите световни централни банки също следваха мека или дори свръхмека парична политика. Изключително мека парична политика – когато централната банка понижи основния лихвен процент до отрицателна стойност (централните банки на Швейцария, Япония, Дания и Швеция направиха това, основният процент на Банката на Япония все още е минус 0,10%).
Между 2009 г. и 2021 г. БА изкупи държавни и корпоративни облигации за 895 милиарда паунда, за да осигури икономическа подкрепа, след като лихвените проценти бяха намалени възможно най-ниско. В същото време БА дори получи известна печалба (защото лихвените проценти по пасивите бяха дори по-ниски, отколкото по активите). От 2009 г. до 2022 г. централната банка на Англия прехвърли около 120 милиарда лири печалби към Министерството на финансите. Средно това се равнява на почти 10 милиарда британски лири стерлинги годишно. Блаженото време за всички продължи около 12 години.
Както се отбелязва в статията, спадът на цените на облигациите след рязкото покачване на лихвените проценти от миналата пролет доведе до това, че оставащият портфейл от държавни облигации с номинална стойност от £838 млрд. претърпя пазарни загуби от около £200 млрд.
Преходът на централните банки от политиката на количествено облекчаване (QE) към политиката на количествено затягане (QT) започна през 2022 г., когато инфлацията беше сериозно бушуваща в света. Почти всички централни банки започнаха да прибягват до обичайния метод за потискане на инфлацията - чрез повишаване на основния процент. Банката на Англия не беше изключение. На 17 март 2022 г. основната лихва на Британската централна банка беше повишена от 0,50 на 0,75%. През годината имаше още няколко увеличения, като на 15.12.2022 г. достигна 3,50%.
Тази година имаше още пет промоции. В резултат на последния (03.08.2023 г.) той достигна ниво от 5,25%. До края на годината, според експерти, той може да нарасне до 5,75%. Банката на Англия е в крак с другите водещи централни банки. Така Федералният резерв на САЩ в момента има основна лихва от 5,25-5,50%. Европейската централна банка има 4,50%. Канада има 4,00%. Резервната банка на Нова Зеландия има 5,50% и т.н.
Всички тези централни банки (като Bank of England) имат значителна част от своите активи в съкровищни ценни книжа (и до известна степен също корпоративни облигации и други ценни книжа), придобити във време, когато лихвеният процент по тях е бил символичен. Днес новите емисии съкровищни и други ценни книжа вече нямат символични лихви. Следователно активите, съставени от стари ценни книжа, се обезценяват. Преструктурирането на пасивите при нови лихвени проценти се случи много по-бързо, така че лихвеният марж по активни и пасивни операции започна да придобива отрицателна стойност. Всъщност това са загуби на Централната банка, които не са очевидни, докато са в портфейла на Централната банка, но които стават реални в момента на продажбата на такива ценни книжа. Експертите прогнозират сериозни загуби за много централни банки. Освен това, това са загуби, с които централните банки не могат да се справят сами. Затова се очаква рано или късно скритите загуби да станат явни. И за да ги покриете, ще трябва да прибегнете до държавна помощ.
И изглежда, че Банката на Англия, която се смята за една от най-старите (заедно с Банката на Швеция, основана през XVII век), стана първият знак в това трудно за централните банки време. Имам предвид, че тя е първата, който получава помощ от държавата (хазната) в края на миналата година за покриване на загуби в резултат на преминаването от количествено облекчаване към затягане.
В статията се отбелязва, че към момента на публикуване на статията изискваната от БА вече е била преведена - 828 милиона лири. Това е аванс. Останалите трябва да бъдат преведени след одобрение от парламента (решение се очакваше до няколко дни). Мимоходом отбелязвам, че според по-късни съобщения в медиите цялата сума от 11,175 милиарда лири е била преведена от британското Министерство на финансите на БА. Статията цитира оценка на “Блумбърг”, че загубите на БА през 2023 г. може да надхвърлят 20 милиарда лири.
След миналогодишната октомврийска публикация на “Блумбърг” имаше голяма пауза в отразяването на загубите на БА. Тази година мълчанието беше прекъснато от статия в британския “Файненшъл Таймс” на 26 юли, озаглавена „Правителството на Великобритания е изправено пред сметка от 150 милиарда лири, за да покрие загубите на БА of England от количественото облекчаване”. В статията се отбелязва, че през април 2023 г. общата загуба от продажбата на целия портфейл от ценни книжа, закупени от БА през периода на количественото облекчаване, се оценява на 100 милиарда британски лири. Въпреки това, с продължаващо и очаквано количествено затягане, загубите могат да нараснат до 150 милиарда. Отбелязва се, че парламентът подготвя закон, според който Министерството на финансите ще трябва да плати всички загуби, понесени от БА. Очаква се основната разпродажба на портфейла на БА и основните трансфери на пари от хазната към централната банка да се случат през 2023, 2024 и 2025 г. Правителството ще плаща около 40 милиарда лири годишно през този период от време (което е с около 10 милиарда годишно повече от очакваното през април).
Някои други източници оценяват възможните плащания към БА от хазната дори по-високи от тези, споменати по-горе. По-конкретно се твърди, че сумата е 230 милиарда лири , което се равнява на приблизително 10% от БВП на страната. Такива надценки се основават на предположението, че БА ще продължи да повишава основния си лихвен процент със същото темпо, както направи след прехода от количествено облекчаване към затягане.
Други централни банки са изправени пред същата неприятна ситуация днес. Има много публикации за Федералния резерв. Общите скрити загуби на Федералния резерв на САЩ (които ще станат ясни в момента на продажбата на ценни книжа) надхвърлят 1 трилион долара. Оперативните загуби на американската централна банка поради обезценяването на портфейла от ценни книжа в края на 2023 г. ще надхвърлят 100 млрд долара. Между другото, това е вторият път в повече от век история на системата на Федералния резерв, когато американският централната банка завършва годината с отрицателен финансов резултат (първият случай е регистриран през 1915 г.).
През октомври тази година бяха публикувани данните за загубите на ЦБ на Швеция. Те „изядоха“ целия собствен капитал на Шведската ЦБ. Стойността ѝ стана отрицателна – минус 18 милиарда крони. Според действащото законодателство, когато капиталът на една банка намалее до 20 милиарда крони, тя трябва да се обърне към парламента с искане за рекапитализация. А парламентът от своя страна трябва да даде команда на шведската хазна да разпредели пари за попълване на капитала до регулаторното ниво. Според агенция “Блумбърг” шведският парламент започва да подготвя проектозакон за предоставяне на финансова помощ на Централната банка от държавния бюджет. Точният размер на помощта ще бъде определен след представянето на финансовия отчет на централната банка за 2023 г. в парламента.
Има прогнози за загуби за редица други централни банки. Но според експерти Федералният резерв на САЩ няма да се обърне за помощ към държавата. Загубите на ФР ще бъдат покрити от "печатната преса", предвид привилегирования статус на долара (международната резервна валута). Други централни банки все още внимателно (без реклама, за да не сее паника) изчисляват текущите загуби и оценяват възможните бъдещи загуби. И само БА, която е една от най-старите централни банки в света, вече получава държавна помощ за покриване на загуби. Пред очите ни идеята за централните банки като „кредитори от последна инстанция“, гордо заявяващи, че могат и трябва да бъдат „независими от държавата“, се руши. Това е ясен знак, че старият модел на централните банки остава в миналото. В близко бъдеще в света може да се появи съвсем различен тип централна банка.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.