/Поглед.инфо/ Коментар на Калина Йотова за „Новинар”
Преди три години Жозе Мануел Барозу получи подкрепата на Европарламента за втори мандат начело на Европейската комисия. Новият стар шеф на ЕК бе преизбран без драми въпреки критиките за „справянето” му с кризата.
Изборът на Барозу не беше резултат от сложна политическа еквилибристика – през 2009 г. двадесет от 27-те страни членки на ЕС се управляваха от консервативни правителства, част от най-голямото политическо семейство, представено в Страсбург – това на Европейската народна партия. През 2012 г. на Барозу му гласят и трети мандат.
С такова впечатление поне остава европеецът от изказванията на заместника на Барозу – комисаря за правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг. Тя си пожела на глас португалецът да запази поста си за още един мандат. Дори да оставим настрана спекулациите, че Рединг подготвя европочвата за собствената си кандидатура, днес наблюдаваме дългия път на Барозу, който върви по стъпките на един от „бащите на Европа” – Жак Делор. Една легенда, с която португалецът не обича да бъде сравняван. Французинът, който е сред убедените федералисти, също служи на ЕК цяло десетилетие и 16 дни отгоре. Останал в историята като един от най-влиятелните и значими председатели на комисията, Делор наистина е висока летва за прескачане. Затова, когато една толкова авторитетна фигура заяви от трибуната на ЕП, че днешните европейски лидери убиват Европа, а на самия Барозу му липсва инициатива, паралелите не оставят приятен вкус в устата. Още по-малко, ако Делор е определил делата на наследника си по време на кризата в еврозоната като действия на „пожарникар пироман”.
Португалецът обаче смята себе си за истински европеец. "Моята политическа партия е Европа", твърди той. Да, за един разкаял се марксист комунист, чиято дясна партия (португалската Социалдемократическа) „звучи” по-скоро ляво, метаморфозата до либерал, опиянен от консервативните ценности, наистина оправдава прякора му Хамелеона.
Способността му с лекота да подкрепя повече от една страна в различни европейски спорове също затвърждава даденото му прозвище.
Но докато ЕС прави фонд за демокрацията (поредната институция, за която първо ще се търси седалище и цяла сюрия служители, а чак след година ще има програма) – средство, чрез което ще променя "дълбоко и трайно" обществата, тънещи в мрака на диктата, в същото време еврократите ни пробутват бъдеще с почти пожизнени председатели, маскирано под формата на лични пожелания. От една страна, Брюксел "взема под внимание" категоричната победа на Владимир Путин и не се скъпи на критики към вечния Александър Лукашенко, а, от друга, лъсва, че председателят на изпълнителния орган на ЕС не се избира, а се назначава "на тъмно". Един проблем, разнищван от федералистите и любимия на Барозу Делор, обединени в "групата Спинели", която лансира идеята за транснационални листи. Все пак говорим за човека, в чиито ръце са съсредоточени средствата за упражняване на влияние върху законодателните приоритети. А една такава листа дава изключителна легитимност на събралия най-много гласове европеец.
Днес във Франция набира скорост една инициатива за забрана на кумулирането на мандати. Тази порочна политическа практика представлява заемането на две или повече изборни длъжности на различни нива на управление. Оплакват се французите, че от 233 парламентаристи от соцпартията – 152 депутати и 81 сенатори не спазват правилото за натрупване на длъжности. И смятат, че ако прекъснат кумулирането, ще се обнови политическата класа и ще се подобри работата на народните избраници. От тази гледна точка пожеланията за новите мандати на Барозу са като парафраза на вица за блондинките, решили да развенчаят мита за своята глупост. Докато европейският избирател иска лидерът му да събере "2 и 2", от брюкселския хор надигат вопъл: „Дайте му още един шанс!”.