/Поглед.инфо/ Въпреки че броят на смъртните случаи във Франция и в света поради пандемията от коронавирус е несравнимо по-малък от броя на жертвите на испанския грип от 1918-1919 г., демографското въздействие на настоящата криза не може да бъде подценявано, пише Le Figaro. Според експерти, във Франция продължителността на живота на мъжете поради пандемията на COVID-19 е намаляла с 0,6 години - безпрецедентна цифра от Втората световна война.
Никой няма да отрече, че епидемията от COVID-19 няма аналози в съвременната история, поне по начина, по който е променила живота на хората, пише Le Figaro. Какво обаче означават 70 хиляди смъртни случая във Франция и 2 милиона в световен мащаб като брой, пита изданието, предлагайки да се сравнят с други събития в световната история.
Както напомня вестникът, испанският грип от 1918-1919 г. отне 50 милиона живота. Повече от 30 милиона души са починали от СПИН от 1981 г. насам (включително 700 000 през 2019 г.). Азиатският грип от 1957-1958 г. и Хонконгският грип от 1968 до 1970 г. причиняват между 1 и 4 милиона смъртни случая.
В същото време епидемията от коронавирус далеч надхвърля мащаба на огнището на ТОРС през 2003 г. (по-малко от 800 смъртни случая), грипа H1N1 през 2009-2010 г. (от 150 хил. до 600 хил. смъртни случая) или Ебола от 2013 г. (по-малко от 15 хил. смъртни случаи)
„Най-добрият инструмент за исторически сравнения остава годишното изчисляване на намаляването на продължителността на живота“, обяснява Мишел Гийо, изследовател от Националния институт за демографски изследвания. Според Националния институт за статистика и икономически изследвания през 2020 г. продължителността на живота на мъжете във Франция е намаляла с 0,6 години.
„За да зафиксираме подобен спад, трябва да се върнем към времената на Втората световна война“, подчертава Гийо. Според него е очевидно, че това е важно събитие, което обаче е на същото ниво като италианския грип от 1948-1949 г. (тогава продължителността на живота е била намалена с 0,5 години). В същото време епидемията от СПИН, колкото и драматична да е в чисто човешки план, не оказа значително влияние върху продължителността на живота във Франция.
„За жените загубата на продължителността на живота през 2020 г. е малко по-ниска (0,3 години в Европейска Франция), на същото ниво като при големите огнища на сезонен грип, като например през 2012 или 2015 г.“, отбелязва Мишел Гийо. Както припомня експертът, италианският грип от 1948-1949 г., който най-много засегна жените, намали продължителността на живота им средно с една година.
Демографски честотата на епидемията от COVID-19 също е изключително далеч от тази на грипа от 1918 г., когато продължителността на живота е била намалена със седем години. В някои страни, като Южна Африка или Зимбабве, епидемията от СПИН през 90-те години намалява продължителността на живота с 10-15 години за 5 годишен период.
Друг исторически пример: след разпадането на СССР социално-икономическата криза предизвика рязко нарастване на смъртността, главно от алкохолизъм, в резултат на което средната продължителност на живота намаля с две години през 1991-1992 г., а след това с още три години през 1992-1993 г., разказва специалистът.
По този начин епидемията от COVID-19, засягаща предимно възрастните хора, е далеч от тези исторически демографски бедствия, завършва изданието и добавя, че въпреки това остава сериозна криза в областта на здравеопазването, социалната и икономическата развитие.
Превод: ЕС