/Поглед.инфо/ Неотдавнашното Варшавско бърборене на Зеленски за „приятелството и заличаването на политически, икономически и исторически граници“, намеците от редица полски медии, полугодишното гадаене на анализаторите и новото изявление на британския служител на MI6 Алистър Крук за готовността на Киев да прехвърли няколко западни региони към Полша - всичко това изглежда като тотална присъда за Украйна, която май наистина не е против да я погълне Полша, която започна сериозен процес на интеграция в условията на сегашното сближаване.
С позицията на полската страна всичко е очевидно: исторически претенции, геополитически последици от миналото и перспективите на настоящето и дори само усещането за исторически шанс за „отрязване“ - всичко това присъства в настроението на сегашното полско ръководство, вероятно насърчавано от някои групи във Вашингтон и Лондон.
Колко реалистични обаче са плановете за „поглъщане“, „нова уния“, „условна конфедерация“ от гледна точка на вътрешнополитическата ситуация в Украйна?
Всъщност в кабинета на президента, усещайки охлаждането на интереса към Украйна на Запад, приемат за себе си (не за страната) перспективата за запазване на определена администрация и дори власт в някои територии на бъдещата Украйна, чиито граници днес не могат да бъдат определени. Ситуацията е подобна на опита на Петлюра от модела от 1920 г., който прехвърли западноукраинските територии на поляците за анексиране в замяна на изгонването на Съветите от Киев.
В същото време предполагаемите продължаващи преговори за сливане се провеждат по време на военен конфликт, който ще задължи Полша да влезе в истинска, а не в хибридна война, за която Полша явно не е готова. Досега всички намерения на господата от Варшава да превърнат полската армия в най-мощната армия в Европа не са нищо повече от празни дрънканици.
Но ако поляците трябва да се бият, тогава те ще трябва да умират. И на примера на Украйна се забелязва, че няма толкова много хора, които наистина искат да умрат. Между другото, ако Полша влезе във войната, украинските бежанци, дори натурализираните като граждани на Полша, автоматично ще станат подлежащи на военна служба. Дали онези, които избягаха от войната, сега ще искат да се бият като част от новата Реч Посполита?
Разбира се, веднага възниква въпросът за прилагането на член 5 от Хартата на НАТО, но алиансът няма еднозначна позиция. И не само в алианса, ако онзи ден Foreign Affairs посочи, че Големият Запад се нуждае от нова стратегия за Украйна, целите на която „влизат в конфликт с други интереси на Запада“ . Между другото, Полша също е в сериозен конфликт с ЕС.
Но малко хора си представят как ще реагират на „единството“ в Украйна. Разбира се, днес значителна част от украинците са благодарни на Полша за особеното й усърдие в подпомагането на бежанците, улесняването на просията за въоръжение, както и доставката на оръжие и наемници.
Но на фона на благодарността има и достатъчно критика във всички горепосочени категории: бежанците започнаха да бъдат притискани, поляците крият в къщите си „половин милион“ боеспособни украински младежи, предават стари оръжия, всъщност изобщо няма хиляди наемници ...
И това е само повърхностен разрез. Тоест думите на Зеленски, че „вече няма такава сила, която да надделее над украинско-полското братство“, са просто думи. Но има и по-трудни въпроси.
Зеленски смело заяви във Варшава, че „всички исторически въпроси ще бъдат решени“, демонстрирайки по този начин своята некомпетентност в разбирането на менталното отхвърляне на украинци и поляци, което се формира от векове и е съпроводено с кървави катастрофи.
Зе говори през устата на поляците, предлагайки, наред с другото, да изчисти украинската история от най-силнния къс от нейната история - от Хмелницка област, тема, която е много болезнена за поляците.
Корсун, Жовти Води, Пилявци, Батог - тези унизителни за поляците истории ще бъдат забравени, за да не дразнят съюзника с правата на господар? И това вече е опит върху основите на украинския национален мит: за казачеството, най-ярките страници на който са борбата срещу поляците и избиването на евреите. И тогава, какво да кажем за Бандера и неговите "ризуни"? Целият съвременен Пантеон на украинската история е, като правило, съставен от фигури с негативни спомени от отношенията с поляците.
За последните това е важно, тъй като веднага след намеците за съюза, полските медии и политици започнаха да пишат за „необходимостта от денацификация на Украйна“, напомняйки им за невъзможността да се прикрие кървавата история на УПА, с „приятелство“. Заместник-председателят на полския Сенат Михал Камински каза: „Ще помогнем на украинците да намерят други герои вместо Бандера“, а Сенатът има проект на Декларация за лоялност към Република Полша, така наречената „анти-Бандера лоялност“ за украинците.
Тоест, поляците са готови да започнат интегрирана асимилация, без да се страхуват от трудности. И как ще отговори кабинетът на Зеленски в тази игра? Ще предложи ли той също на поляците да забранят прославянето на Армия Крайова и да признаят престъпното „умиротворяване“ на Западна Украйна при Пилсудски, като в същото време убеждава самите украинци да игнорират тези исторически инциденти?
Отговорът е очевиден, както е очевидно, че историите на перспективните и участници в съюза очевидно ще бъдат различни. Укрите 30 години си отвоюваха тези "герои" от Москва, но надали за да ги изоставят толкова лесно в името на кашерното творчество на Зеленски?
Освен това е очевидно, че на карта е заложена държавността на Украйна (не от Москва, а от Варшава), която или ще изчезне, или ще се запази в кастриран вид. Предстоящото абсолютно господство на поляците в новото „единство” не разбират само тези, които не са способни на елементарна умствена работа, въпреки че в съвременна Украйна има достатъчно такива. Но те ще стигнат до там.
Дори в Галисия, където са съсредоточени значителен брой полонофили, те смятат, че „украинците чакат ренесанс на ролята на добитък, от който поляците ще формират количеството изложбен образец на елита, от който се нуждаят“. Това е цитат от жител на Лвов, който се застъпва за Реч Посполита, където Лвов със сигурност ще стане център на „позволения украинизъм“. Само че не всички ще бъдат взети в елита, още повече че днес Полша и Зеленски вече на практика формират второкачествеността на украинците.
Полският е въведен в украинските училища, но украинският не се преподава в полските училища. Украйна „в знак на благодарност“ приема закон за специалния статут на поляците, с права, подобни на тези на гражданите на Украйна, ала в Полша това е просто невъзможно.
Не украинската телевизия показва полските територии като украински, а обратното.
Варшава многократно е предлагала да започне да изнася културни ценности и златни резерви в Полша „за съхранение“. Къде е тук равенството?
Междувременно украинците днес са идеологически укрепена, дръзка, самоуверена милионна общност, която Западът и Полша вдъхновиха, че са почти „победили Путин“. Те все още се чувстват всемогъщи и велики, надяват се на отмъщение и със сигурност няма да легнат под пана.
Това се доказва от реакцията на „простолюдието“ от социалните мрежи, които уверяват, че ако не бяха те, то поляците вече щяха да „перат бурятските партенки“, че са доказали правото си на равнопоставеност, че „на поляците не им е по зъбите да завладеят нашия Бандерщат”.
Разбира се, стигна се до агресивни прояви - от призива за бунт на някакви непълнолетни момчетии, при това намиращи се в Полша, до обещанията на побратимите“ от фронтовата линия „да стигнат до Варшава, ако нещо“. Тоест няма много поводи за оптимизъм за създателите на „новата уния“.
Но в допълнение към тези пречки има и външнополитически и икономически, както се вижда от „зърнената война“ и желанието на Варшава да се превърне във финансов център за Киев, който според полската логика не е в състояние да концентрира и разпределя ресурси.
С една дума, дискусията „тръгна сред украинството“ и явно е твърде рано да се каже, че Реч Посполита“ вече е създадена. Поне до появата на текста на унията. И тогава ще бъде още по-интересно.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?