/Поглед.инфо/ Наблюдаването на еволюцията на отношението на медиите към различните клонове на властта показва, че световните медии последователно критикуват едни или други клонове на управление. Така в момента основният обект на критика (по-скоро дискредитиране) е изпълнителната власт. Имаме предвид изпълнителната власт като такава, която не е непременно свързана с конкретна държава. И основното в тази ситуация не е тоталната война срещу изпълнителната власт (критиката често е оправдана), а пълната забрана на критика към друг клон на властта (очевидно неоправдана).

На фона на яростни критики към изпълнителната власт е трудно да не се забележи пълната липса на критика към съдебната власт. Опитите за подобна критика получават остър отпор в информационното пространство, а критиците се обявяват за участници в „атаки срещу правосъдието“. Този етикет е още по-безсмислен, тъй като критиката към правителствата по някаква причина не получава оценка за „атака срещу управлението“.

Няма как да не се чудим защо световните медии дискредитират административната власт и формират „свещения” статут на съдебната власт. Започват да се появяват плахи опити за разрешаване на този проблем. И така, през август беше публикуван докладът на депутатите от Народното събрание на Франция от партия "Непокорна Франция", в който се поставя под въпрос обективността на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Докладът посочва, че около 30% от бившите или настоящите съдии имат тесни връзки с така наречените неправителствени организации (НПО), по-специално с фондациите на Сорос.

Преди няколко години подобна критика към международен съдебен орган би била невъзможна. Самите потенциални критици биха се въздържали от подобни опити, осъзнавайки, че ще бъдат унищожени като професионалисти и хвърлени в маргинално пространство. Ситуацията обаче започва да се променя. Появяват се нови доклади, които не само критикуват международната съдебна система, но и разкриват истинското лице на тази власт.

Особено внимание заслужава докладът на Европейския център за право и правосъдие. Той е озаглавен „Неправителствени организации и съдии от Европейския съд по правата на човека“ и е посветен на проследяване на връзките между съдиите на ЕСПЧ и изключително тесен кръг от неправителствени организации, както и на насърчаване на интересите на тези организации от тези съдии.

Сред над стоте съдии от ЕСПЧ, които са заемали длъжността през последното десетилетие, повече от двадесет са имали връзки със седем НПО, които съставляват гореспоменатия „тесен кръг“. Четири от тези НПО се открояват. Първото място заема “Отворено общество” на Джордж Сорос, следвано от "неправителствената" “Амнести Интернешънъл”, “Хюман Райтс Уоч” и Хелзинкската група.

Първо, една пета от съдиите на ЕСПЧ преди това са били стипендианти, активни членове или са били членове на ръководството на тези НПО. И второ, има практика да се разглеждат дела, в които участват НПО, от свои „собствени” съдии.

В редица случаи това става известно и съдиите си правят отвод при разглеждане на такива дела. Но въпреки факта, че съдията не може, а е длъжен да си направи отвод в ситуации, при които може да има съмнение за неговата пристрастност, съдиите от ЕСПЧ са изпълнили задълженията си от този вид само 12 пъти!

Сред най-ярките примери за опити на НПО да разрешат „своите“ дела с помощта на „своите“ съдии“ е небезизвестният съдия Янко Грозев (България), който продължи да служи в съдебната палата, въпреки участието си в делото на “Отворено общество” и Хелзинкската група, в чието ръководство е фигурирал по-рано. Съдия Дариан Павли (Албания) е сътрудник и програмен директор за Албания в “Отворено общество” от 15 години и е "изследовател" за “Хюман Райтс Уоч” . В същото време Павли не си прави отвод в нито един случай, когато и двете НПО са действали като страна. Същото важи и за няколко десетки други съдии.

Докладът (обемът му е 216 страници) показва, че съдиите от ЕСПЧ, които са били пряко свързани с НПО, са пряко заети в решаването на дела, насърчавани от тези НПО. Тази информация е пряко доказателство за непочтеността на съдиите.

Основното обаче не е казано в доклада. И е ясно защо. Публикуването на тази информация предизвика истинска истерия в международно-правната блогосфера, на която беше поставена задачата да дискредитира доклада и неговите автори, а медиите демонстративно премълчаха събитието. Въпреки това докладът на "Европейски център за право и правосъдие" ни дава всичко необходимо за по-значими изводи.

Ние вярваме, че тези заключения са както следва:

1. Публично е обявен механизмът за трансформация на съдебната система като такава, включително на международната съдебна система;

2. Изясняват се причините за „сакрализацията” на съдебната (включително международната) власт и реалните цели, поставени във връзка с тази „сакрализация”.

Въпреки значителния брой системни проблеми в дейността на държавните и международните съдилища, в глобалното информационно пространство има поставено табу върху критиката на съдебната власт. Има основание да се смята, че силите на глобалното управление са разчитали на тотален световен контрол чрез контрол върху съдебната власт.

Преди това такъв сценарий беше разработен чрез контрол върху законодателната власт, например за приемане на закони в определени държави, които биха създали режими на най-облагодетелствана нация за транснационалните корпорации. "Изземването" на съдебната власт обаче изглежда по-просто и най-важното - по-ефективно. Особено когато става дума за международни съдилища. Неслучайно идеята за приоритета на международното право се прокарва паралелно не само над законите на държавите, но и над техните конституции. А също и идеята за формиране на „съдебен“ закон, тоест закон, създаден не от парламенти, а от съдии (понякога двама или трима и дори един съдия еднолично!).

Несъмнено скритите механизми на формирането и дейността на ЕСПЧ показват там само една от сенчестите страни на дейността на международното правосъдие. Глобалните участници, действащи чрез НПО, са изправени пред съпротива от страна на правителствени участници. Изземването на международната съдебна система е непрекъснат процес с различна степен на успех. Оттук и различни решения по едно и също дело, разглеждано от различни състави на съдебните състави. Това важи и за ЕСПЧ и други съдилища (по-специално Международния наказателен съд). Имайте предвид, че по-голямата част от съдиите от тези неправителствени организации са пробутани в ЕСПЧ от шест държави от Източна Европа: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Унгария, Латвия и Румъния. Всичко това са държави с много специфична степен на държавен суверенитет. НПО работят и в страните от Западна Европа, но там – със значително по-малък успех.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели