/Поглед.инфо/ „56-ата Мюнхенска конференция за сигурност, която приключи, разкри влошаването и нестабилността на трансатлантическите връзки“, така германското “Дойче Веле” описа този току що приключил форум, както и трансатлантическите отношения, които напоследък се влошават все повече.

„Напрежението от неразбирането и нежеланието да се вземат предвид интересите на партньорите - на първо място, това се отнася, разбира се, за американците, доведе до там, че внимателно покритите пукнатини в отношенията на западните страни са нараснали толкова много, че вече не могат да се замажат и залепят“, подчертава изданието. То приема, че основният резултат от Мюнхенската конференция е , че „няма да има връщане към разцвета на тесните трансатлантически връзки“.

Испанският вестник “Вангардия” също прави подобни оценки, подчертавайки, че европейците и американците не само показват разлики помежду си, но също така, след като Доналд Тръмп обяви програмата „Нека отново да направим Америка велика“, двата бряга на Атлантическия океан осъзнаха, че техните интереси са много различни и възникващата бездна само ще расте.

Освен с откровения, политически, търговски и икономически диктат на Вашингтон от последно време, Европа с все по-голяма неприязън не е съгласна с желанието му да използва Северноатлантическия алианс и самата европейска земя, за да предизвика конфронтация между Европа и Русия, която беше и остава много важен европейски партньор в много посоки, включително енергетиката. Стартът на активната фаза на ученията на НАТО „Защитник на Европа 2020“, в които ще участват 37 000 войници на НАТО, вече се оценява критично в редица страни. По време на маневрите над 18 държави ще работят за бързото прехвърляне на големи военни части през Атлантическия океан и Европа до границата с Руската федерация, което според много наблюдатели само ще предизвика негативна реакция от Москва. Както Бернд Риксингер, председател на германските “Леви”, заяви пред телевизия “Велт” на 23 февруари: „Няма нужда от такива учения. Те се извършват в неправилен момент и те ще изпратят грешен сигнал. На западната граница на Русия се разполагат войски, вместо активно да се води мирна политика”.

Дори в Полша, която отдавна кани американските военни под предлог, че се защитава от „агресивна“ Русия, вече започнаха да изтрезняват от русофобската си политика, осъзнавайки, че полската инфраструктура просто не може да се справи с тежестта на американските бронирани машини, неспособна е да издържа тежките “Ейбрамс”.

Следователно, не е изненада, че идеята за създаване на европейска армия, която ще защитава европейските интереси, беше наскоро отново подета от Германия и нейните отделни европейски съюзници. Наскоро германските социалдемократи отново излязоха с тази идея, като предложиха създаването на „28-а армия на ЕС“ - единна европейска армия на наднационално ниво. Тоест военна структура на равнището на Европейската комисия, която няма да съществува вместо националните армии, а паралелно с тях. Всички граждани на съюза ще могат да служат в нея.

Според инициаторите на тази идея предимството на този подход е, че европейските правителства не трябва да се отказват от собствения си суверенитет в областта на отбраната и няма да се налагат промени в съществуващите европейски договори. Всички граждани на ЕС ще могат да служат в такава армия.

Германските социалдемократи са уверени, че създаването на такава армия ще даде положителна динамика на обединение в Европейския съюз, тъй като военното право, запаси, персонал, лидерство, обучение, командна структура - ще трябва да бъде обмислено от всички заедно.

Трябва да се отбележи, че тази идея не е нова. Тя беше обсъдена почти от момента, когато Съветският съюз се разпадна и заплахата „от изток“ престана да принуждава европейците да търсят подкрепа от САЩ на всяка цена. Нейното авторство се приписва на много известни политици. От днешните лидери почти всички, които са били на власт в ЕС през последните години, започвайки от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, са спекулирали по тази тема. След разпадането на СССР се наблюдава прилив на интерес към този проект по време на войните на Балканския полуостров, когато Югославия се разпада. Наскоро Макрон реши да се впише сред авторите на тази идея, до голяма степен поради факта, че след като Великобритания напусна ЕС, Париж ще остане единственият притежател на собствено ядрено оръжие в Европейския съюз. Франция обаче харчи милиарди евро за поддържане на ядрения си потенциал и не е против споделянето на тази тежест с партньорите от ЕС, както и споделянето на услуги с други европейци, за да ги предпази от най-широк спектър от заплахи. Има обаче политическа цел в подобни действия на Макрон - реинтеграцията на Европейския съюз чрез създаване на единна система за сигурност.

Идеята за Макрон по-рано беше приета положително от Ангела Меркел и много германски политици. Не всичко в ЕС обаче зависи от Франция и Германия. Например, Полша има най-голямата армия сред новите членки на ЕС, която и преди е много по-твърдо ориентирана към САЩ, отколкото към Париж и дори Берлин, а днес се превръща в американски троянски кон на мястото на Великобритания в рамките на Европейския съюз. При сегашното проамериканско, националистическо и популистко правителство Полша едва ли ще се съгласи да участва в общоевропейската армия, като се застъпва повече за разполагането на американска военна база по-близо до границата с Русия, за което поляците дори обещават да плащат от бюджета си.

Освен това австрийските власти също се противопоставят на европейската армия. Тяхната конституция определя неутралния статус на държавата, така че подкрепата за подобен проект би била противоконституционна.

Но не може да се изключи възможността Европа да има различни армии. Според сценария за създаване на единна европейска армия, Франция и Германия могат да се обединят във военен съюз, докато Ангела Меркел и Еманюел Макрон са на власт там, а Полша и останалата част от Централна и Източна Европа ще изчакат и ще останат под закрилата на НАТО и САЩ. Ако перифразираме прочутия крилат израз: „онзи, който не иска да храни обединената си армия, ще бъде принуден да храни чужди“.

Разбира се, инициативата за пореден път, изразена от германските социалдемократи, не е евтина, но има и потенциал да се спестят пари, особено след ликвидирането на старите структури. Така че остава да изчакаме Берлин официално да приеме това предложение и да намери партньори в Европа, които да изпълнят плана.

Превод: В. Сергеев

Източник: РД онлайн

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели