/Поглед.инфо/ Какво се разбира под европейски ценности? Няма ясна дефиниция.
Опит за официална представа за това се съдържа в член 2 от Договора от Лисабон за Европейския съюз (2007 г.). Въпреки че самият опит да се определи ценностно качеството чрез правна формула буди скептицизъм, договорът показва какво именно представителите на управляващите и доминиращи групи в страните-членки на ЕС искат да се приеме за „европейски ценности“.

И така: "Ценностите, на които се основава Съюзът, са зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата."

В същото време Хартата на Европейския съюз за правата на човека изброява ценности-принципи: 1) принципът на зачитане на човешкото достойнство, 2) принципът на гарантиране на човешките и гражданските права и свободи, 3) принципът на равенството, 4) принципът на солидарността, 5) принципът на демокрацията, 6) принципът на правовата държава.

Всички тези позиции са разбираеми и естествени сами по себе си. И, може би, сред тях няма нито един, който да не може да бъде признат за благо от гледна точка на обществения интерес и индивидуалната полза.

Проблемът обаче е, че изброяването на тези ценности оставя отворен въпроса за тяхната йерархия. Ако се върнем към член 2 от Договора от Лисабон („зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата“), става ясно, че в при определени условия свободата може да противоречи на равенството, демокрацията - с правата на малцинствата, върховенството на закона - със зачитането на човешкото достойнство. А и кое по-високо? Авторите на Договора от Лисабон не знаят. Това означава, че индивидът има право сам да определя кое е повече и кое е по-малко значимо. Тоест, „ценността“ губи своя императивен характер, тя се превръща в нещо според случая.

Преставайки да бъде морален императив, „ценността“ се превръща в нещо утилитарно, полезно в един случай, но не и в друг. Това, което Европа днес нарича „ценности“, се оказва само средство.

Има два типа ценности: ценност-полезност или инструмент, който носи удобство на човек, а също и ценност-императивен, или това, което човек се кълне и служи, което определя смисъла на живота му.

Опростявайки, можем да кажем: ако по отношение на човек - ценности/полезност, първото е по-значимо, по-голямо от второто, а второто е нещо, което е полезно, но от което може да се откаже, то по отношение на човек - ценност/императив второто е по-важно, това е чрез което човек определя себе си, своята позиция в живота, своите смисли.

И това, което се обявява за „европейски ценности“, всъщност не се оказва ценности, то е твърде далеч от това, което някога е било ценностите на Европа. Навремето европейците са умирали за освобождението на Гроба Господен, за честта на Прекрасната дама. След това те умират за монарха. След това - за светата вяра (някои за католическата, други са протестантската). По-късно - за триумфа на Разума и за свалянето на тираните. След това - за каузата на пролетариата и независимостта на цялото работещо човечество. Те се борят за нацията срещу „аристократите и свещениците“. За правото на бунт срещу потисничеството, за националната независимост на страната.

Това са техните Ценности. Хората умират заради тях - и това означава, че това са истински ценности. И това са европейци.

Не може да се умира за триумфа на мултикултурализма или за Европейския парламент, защото не може да се умира за средства, които заместват липсващите цели. Това, което в Европа все още са готови да го нарекат ценности, вече не е ценност. Повечето европейци днес нямат за какво да умрат и не са готови да умрат за нищо. Следователно днес те вече не са европейци. Ако искате, последният европеец в Европа днес е Русия, но тя ще престане да бъде такъв, ако приеме и прословутите „европейски ценности“.

Ценността е това, което човек смята за по-голямо от живота си. Това, което го прави човек.

Прокламирането на ценността на едно начало, което не си струва живота, лишава стойността на императивното (свещено) съдържание. Задължението за признаване на силата на ценността върху себе си изчезва. Ако обаче това, което е обявено за ценност, е нещо, за което се знае, че е средство, тогава самият живот се превръща в най-висшата ценност. И тогава в името на спасяването на живота всичко е допустимо - предателство, лъжи, измяна. За да спаси живота си, човек може да отхвърли всякакви морални ограничения, забрани, привързаности, задължения. Той може да избяга от бойното поле, да предаде страната си, да даде любимата си на хулигани, да продаде майка си на търговци на роби, да се унижи до степен да загуби човешкия си образ.

Идеологията е единството на ценностите и целите. Ако „европейските ценности“ са съвкупност от средства, то Европа няма нито цели, нито ценности. Това означава, че европейското общество съществува безцелно, подчинявайки се на животинския зов за консумация, и маскира липсата на ценности и цели с красив отговор за ценностния характер на набор от определени средства.

Целият набор от инструменти и средства, обявени за „европейски ценности“, има за цел да постигне една цел: да запази съществуващите социално-икономически условия. Тоест запазването на сегашните управляващи групи на власт. Неизменяемостта им е най-високата ценност на съвременна Европа.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели