/Поглед.инфо/ В Европа се извършват драматични политически трансформации. Френският президент Макрон неочаквано разкритикува капитализма и призова за преглед на глобалната система на отношенията. Той заяви, че „демокрацията е излязла от мода, а капитализмът е излязъл извън контрол и е полудял“.

И това го казва един от най-радикалните неолиберални политици! Да не би да е променил своите убеждения? Съмнително е. Най-вероятно е пристигнала „директива“ - да играем на антикапиталистическото поле. Единственият въпрос е срещу кои капиталисти са? Изглежда, че става дума за „националния капитал“, тоест за онези капиталисти, които са тясно свързани с националната почва и се противопоставят на демонтажа на държавата. Срещу тях транснационалът може да насочи всякаква антикапиталистическа и социалистическа реторика. Следователно Макрон изведнъж стана антикапиталист.

По принцип „напредналият“ транснационален капитал винаги е работил в тясно сътрудничество с левите глобалисти. Оказа се много интересно с болшевиките. Сред тях за съюз с чуждестранния капитал са именно лидерите с ляв уклон.

И дори по-рано глобалистическият Римски клуб направи критика на капитализма. В същото време: „Настоящите формати на международно сътрудничество и глобално управление са неефективни, но тези, които ще ги заменят, могат да бъдат много по-добри“. Текстът обсъжда два обещаващи подхода - „Световният съвет за бъдещето“ на Яков фон Икскул и Големият преход“ на Пол Ръскин. Вторият е по-амбициозен и има крайната цел да формира „обединено човечество“.

Като цяло те имат различни думи, но и двете насърчават глобализацията „до победен край“ по всякакъв начин.

Макрон направи още едно „неочаквано“ изявление по отношение на Русия.

„Френският лидер изрази мнение, че Русия е „европейска страна до сърцевината си“. „И ние вярваме в тази Европа, която се простира от Лисабон до Владивосток“, каза той. Говорейки за това, Макрон цитира от паметта думите на Достоевски: „Руснаците имат такава особеност по отношение на други европейски нации. Той е най-руснак, когато е най-европеец “. Френският президент счита за необходимо „руските граждани да се слеят с европейския свят“. „Ето защо аз вярвам в тази европейска концепция, считам, че трябва да възстановим и ревизираме архитектурата на доверие между Русия и Европейския съюз“, каза той.

И така Транснационалният капитал реши да се „промъкне“ до Русия, чрез Макрон. Самият той е най-убеденият, радикален глобалист. Бившият инвестиционен банкер на Ротшилд и най-близък сътрудник на видния идеолог на глобализма Атали. През 2015 г., под егидата на транснационалните корпорации за насърчаване на глобализацията, се проведе кръгла маса, на която Макрон прочете доклад с отличителното заглавие „Глобализацията носи благо и напредък.“

През 2017 г. Макрон в двучасовата си реч в Сорбоната заяви, че предишна Европа с нейните нации, граници и избори е безнадеждно остаряла. Тя трябва да бъде премахната чрез създаване на ново държавно образувание. Тя ще има собствена армия, полиция, разузнаване, прокуратура и т.н.

Преди година той беше смятан за Наполеон на глобализма. Тогава британските глобалисти бяха наказани заради Брекзит, за първи път изтласкани от „френската група".

Обаче „френските другари“ не оправдаха високото доверие, като допуснаха народно въстание на Жълтите жилетки. Акциите на Макрон паднаха и германската група излезе начело.

Явно Макрон беше прехвърлен на новооткрития Русофилски фронт. Както може да се предположи, сега той ще се опита по всякакъв възможен начин да обвърже Русия с наднационалния проект на ЕС. Евро-морковче, да. Разбира се, никой няма да забрави за Евро-тояжката.

В никакъв случай не трябва да се съблазняваме от „русофилията“ на Макрон. Тя има за цел да включи Русия в проектите на транснационалния капитал. Могат да изкажат идеята дори за „съвместно противопоставяне на американския хегемонизъм“, позовавайки се на опита от кампанията в Ирак. Антиамериканизмът на радикалните глобалисти обаче е по-лош от всяка американска хегемония. Той има за цел да премахне всички държави (включително САЩ) - с цел създаване на глобална квазидържава. И самите глобалисти се противопоставят не на Съединените щати, а на националните капиталистически бюрократи на Тръмп (НКБ), които напоследък ги дразнят невероятно.

Силният натиск върху Русия все повече ще намалява - поради нейната неефективност. Вместо тях ще ни предлагат различни атрактивни оферти. И това може да се окаже по-трудно изпитание.

И така, Макрон извършва поредната маневра на глобализма. А в Германия позицията на националните патриоти се засилва. Това се доказва от парламентарните избори на две източногермански провинции - Саксония и Бранденбург. Там оглушителен успех постигна патриотичната „Алтернатива за Германия“, която получи съответно 27% и 23,7%. И този резултат даде още една причина да се спекулира за разликите между Източна и Западна Германия.

„След обединението на страната през 1990 г., сблъсъкът между бившата ГДР и ФРГ в различни области отдавна е в центъра на вниманието на експертите в областта на политиката и икономиката“ пише И. Алкснис. „Най-болезнени до днес, разбира се, са социално-икономическите проблеми. На изток най-значимите показатели, включително нивото на доходите на населението, безработицата и регионалното развитие, са значително по-лоши. Забелязва се и неформалната дискриминация спрямо хората от бившата ГДР. В Саксония две трети от избирателите казват, че се чувстват като „граждани от втори клас“.

А колко време е минало. Обаче „каменното цвете не покълва” - наистина единна ФРГ. Ще бъде интересно, ако Германия отново се раздели на Източна и Западна. Първият ще бъде консервативно-революционна, втората – „либерално-демократична“. И тогава ИГ ще погълне ЗГ, точно както ФРГ усвои ГДР. Иначе няма да има единна германска държава. И ще има ИГ като възможен център за консервативна революционна Европа. И ЗГ като един от центровете на космополитния ЕС.

Като цяло корените на разделението отиват дълбоко назад във вековете и дори хилядолетията. Източна Германия има древна, скитска и славянска основа.

Изводът е, че глобалистите отчаяно желаят да маневрират, въртейки се като в тиган. Националните патриоти бързо укрепват позициите си.

PS. Да, тук трябва да припомним и приглушеното източногерманско икономическо чудо - при митологизирането на „чудото“ на Западна Германия.

Превод: В.Сергеев