/Поглед.инфо/ Брюксел ревизира своите прогнози. Еврозоната ще навлезе в дефлация през 2015 г., съобщи Европейската комисия в четвъртък. Цените би трябвало да спаднат с 0,1 на сто през годината, докато според последните й прогнози от ноември м.г. се очакваше повишение от 0,8 на сто.
Дефлацията се характеризира със спад на цените в по-дълъг период, което създава рискове за растежа, потискайки заплатите и потреблението.
През 2015 г. повишението на цените на вносните продукти, заради слабостта на еврото, няма да бъде достатъчно да компенсира ефекта от намалението на цените на петролните продукти, поне през първата половина на годината, прогнозира ЕК. Относително бавното икономическо съживяване и все още високия ръст на безработицата в много страни от еврозоната също ще окажат влияние за спад на цените: безработицата, в частност, възпрепятства повишаването на заплатите.
Тази тенденция се очаква да се промени през втората половина на 2015-а и особено в края на годината с инфлация, която би трябвало да бъде около 0,4 на сто през последното тримесечие. Впоследствие през 2016 г. цените на енергията и на други суровини би трябвало да започнат да се покачват, водейки до общо покачване на цените.
На ниво 1,3 на сто през 2016 г., инфлацията ще остане по-ниска от средносрочната цел на Европейцската централна банка да я държи ниска, но близо до 2 на сто, съобщава Francetv info, позовавайки се на АФП и "Ройтерс"
Растежът в България е по-бавен заради продължаващи насрещни ветрове, пише в икономическата прогноза на ЕК, където се посочват все още слабите инвестиции, ниското потребление, ограничената активност на основни търговски партньори и геополитически напрежения, съобщава БНР. За 2016 г. очакванията за България са за ръст от един процент или наполовина на средноевропейския. След като достигна връхна точка през 2013-а, безработицата у нас постепенно ще спада, пише Еврокомисията. Днешните й предвиждания са по-оптимистични в сравнение с есенната прогноза от ноември за 10,4 на сто безработни до 2016-а. След резкия скок на дефицита през миналата година очакванията са той още през тази да бъде овладян до допустимите 3 процента, а догодина да слезе под тях.
Като възможен риск ЕК посочва ефективността на изпълнение на бюджета, а като позитивен фактор – намерението на правителството да пренасочи средства от частните пенсионни фондове към държавната система, което ще подобри равнището на дефицита.
Дългът на България, който в последната година нарасна с близо 10 на сто, се очаква да остане в границите между 28 и малко над 30 процента през тази и следващата година, при условие че не бъдат поемани нови задължения в подкрепа на финансовия сектор.