/Поглед.инфо/ Опитите на властите на Финландия да усилят военния резерв на страната доведоха до противоположния резултат. Стотици финландски резервисти започнаха да се отказват от военна служба, разбирайки, че теоретично могат да ги накарат да воюват срещу Русия. Финландската младеж, както се изясни „подкрепя Украйна на морално равнище“, но мисълта за пряк военен сблъсък с Русия я ужасява.
Всичко започна с това, че на 2 февруари ръководителят на финландския Център за гражданска служба Мико Рейонен съобщи, че само за двата изминали дни 150 души са подали молба за излизане от военния резерв. Финландците, които не искат да бъдат военни резервисти, са поискали да ги преместят на цивилна служба, която да не предполага носене на оръжие.
След преминаването на гражданска служба резервистите вече не може да бъдат привличани за участие във военни операции. Броят на подадените за два дни молби се оказа сравнително висок, ако се вземе предвид, че за целия януари са били 255.
За разбиране: във Финландия действа система за всеобща военна повинност. При навършване на пълнолетие около 80% от младите хора се отправят на служба. На тези, чиито убеждения не им позволяват да вземат оръжие в ръка, им предлагат алтернативна служба: болници, спасители и така нататък. Отказът да се премине служба се наказва със затвор.
Служи се до година. След службата те преминават във военния резерв. Финландските власти се гордеят със системата си за военен резерв: благодарение на нея страната с 5,5 млн. души население и армия от 20 000 военни теоретично може да извади на бойното поле 900 000 души. И сега се изясни, че значителен брой финландци не искат да бъдат в бойния резерв.
Не беше нужно да се търси дълго причината за този отлив от редиците на резервистите. Работата е там, че преди дни финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви, че има намерение да постигне въвеждането на законодателни поправки, максимално затрудняващи възможността за доброволно оттегляне от военния резерв. Министърът смята това за „непатриотична постъпка, която отслабва способностите ни за отбрана“. Хякянен подчертава, че ако жителите на Финландия ще се изписват от резерва, то „нашият източен съсед може да приеме това, все едно финландците са се наплашили силно“.
И именно тези думи, изобщо не Русия, силно наплашиха много от попадащите под военна служба граждани на страната. Дори председателят на финландската Асоциация на резервистите Кари Салминен подчерта, че не подкрепя пълната забрана за изход от резерва. Според него уволнението от там винаги трябва да е възможно – например поради здравни причини или във връзка с смяната на личните убеждения.
Не им се воюва
На 5 февруари финландските медии известиха аудиторията си с това, че стремителният изход на военнозадължените от резерва продължава. Според информацията на ръководителя на Центъра за гражданска служба Мико Рейонен буквално за три дни съответни молби са подали допълнително близо 630 души. Рейонен пряко свърза засилващото се бягство с изказванията на министър Хякянен за забраната за изход от резерва. На 8 февруари финландските медии съобщиха, че от началото на месеца вече близо 1000 души са поискали да напуснат резерва и отливът не намалява.
Властите се засуетиха. Анти Хякянен се отрече от думите си за нуждата да се предотврати отливът на резервисти от армията. Министърът на отбраната заяви, че „се е изразил неудачно“ и са го разбрали погрешно. В същото време той подчерта: „Националната отбрана на Финландия е предмет на оживени дебати, което е хубаво. Русия представлява военна заплаха за европейските страни и всички ние в НАТО трябва да укрепваме собствената си отбрана“. Според министъра „предстои много работа по всички направления, както вътре в страната, така и в чужбина“, за да се изгради „отбранителната архитектура“.
Министърът прибягна до патетика, подчертавайки, че основа за тази „архитектура“ е именно резервистът. „Закрепеното в конституцията задължение за държавна отбрана се разглежда като основа на обществото като цяло, на което се градят другите права. Балансът между права и задължения е основа за добро общество“, внушава Хякянен. Той предупреди, че Министерството на отбраната готви повишаване на възрастовия ценз за резервистите и възнамерява да постигне „предоставянето на все повече хора на възможността да преминават военна служба“. В това време патетичните думи не винаги помагат, което се признава и от самия министър. Той напомни, че настоящият отлив от резерва не е първи.
За първи път за възможността за война с Русия заговориха във Финландия не сега, а още през 2014 г., веднага след връщането на Крим. Тогава около 1000 резервисти наведнъж предпочетоха да се уволнят – не обръщайки внимание на негодуването на тогавашния министър на отбраната Юси Ниинистьо. „През 2022 година пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна предизвика нов отлив от резерва: почти 4000 финландци преминаха от военна на гражданска служба. Бройката им все пак не е голяма в сравнение с общата численост на 900-хилядния резерв, това няма да повлияе на отбраната на Финландия. Но на заден план се проследява тенденция, че когато ситуацията със сигурността се влоши, ще започне вълна от оставки“, притеснява се Хякянен.
Разсейване на паническите настроения
Какви са мотивите на финландците, които сега спешно се отписват от резерва. Изданието „Хелзингин Саномат“ попита с младия Кейо Катайнен и той обясни причината защо не иска да се зачисли като резервист. 21-годишният Катайнен заяви, че е започнал военната си служба в началото на 2022 година. Юношата си спомня, че първоначално не изпитва никакви опасения във връзка със службата, но всичко се променя на 24 февруари с началото на руската СВО в Украйна: „Започнахме да си мислим в бригадата: почакайте малко, войната може да дойде и тук, тогава ще ни изпратят на фронта. Тази мисъл не ми даваше покой до края на военната служба“. След това Катайнен започва да саботира службата. „Стараех се да избягвам „истинската“ военна подготовка, защото мислите за това предизвикваха у мен определена тревога“, казва той.
Катайнен, според собствените му думи, внимателно следи атмосферата във финландското общество и остава много обезпокоен, че на финландците се стараят да им внушат милитаристични настроения. Той казва, че „подкрепя Украйна на морално равнище“, но категорично не е съгласен да ходи да воюва. Към момента на влизането на страната в НАТО юношата подава молба за напускане на военния резерв. Той е убеден, че „е взел правилното решение и нито веднъж не съжалява за него“.
Навярно нещо подобно може да кажат и останалите бивши резервисти – те отчетливо усетиха, че във въздуха е замирисало на печено, но не искат да се превръщат в пушечно месо. И тези хора не може да се убедят с увещания и припомняне на „дълга“ – някои вече обвиняват бившите резервисти, че са нарушили клетвата.
Ако човек живее вътре във финландското информационно пространство, той ще има поводи да се наплаши. През декември миналата година Финландия и САЩ подписаха договор за военно сътрудничество – такъв беше нужен на Вашингтон освен стандартните задължения, поети от Хелзинки при влизането в НАТО. Какво означава този документ? Дава на американците свободен достъп до финландските военни бази, транспортни артерии и инфраструктурни обекти. С други думи янките имат намерение да се устроят на финландска територия и дори вече го правят.
Наскоро във Финландия се проведе първи тур на президентските избори и в хода на дебатите се обсъди възможността за разполагане в страната на чуждестранно ядрено оръжие.
„Финландците, разбира се, вече не помнят, че когато страната бързичко беше вкарана в НАТО, то без да им мигне окото говореха, че, разбира се, не може да става и дума за разполагането на ядрено оръжие в страната“, пише местният публицист Александър Комари. А министърът на отбраната Анти Хякянен твърди, че Финландия се нуждае от колкото се може повече оръжие: не само, за да снабдява с него Украйна, но и за осигуряването на собствената си сигурност. Затова, според него, държавата трябва да попълни запасите от боеприпаси, да придобие оръдия, танкове и още много друго.
Министърът призовава да си спомнят събитията от Съветско-финската война от 1939 година – според него Финландия отново може да влезе във въоръжен конфликт с коварния източен съсед. Финландската преса публикува статии със заглавия от рода на „Ако има въздушен удар по Хелзинки, знаете ли къде да се укриете?“ Най-важните предприятия в страната съставят списъци на критично важните работници, които не подлежат на призив в случай на тотална мобилизация. Да се чудим ли тогава защо в редиците на резервистите се шири паника.
Превод: В. Сергеев