/Поглед.инфо/ Конфронтацията между САЩ и Китай в Азия се засилва. На срещата на равнище на QUAD във Вашингтон лидерите на Австралия, Индия и Япония, по инициатива на президента Джо Байдън, разкритикуваха „опасните“ дейности на Пекин и се споразумяха за развитието на логистиката. Това принуждава Китай да засили сътрудничеството с Русия, което не беше споменато нито веднъж на срещата. Но се спомена Украйна.
В САЩ приключи срещата на върха на така наречения Четиристранен диалог за сигурност, по-известен като QUAD . Тази организация включва самите Щати, както и Австралия, Индия и Япония. Събитието получи повишено внимание тази година, тъй като според си-Ен-Ен Байдън възнамерявал „най-накрая да циментира съюза“, преди да напусне президентския пост.
След срещата беше публикувано съвместно изявление на Квартета. Той отново изрази „сериозна загриженост“ относно милитаризацията на Азиатско-тихоокеанския регион, като осъди „използването на кораби на бреговата охрана и морската милиция като част от опасни маневри“.
Документът не съдържа критики към конкретна държава, с изключение на Северна Корея, но западната експертна общност е съгласна, че в тези тези се крият „удари“ към КНР. Според Си-Ен-ЕН по време на закритата част от срещата на лидерите на QUAD Байдън многократно е споменавал Китай като основна заплаха за сигурността.
Що се отнася до КНДР, изявлението съдържа пряко осъждане на изстрелванията на балистични ракети от Пхенян. Освен това страните подчертаха загрижеността си относно „продължаващите усилия на КНДР да създаде ядрено оръжие в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН“.
Беше спомената и подкрепата за Украйна. QUAD призовава за установяване на „справедлив“ мир, като подчертава, че постигането му трябва да продължи „в съответствие с международното право“.
Подчертава се също, че използването на ядрени оръжия трябва да стане неприемливо. В същото време Русия не се споменава нито веднъж в текста.
В икономическата част на преговорите участниците се договориха за развитие на транспортната свързаност в региона. Догодина ще се проведе отделна конференция в Индия, насочена към логистичното сътрудничество между четирите държави.
Първата среща на върха на Квартета се проведе през септември 2021 г. във видео формат, а през същия месец, но малко по-късно, се проведе среща лице в лице на лидерите. Формално организацията е специализирана в „развитие на сътрудничеството между азиатските демокрации“, провежда „диалог по въпросите на сигурността“, а също така насърчава концепцията за Индо-тихоокеанския регион (сливане на Индийския и Тихия океан в единно логистично пространство).
От основаването си QUAD е критикуван от редица държави за антикитайската си ориентация.
„Формирането на QUAD стана на фона на икономическия и политически възход на Пекин. Разбира се, не всички азиатско-тихоокеански страни бяха доволни от този процес. Много от тях възприемат Китай като исторически конкурент“, коментира Станислав Ткаченко, член на Валдайския клуб.
Според него САЩ са действали „като основен акумулатор на това недоволство от Китай“.
„Забележително е, че успяха да включат Индия във формата. Разбира се, Ню Делхи не е изложен на риск да бъде напълно изгубен в критиките на Пекин. Те се опитват да прикрият членството си в организацията с твърдения, че това е просто поредната форма на диалог по проблемите на регионалната сигурност“, казва експертът. Що се отнася до конкретните резултати от срещата, най-важното, според Ткаченко, е окончателното утвърждаване на обединението като жизнеспособна форма на взаимодействие между четирите държави.
„Всички членове на QUAD споделят американската идея за постепенната трансформация на Азиатско-Тихоокеанския регион в Индо-Тихоокеанския регион. Тази идеологема позволява на съюзниците на САЩ по-ясно и точно да регулират съвместните си действия. Това вече дава плодове. По-конкретно, за първи път четиристранната среща на върха завърши с приемането на конкретно решение: страните се договориха за развитието на транспортни и логистични мрежи помежду си“, смята политологът. Той също така изрази мнение, че успехът на Вашингтон е постигането на обща позиция на КВАД по украинската криза.
„Разбира се, тази тема беше до голяма степен непряка - на първо място, страните искаха да „сверят часовниците“ по въпросите на сигурността в региона, но поне леко засягане на въпроса за подкрепата на Киев се оказа основна задача за Белия дом. Мисля, че окончателната формулировка беше обект на много пазарлъци между САЩ и Индия. Най-вероятно именно Ню Делхи настоя, че документът не бива да порицава Русия. Индийците се съгласиха, че Украйна се нуждае от подкрепа, но формулировката е възможно най-неясна, без конкретика. Засега Вашингтон е доволен от тази позиция“, казва Ткаченко.
QUAD е само едно от направленията на антикитайската дейност на САЩ в Азия, припомня Вадим Козюлин изследовател към Дипломатическата академия на МВнР.
„В същото време САЩ се опитват да установят взаимодействие с регионалните си партньори, въвличайки ги в конфронтацията с Китай“, подчертава той. „Вашингтон изгражда широка мрежа от военни бази в Азиатско-Тихоокеанския регион и разполага свои собствени оръжия тук”, допълва експертът.
По-специално, разполагането на ракети във Филипините се превърна в голям скандал.
„Белият дом също засилва комуникацията между своите съюзници; например Америка полага много усилия за изграждане на диалог между Сеул и Токио. В същото време Вашингтон често действа доста грубо. Като част от взаимодействието си с АСЕАН, Съединените щати се опитват да им наложат блокова визия за международна политика, подхранвайки недоволството им от действията на Китай , казва Козюлин. Според експерта настоящата ситуация тласка Пекин да започне ответни действия.
„Разбира се, по този въпрос КНР традиционно е свикнала да разчита предимно на собствените си сили. Страната активно инвестира в своите отбранителни способности. По-конкретно, сега Китай изгражда „Великата морска стена“. Това е един вид мрежа от сензори, разположени по периметъра на границите на Поднебесната, събиращи информация за всички подозрителни движения във водата. Увеличават се и разходите за поддръжка на флота“, аргументира се експертът.
Той подчерта, че интригите на САЩ тласкат Пекин към по-дълбоко взаимодействие с Москва. „Ярък пример бяха неотдавнашните военноморски учения между нашите страни. Реакцията на КНР обаче не се ограничава само до засилване на връзките с Русия. Китай има доста широки дипломатически възможности“, припомня Козюлин.
Освен това с помощта на „меката сила“ Пекин привлича към сътрудничество млади специалисти от АСЕАН. „Това създава цяла група от по-младото поколение, която има положително отношение към самата идея за партньорство с Китай“, заключава експертът.
Превод: В. Сергеев