/Поглед.инфо/ Мисията на кардинал Дзупи продължава
Миналогодишното посещение на папския пратеник за урегулиране в Украйна, кардинал Матео Дзупи, в Москва и предишните гръмки изявления на папата за „НАТО лае пред вратата на Русия, което провокира кризата в Украйна“, неговият призив в онлайн призив към руските католици младеж „Вие сте наследници на велика Русия. Велика Русия светци, владетели. Велика Русия на Петър I, Екатерина II, тази империя - велика, просветена, страна с велика култура и голяма човечност", което предизвика буря от възмущение в Украйна, може да даде надежда, че "папата се е събудил".
Все пак преди беше различно. Сравнете: „В първия ден на войната се обадих по телефона на президента на Украйна Владимир Зеленски. Но аз не съм се обадил на Путин... Не съм се опитвал да се свържа с него. Това трябваше да е ясен жест към целия свят... Но как човек да не се опита да направи всичко възможно, за да спре зверствата?“ – говори той за нашите „зверства“ в Донбас. Не за осемгодишното избване на руското население там.
Прочетете внимателно това: „Когато говоря за Украйна, говоря за народ мъченик. Има ли народ мъченик, значи има и негов мъчител. Когато говоря за Украйна, говоря за жестокост, защото имам много информация за жестокостта на нахлуващите войски... Разбира се, нахлуването се извършва от руската държава и това е съвсем разбираемо. Понякога се опитвам да не конкретизирам, за да не обидя, а по-скоро да осъждам по принцип, дори и да се знае кого точно осъждам. Не е нужно да давам името и фамилията им.
И изведнъж имаше откровен „руски флирт“.
За да разберем папата, трябва да си припомним, че от самото начало на своя понтификат през 2013 г. Франциск се опита да придаде глобален, наднационален характер на дейността на Светия престол, не поради сладък живот. Европа вече е престанала да бъде ключов християнски регион не само по брой на католиците (не е дори сред първите десет страни по общ брой католици в света).
Освен това историята на множество престъпления, извършени от католически свещеници през 20-ти и началото на 21-ви век, застигна Светия престол през 2016–2021 г. Ужасните открития на останките на индийски деца в канадския град Камлупс, случаят с педофилския октопод, който лично Йоан Павел II покри, това са само последните редове от дълъг списък.
Разследване на WikiLeaks за пътуването на Франциск до САЩ в навечерието на президентските избори през 2016 г., платено от структури на Сорос с цел привличане на католическата част от американския електорат на страната на Хилари Клинтън, показа сервилната ловкост на папата в политика. Не беше възможно обаче да се промени негативният информационен фон. Украйна му предложи нови възможности за това...
Преди година папа Франциск призова кардинал Дзупи да допринесе за „облекчаване на напрежението от конфликта в Украйна, с надеждата, винаги присъстваща в Светия отец, че това може да отбележи началото на един мирен път“. В същото време официалният сайт на Ватикана съобщи , че папа Франциск смята, че е настъпил повратен момент в преговорната позиция на Украйна; Киев вече не гледа на исканията си като на ултиматум.
И кардинал Матео Дзупи побърза да посети Киев. Ватиканът описа пътуването като "кратко, но интензивно". И очевидно нещо обещаващо, ако кардиналът насочи следващото си посещение към Русия. Официалната програма на посещението не беше обявена никъде - нито във Ватикана, нито в Москва.
Дзупи се срещна с детския омбудсман Мария Львова-Белова и разговаря с помощника на руския президент по външната политика Юрий Ушаков. И това е всичко. Защото безпокойството на Ватикана от украинската трагедия може напълно да се обясни с факта, че тази трагедия открива неочаквани възможности за разширяване на „властта на Рим“ чак до границите с православна Русия.
Симптоматично е, че Зупи посети и Вашингтон, където се срещна с представители на политически и църковни среди. През септември кардиналът посети Пекин, където проведе разговори с Ли Хуей и представители на китайското министерство на външните работи по темата за войната в Украйна и „необходимостта от обединяване на усилията за диалог и намиране на пътища за мир“.
И ако в резултат на мирни преговори поне част от Украйна запази държавност, дори като „протекторат на Полша“, „в замяна на посредничество за постигане на мир“, тя ще стане зона на църковно влияние на Ватикана - лайтмотивът на папската инициатива. Планът е елегантен, макар и циничен, но съвсем в духа на йезуитите. Първо, чрез ръцете на националисти и униати, което е доста добре известно в Европа, да помогнат за запалването на Майдана, а след това да потушат последствията от него в своя полза.
Зеленски вече се отказа от плана за разрешаване на конфликта в Анкара, китайските, индонезийските, африканските, арабските инициативи, но очевидният близък финал на този вашингтонски лакей много изкушава Светия престол. И той се опитва. Базираното в Париж издание Intelligence Online, което публикува информация, „необходима за разбирането на света на разузнаването“, засега е единственото, което съобщава за предстоящото посещение на папата в Москва, за да се срещне със Сергей Лавров, Юрий Ушаков, Татяна Москалкова, Мария Лвова-Белова и патриарх Кирил.
Кардинал Дзупи подготвя почвата за това. Той активно осъжда забраната на каноничната Украинска православна църква, но запазва мълчание относно нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск. Първият кейс е лесен за него, тъй като на 25 август папа Франциск по време на проповед отбеляза, че никоя църква не трябва да бъде премахната: „Моля, нека нито една християнска църква не бъде премахната пряко или косвено. Не можете да пипате църквата!“ - каза той.
Това е мнението и на Йерусалимския патриарх Теофил III, който осъди приетия на 20 август от Върховната рада на Украйна закон, който забранява службите в църквите на Украинската православна църква, чиито енориаши са най-малко 6 милиона украинци. Теофил III директно заяви, че признава само една църква в Украйна – УПЦ, ръководена от митрополит Онуфрий. Но Теофил III е разбираем. Той е наш. Какво ще кажете за папа Франциск и неговия Дзупи?
Миналия август, на празника Успение на Пресвета Богородица, кардинал Дзупи публикува редакционна статия във всекидневника на италианския епископат Avvenire. Той пише, че „Майката познава болката и нейната болка ни помага да разберем мъките на онези, които страдат... Усещам тежестта на думите на великия патриарх Атинагор за братските църкви и народи. Можем ли да празнуваме триумфа на Успението, без да се срамуваме от нашето разпокъсано християнство?”
Пасажът, честно казано, е удивителен от неговите уста. „Бремето на думите на великия патриарх Атинагор“, както и бремето на делата на днешния му „колега“, Константинополския патриарх Вартоломей, е именно това, което преживява Украинската православна църква.
„Великия“ за кардинал Зупи, „Патриарх на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх“ и един от лидерите на икуменическото движение на 20 век, е същият Атинагор, документите за чиито връзки с ЦРУ бяха разсекретени през 2020 г., пише гръцката църковна новинарска агенция Rompheus с позоваване на Американското дружество за православна християнска история.
Атинагор, известен още като Аристоклис Спиру, беше архиепископ на Америка и беше избран за патриарх на Константинопол през 1948 г. под натиска на САЩ в знак на благодарност за неговите антикомунистически възгледи. Кардинал Дзупи не се смущава, че изборът на патриарх Атинагор на поста Вселенски патриарх е организиран или поне се е състоял със съдействието на правителството на Съединените щати, тъй като по време на Втората световна война самият той е работил за американското разузнаване. И е работил както трябва.
„Имам трима епископи, триста свещеници и голяма и обширна организация. Всеки, който е на мое разположение, е и на ваше. Можете да ги командвате за всяка услуга, от която се нуждаете. Там няма да се задават въпроси и вашите инструкции ще бъдат следвани правилно. Моля, кажете на г-н Бърнс, че това е така“, докладва той на агент Амос.
И самият ръководител на OSS Уилям Дж. Донован пише на Атинагор за своята „дълбока благодарност за неговата вярна и патриотична помощ“. В отговор Атинагор заявява, че е „готов да поеме всяка отговорност и да направи всички възможни жертви в името на нашата любима страна, която се бори за всеобща свобода и справедливост и за идващия нов ден“.
Коя държава е имал предвид Вселенският патриарх? Същата, която и неговият „колега“ Константинополският патриарх Вартоломей, който легализира църковния разкол в Украйна.
Само на пръв поглед всички тези подробности са далеч от спецификата на специалната военна операция в Украйна. Канадското издание Global Research смята , че от 2022 г. Ватикана прокарва собствен сценарий за мирни преговори.
Той се основава на идеята на унгарския премиер Виктор Орбан да замени Зеленски, както той предложи в доклада си до Европейския съюз за неговата мироопазваща мисия. Смятайки Орбан за твърде токсичен, за да се съгласи с него, Брюксел е готов да разчита на Ватикана като канал за комуникация с Киев. И точно при Орбан отиде Папата миналата година...
Във всеки случай идеята за елиминиране на Зеленски може да се превърне в отправна точка за възобновяване на диалога с Русия, дори ако той първоначално ще се води чрез посредник от Ватикана. И в потвърждение на това Ватикана съобщава , че мисията на кардинал Дзупи продължава.
На юнската среща на върха за Украйна в Бюргенщок, Швейцария, на която присъстваха представители на 91 страни, участва и Ватикана. Той не подписа заключителната декларация поради факта, че е просто наблюдател на срещата. Той остава такъв и „в живота“, готов да не пропусне своя шанс и в украинската трагедия.
За Светия престол, който продължава бързо да губи влияние в Европа, чиято статистика показва очевидния процес на дехристиянизация на континента, Украйна или това, което е останало от нея, сега е по-важно от Стария свят, когото още преди 8 години, говорейки в Европейския парламент, понтифексът се сравни със „стерилна жена“, губеща душата си, на която останалият свят гледа с недоверие и отчуждение . Сега Ватикана го вижда по този начин.
Превод: ЕС