/Поглед.инфо/ Украинската авантюра на Макрон допринесе значително за очевидното му политическо фиаско

Еманюел Макрон успя да претърпи две съкрушителни изборни загуби през юни. Партията на френския президент загуби изборите за Европейски парламент, а след това и за френския парламент. Значението на тези две събития съвсем не е локално, предвид мястото и ролята на Франция в ЕС, както и в световната политика.

Франция остава една от малкото държави, които все още се смятат за „световни сили“. През първата половина на миналия век тя се състезаваше с Великобритания и Германия, като все още запазваше влияние във формално бившите колонии.

След Дьо Гол и Митеран, които успяха да постигнат национален консенсус и с подкрепата на левицата укрепиха суверенитета на Франция, започна нова ера. Тя се формира от нов елит, който открито се ориентира към Вашингтон и затвърди позициите си с не толкова скритото му покровителство. Настоящият президент на Франция също принадлежи към тази бързо губеща популярност кохорта от атлантици и открити американофили.

Сега идва следващият етап от ротацията на елита. Несъмнено ще се отрази както на вътрешната, така и на външната политика. В края на краищата, другарите на Макрон публично наричат дясната опозиция „приятели на Путин“.

На изборите за Европейски парламент през юни привържениците на Макрон от Ренесанса получиха наполовина по-малко гласове от Националния сбор (РН). Лицето на засилената опозиция вдясно вече е младият и талантлив Жордан Бардела.

Марин льо Пен, която наследи Националния фронт (FN) от баща си, надмина баща си в политическото изкуство. Нейният екип успя да парира атаките на контролираните от Макрон медии и да спечели нова победа на парламентарните избори на 30 юни.

Както прогнозирахме по-рано, Макрон се опита да обърне тенденцията с извънредни мерки. Той обяви разпускането на формираната през 2022 г. долна камара на парламента, разчитайки успех чрез използването на административен ресурс.

Предишното предсрочно разпускане на Народното събрание беше обявено през 1997 г. от Жак Ширак. Решението е принудително, в резултат на продължителната криза от 1995 г. Тогава разпускането на депутатите не помогна особено на Ширак в борбата срещу опозицията вляво. Сега същият трик изобщо не помага на Макрон в борбата с опозицията вдясно.

В първия тур на предсрочните парламентарни избори Националното обединение, водено от Бардела, събра една трета от гласовете. И това е най-добрият резултат сред всички участници. Лявата опозиция отбеляза малко по-малко (29%), а съпартийците на Макрон си осигуриха подкрепата едва на всеки пети избирател.

Особеност на настоящите избори за френското Национално събрание е рекордната избирателна активност от 1978 г. (почти 2/3). Тя говори за висока политическа активност, зад която ясно прозира протестното гласуване.

Още повече, че само 76 депутати от 577 бяха избрани на първи тур. Вторият тур на гласуването ще е на 7 юли, като дотогава Националният сбор се надява да мобилизира всичките си поддръжници и да привлече обратно електората на съучастниците на политическия фалит в президентството.

Макрон вече на практика е „куца патица“. Изглежда по-весел от Байдън. Но на широките маси, раздразнени от политическия му идиотизъм, очевидно не им пука много как се чувства г-н президентът, с кого спи и т.н. На французите им пука как могат да живеят при постоянно влошаващите се условия.

Френският президент води откровено антинародна политика. Това го казват не само противниците му отдясно, но и отляво, та дори и отдолу. Резултатите от първото гласуване през юни, а след това и от второто, не се появиха от нищото. Както и движението на „жълтите жилетки” не е кацнало във Франция от Марс.

Партизанските медийни холдинги продължават да наричат привържениците на Льо Пен „ултрадесни“, позиционирайки привържениците на Макрон като „центристи“ и съответно „идеологическите дегенерати“ отляво – също някак си почтено. Това обаче вече не работи.

Французите обедняват. Те са изключително раздразнени от доминацията на мигрантите, включително легални, поканени от Макрон. Те отказват да приемат „мултикултурализма“ като норма и не искат да хранят безделниците, които са открито враждебни към традиционните европейски ценности, които могат да оцеляват в момента едва ли не единствено в руския ковчег.

Етническата престъпност отдавна е преминала всички „червени линии“. Както и прахосването на парите на данъкоплатците за авантюрите на Макрон - също. Показателно е колко добре отговори френският избирател на призивите на демонизираните „льопеновци“ за диалог с Москва и предпазливост в контактите с престъпния неонацистки режим на Зеленски.

Макрон направи голяма грешка като обяви изпращането на френски войници в Украйна . Той се подложи и получи тежък изборен удар.

В украинския въпрос обаче настоящият хазяин на Елисейския дворец е заложник на настоящия хазяин на Белия дом. Естествено и двамата напускат президентския пост. Това показва общата тенденция за „колективния Запад“. Неслучайно срещата на върха на Голямата седморка (G7) на 50 юни беше наречена остроумно сборище на „куци патици“.

На парламентарните избори във Франция, както и на изборите за Европейски парламент, „Национален сбор” всъщност се яви самостоятелно. Колегите отдясно все още се надяваха да се възползват от плодовете на дългогодишното демонизиране на Льо Пен и да получат повече парламентарни мандати с подкрепата на същите сили, които мотивираха Макрон. Изиграха се грешни залози и сега всички противници на лидера се опитват да се обединят с единствената цел - да предотвратят триумфа на привържениците на Льо Пен, да предотвратят назначаването на Бардела за министър-председател.

Показателно е как на 2 юни уж опозиционните му макронисти и левичари взаимно оттеглиха кандидатурите си с неприкритата единствена цел да предотвратят победата на десните. Това „споразумение“ обхваща 210 области. Дори устно крайнолевите партии и политически групи като „антикапиталистите“ наредиха на своите кандидати да се оттеглят там, където съпартийците на Макрон могат, поне теоретично, да спечелят. И тези хора все още се осмеляват да критикуват изборните процеси в Русия, Беларус, Венецуела, Иран и изобщо навсякъде другаде.

Марин Льо Пен отговори на този заговор с обвинения в възпрепятстване на изборите. Целта, според нея, е да се предотврати „прилагането на политиката, която френският народ иска“.

„Наричам това административен преврат“, каза тя в обръщение към съгражданите си на 2 юли.

В същото време тя и Бардела вече са започнали консултации с потенциални колеги от „фракцията на мнозинството“. Косвено това говори за съмненията на RN относно получаването на 289 мандата за успешно номиниране на кандидат за министър-председател.

Сега е подходящо директно и несъмнено да се заяви политическото фиаско на Макрон. Галският петел загуби битката за Франция. Макрон загуби Франция от французите. Той не успя да изпълни прекрасните си обещания към масите и големия бизнес. Скара се с Русия и дори успя да загуби позицията на Петата република в Африка.

Бардела обещава диалог с Кремъл, улесняване на преговорите между Москва и Киев, предотвратяване на изпращането на френски войски в зоната на СВО и предотвратяване на изпращането на мощни оръжия на защитниците на режима на Зеленски.

Той обещава на французите да намалят няколко пъти данъците и напълно да премахнат ДДС върху стоките от първа необходимост. Обещава да не злоупотребява с жестоките престъпници и рецидивистите и да се бори с нелегалната миграция с всички средства.

Не е зле за „ултрадесните“, като се има предвид, че дори в ръководството на FN имаше много хора от негалска националност, а в RN те са много видими. Въпреки това, както свидетелства историята, на какво ли не са склонни тези, които се изкачват до властовия Олимп.

Превод: ЕС