/Поглед.инфо/ „Днес в Германия, пише Дьо Вилие, научните среди знаят истината. Аз ще разкрия един смразяващ исторически труд, чието заглавие, преведено на френски, е: „Речник на лицата от Третия Райх. Кой какъв е бил преди и след 1945 г.“. Това е резултатът от една старателна 25-годишна работа върху националсоциализма, извършена от Ернст Клее, историк с препоръка на нацисткия период. Той е описал към 4300 имена от социалния елит в лоното на „личностите“ на нацисткия режим, „включително онези, които са заемали важни постове преди 1945 г.“

Шокът не на стр.221: биографичният фиш на Валтер Холщайн е представен така: „Холщайн, Валтер. Юрист 17.11.1901 Майнц. Начиная от 1927 г., институт „Кайзер Вилхелм“ по частно, външно и международно право в Берлин. 1930 г. Преподавател в Рощок. Според Хамерщайн (Гьоте), член на Националсоциалистическата федерация за ПВО, Национал-социалистическата федерация за народно благоденствие и Федерацията на юристите националсоциалисти. 1941 г., преподавател по търговско, трудово и икономическо право във Франкфурт, декан“. Според Хайбер (Професор, с.360), в началото на 1944 г. университетът предлага Холщайн на Федерацията на преподавателите националсоциалисти, като квалифициран националсоциалистически офицер инструктор, имащ офицерски ранг. От април 1946 г., до септември 1948 г., ректор. През 1950 г. държавен секретар във федералното канцлерство. 1951 г., в Департамента по външните работи. Председател на Комисията на европейската икономическа общност през 1958 г. Починал на 21.03.1982 г. в Щутгарт.“

Как да се обясни една толкова тежка биография? Започвайки от 1933 г., процесът на „вкарване в крак“, предназначен да контролира всички сектори на обществото, предполагаше попълването с кадри от нацистите и на най-малката асоциация. Започвайки със съществуващите асоциации, тук ще оставим, значи, „Националсоциалистическата федерация за ПВО“, създадена през 1933 г. от Гьоринг, министър на авиацията на Райха. Няма да се спираме повече и на Националсоциалистическата асоциация за народно благоденствие, създадена през 1932 г. и, естествено, практикуваща култа към Хитлер. Членовете на партията водеха децата на забавачница под строй: „Със събрани ръце, с наведена глава, мислете винаги за шефа. Той ви дава ежедневния хляб и ви предпазва от това да бъдете в нужда“.

Най-проблематичното е активното съдействие на професор Холщайн на други две организации. Множество документи, извадени от федералните архиви, - Бундесархивът в Берлин и Кобленц, потвърждават, че професор Холщайн най-малко е минимизирал отношенията си с националсоциализма. Федерацията на юристите националсоциалисти, основана през 1928 г. от Ханс Франк и присъединена към хитлеристката партия NSDAP (Националсоциалистическа работническа партия на Германия), стана през 1936 г. NSRB (NS-Rechtswahrenbund).  Ханс Франк щеше да стане министър и губернатор – би трябвало по-скоро да се каже „палач“ на Полша. Членовете на NSRB се смятаха за „въплъщение на национал-социалистическата юридическа мисъл“. За да им помогне в тяхната мисия за нацифициране на германското право, Франк създава Академията по германско право. Валтер Холщайн работи там като експерт при няколко от 45-те работни групи. Академията се наема също така да фасонира нова Европа чрез интензивен „обмен между фашистките и националсоциалистическите юридически истини, поддържани от юристите, практикуващи науката и юриспруденцията“.

През август, върху декора на Капитолий се чества тази смразяваща „настройка между фашизъм и национал-социализъм“. Първата конференция, организирана от Комисията за итало-германските юридически отношения, се провежда тук, в Рим, от 21 до 25 юни 1938 г. Във встъпителната си реч министърът на Райха Ханс Франк се възпламенява: „Мислете по германски, действайте по германски, изповядвайте публично вашата германска същност и се гордейте, че сте германци. Вие по-скоро ще предпочетете да умрете като германци, отколкото да отречете своя германски произход! От това дълбоко чувство за вашата раса произтича най-висшето правило за всяко ваше поведение към обществото! От тази вяра в силата на нашия народ произтича нашата концепция по расовия проблем: според нашето законодателство германец е само този, който е с германска, тоест с арийска кръв“.

Навън, от висотата на своя бронзов постамент, фигурата на Марк Аврелий прави строга гримаса, докато ръката на мъдрия император сякаш предупреждава: „Не влизайте, нещастници!“. Във вътрешността, един млад учен с несигурна походка, афишира зад малките си очила своя невъзмутим вид. Професор Холщайн е седнал сред делегация от 15 юристи от високо ниво, водена от министъра на Райха Ханс Франк. Слушайки да се възхвалява религиозно „несравнимият законодателен гений на Мусолини и Хитлер“, младият учен Холщайн не подозира, че при цялата си ирония, след близо 20 години Историята ще го доведе отново тук, в Капитолий, за да подпише от името на постхитлерова Германия европейския договор, който трябва да сложи начало на нейното изкупление. Засега целта му е да съдейства да се положат юридическите основи на обединението, щом веднъж оръжията са дали на германския Райх неговото европейско измерение: „Това е нова Европа“.  Тези неща се развиват в хода на фамозното пътуване на Фюрера в Италия през май 1938 г., придружен от своите министри Хес, Гьобелс, Химлер, Фон Рибентроп и точно Ханс Франк. 500 лица, дошли с три специални влака ще бъдат приети тук в Рим от Мусолини и крал Виктор-Емануил, на една специално построена за събитието гара. Всекидневникът „Ла Национе“ ще публикува пълния списък на членовете на аристокрацията и германската буржоазия, както и на местната фашистка партия, които след гала вечерята ще присъстват на представянето на една опера на Верди в общинския театър.

Ние сме в навечерието на разпалването от силите на Оста на Втората световна война. Министър Ханс Франк благодари горещо на младия професор от Рощок Холщайн, като му изказва „своята адмирация за онова, което германската юриспруденция ви дължи“. Преди да добави надеждата си, че „в Италия ще стане възможно да се замени стерилната, но силна идея, произлязла от френската концепция за съюз на латинските семейства, с по-плодотворната програма на една германска школа. Единството и, следователно, съхранението на европейската юридическа култура могат, вярвам, да спечелят от това".

Нацисткият сановник, голям адмиратор на професор Холщайн, ще бъде осъден в Нюрнберг за военни престъпления и престъпления против човечеството и ще бъде обесен през 1946 г.“

Личното инвестиране на университетския преподавател в делата на Райха ще получи нов импулс с конференцията, която той дава на 23 януари 1939 г. в „Ман и Омричс Келер“ в Рощок, относно „юридическата същност на Велика Германия“. Пред един партер, пълен с униформи, покорени от нацистката доктрина – един министър, редица светила на партията и на Вермахта, местни политици, колеги и студенти от университета, бъдещият архитект на Европейската общност обяснил със своя носов глас: „Създаването на великия Германски райх не е само един политически факт, един акт на Фюрера с универсален обхват, един от тези актове, които разбъркват картата на Европа и отговарят на едно старо желание на народите… Това е и едно историческо и юридическо събитие от изключително значение. Необходимо е не само да се обнови старият разнебитен дом, а да се построи една по-широка, нова сграда, за едно семейство, което се разширява“.

Тук, в този голям замисъл, е наднационалната европейска идеология. Когато ще пледира за своето назначение във Франкфурт през 1940 г., Холщайн ще спомене необходимостта да бъде близо до болната си майка, преди да припомни доказателствата, които вече е дал: „Работих безпроблемно с… всички департаменти на партията, особено с Дозетенбунд. В различни случаи университетът обикновено ме прави оратор, както по време на един прием в Университета, на който бяха държавният министър и  всичките многобройни авторитети на партията“… Деканът Холщайн ще бъде назначен през 1941 г. за директор на Института за сравнително право във Франкфурт. Дозентенбунд, който той споменава, е четвъртата националсоциалистическа организация, с която Валтер Холщайн е бил ефективно свързан, според „Речника на лицата на Третия Райх“. Става дума за Федерацията на преподавателите национал-социалисти, създадена през 1935 г. от Рудолф Хес и присъединена към NSDAP, която контролираше политически университетското обучение и, разбира се, назначенията…

В Бундесархива, в Берлин, намерих картата на името на Валтер Холщайн, датирана на 5 юли 1934 г. под номер 310212. Отговорните за федералните архиви ми довериха, че става въпрос за неговата карта на член на NSLL (Nationalsozialistischen Lehrenbundes, Националсоциалистическа лига на преподавателите, б. пр.). Хелмут Хайбер, научно безукорен историк, на когото беше възложена задачата да събере внушителната документация за процеса в Нюрнберг, се зае през десетилетията да възстанови досиетата на Канцлерството за периода от 1940 до 1945 г. и на Националсоциалистическата партия. В своето документирано продължително проучване относно преподавателите по времето на Третия Райх, Хайбер класира университетските преподаватели в две глави с красноречиви заглавия: „опоненти, или безразлични“ (глава II), и такива, които той нарича „вярващи“ (глава III). Именно тук, сред „вярващите“ на Третия Райх изплува името на Холщайн: „След една анкета на Дирекцията на професорския корпус на Райха в началото на 1944 г., университетът във Франкфурт съобщава един списък, започващ с Валтер Холщайн и завършващ с Вилхелм Зигелмайер, съставен от 15 квалифицирани по националсоциализма служители с офицерски чинове и 26 други , интервенирали за „пълната мобилизация в непознати пропорции на комплекса на Вермахта“. Те, разбира се, също са „политически активисти“. За сравнение, техническият университет в Дармщадт сигнализира за нула ръководни офицери нацисти и за трима активни оратори, пише Филип дьо Вилие. И продължава: Създаден през 1943 г. по нареждане на Хитлер, корпусът на национал-социалистическите запасни офицери (NSFO) имаше в действителност за задача да преподава национал-социализма на войниците, за да се осигури тяхната воля за борба до смърт. Натоварени с политическия надзор на войската, проповедниците и доносниците, те се сродяваха с комисарите от Червената армия.

Не се ставаше националсоциалистически комисар, без да си член на нацистката партия, или да си бил кръстен от двама от нейните членове; нито пък без да си демонстрирал достатъчно идеологически доказателства. Как е могъл Холщайн да се озове в такъв един списък, предложен от университета във Франкфурт, сред 15 офицери-инструктори по национал-социализъм?

В дъното на душата си професор Холщайн хранеше едно истинско очарование от армията. Неговата, малко мъчителна военна кариера фактически беше започнала много по-рано, отколкото я показват по времето на денацификацията. Той беше положил хиляди усилия пред властите през 1935 г., за да получи Почетния кръст на боец заради своята военна служба у „скаутите в Белгия“. После, да бъде приет в един курс по артилерия, където веднага беше сметнат за медицински непригоден; и година по-късно, през февруари 1936 г., успя да се включи като офицер от резерва. От Рощок и Франкфурт, до Мисисипи, минавайки през Вермахта, Холщайн почти никога не е преставал да преподава на военните, задоволявайки своите две страсти: правото и униформата. От преподаването по частно право, сравнявано с англо-саксонското право на конкуренцията, минавайки през преподаването на целите на национал-социализма, скромният и дискретен Холщайн ще бъде през целия си живот професор в пълния смисъл на думата. Един преводач на юридически и политически знания, адаптиращ своите курсове към потребностите на Историята. Преориентиращ се по волята на Слънцето, един истински „слънчоглед“.

Как човек да не бъде смутен от тази колекция от верноподанически чувства към национал-социалистическия режим от страна на Валтер Холщайн, там, където много други лица със съпоставимо ниво на отговорности бягаха, съпротивляваха се или се окопаваха, очаквайки по-добри дни? Ако този „пионер“ на наднационалната европейска интеграция, непознат на широката публика, е един от редките, чието име не беше дадено на една от сградите в европейския квартал, това е просто, защото той е неудобен баща. Наистина, при подреждането едно до друго на парчетата от официалните архиви, остава едно такова впечатление, което не се нуждае от коментар. Йерарсите на Европа се преструваха, че не знаят нищо за тази история. Но и американците, техните поръчители, притежаваха всички информации. Следователно, има една лъжа чрез пропускване. Във Вашингтон и Бон знаеха. И тези, които знаеха, го пазеха, криеха истината. Познаваха документите, които се намираха в Бундесархива в Берлин и Кобленц, снимката върху микрофиша, на която се разпознава лейтенант Холщайн, офицер-инструктор по национал-социализъм, застанал до своя полковник във военна униформа.

Германският преговарящ по договора, който учредява CECA, министърът, подписал Договора от Рим, председателят на Европейската комисия, беше значи една „личност“ от Третия Райх“ и на това основание, един от брилянтните умове, които разработваха точно наднационалната юридическа рамка на Велика Германия. Тоест, на един европейски Райх.

По убеждение, или от подлост го беше направил той? Беше ли психологически „обърнат“, след като стъпи в Новия свят, благодарение на правителствената програма за „превъзпитание“? Беше ли просто завоюван от една обаятелна Америка, в която той виждаше новата империя, способна да обедини Запада по незнайни пътища? Този персонаж ме накара да мисля за робото-портрета на „колаборатора“, ужасно банален, който рисува философът на тоталитаризма Ханна Аренд: „У него няма и следа, нито от солидни идеологически убеждения, нито от специфично зловредни мотивации. И единствената забележима характеристика, която той разкриваше в своето поведение… не беше глупостта, а липсата на мисъл“.

Онова, от което трябва да се плашим днес повече от всякога не е липсата на интелигентност, а липсата на съвест и отхвърлянето на човешкото мислене. Холщайн не е подозиран в това, че лично е убивал, нито пък депортирал хора. Но той е юристът, който на прага на Втората световна война замисли наднационалната институционна рамка на Европа, обединена под хитлеро-мусолиновския ботуш. Който беше член на четири национал-социалистически организациии; и, който в края на краищата беше избран от своя университет да бъде старши офицер от NSFO, преди да попадне в ръцете на американците в Нормандия. Нито истеричен нацист, нито скрит „опозиционер“, десет години Холщайн лъкатушеше на зиг-заг в сиво-кафявата зона, за да стане висш бюрократ на Третия Райх. В тази връзка, той беше интелектуалният съучастник на една идеология, на един режим, който причини гибелта на от 60 до 80 милиона души, от които 45 милиона цивилни; и сред тях 6 милиона евреи, депортирани и убити в лагерите.

Моето намерение не е да предизвикам един процес, а да поставя въпросите, които имат значение в днешна Европа. Защо беше избрана такава фигура да представлява новата Германия, после да държи юздите на първите общности и да постави основите със съдействието на една шепа просветени съдии, на един смъртоносен наднационален и меркантилен ангренаж? Кой, значи, избра Холщайн? Представяха ли си миналото на един ревностен пионер на интеграцията, по-късно осветен изцяло? Как са могли да вярват, че бъдещите европейци – ние, на които продадоха изоставянето на техните нации, като цената, която трябва да платят, за да избегнат появата на един нов Хитлер, не изпитват никакво безпокойство и няма да разберат, че са били измамени?

(следва)

Свързан текст с: https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa.107212

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa-padenieto-prodalzhenie.107260

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa.107613

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa-prodalzhenie.107649

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa-neudobniyat-bashta.108377

Превод от френски Петко Петков


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели