/Поглед.инфо/ Германският министър на отбраната възнамерява да преразгледа структурата на германските въоръжени сили. Реформите, които той предлага, се състоят в създаването на единно оперативно командване на армията, както и въвеждането на нов род войски, действащи в информационното пространство. Каква е същността на тази реформа и какви рискове може да крие тя както за Русия, така и за останалата част от Европа?
Германия планира да въведе система за единно оперативно командване на въоръжените сили. Тази инициатива е на министъра на отбраната на страната Борис Писториус. Според неговия план Бундесверът ще претърпи широкомащабно преструктуриране с цел „адаптиране на армията на страната към новите предизвикателства“.
В допълнение към военновъздушните сили, флота и сухопътните сили германските въоръжени сили ще включват войски за информационни операции, които ще се специализират в електронна война, разузнаване, защита на електронната инфраструктура и кибер операции. Въпреки това не са обявени кадрови решения като част от планираното обновяване на Бундесвера.
„Ситуацията със сигурността в Европа се влоши значително. Армията на страната трябва да се реформира. Само по този начин тя ще може да заеме оптимална позиция, особено ако е необходима защита. На всички трябва да е ясно: ние защитаваме страната и съюзниците си. Никой не трябва да мисли за възможността за нападение срещу Германия“, коментира предложението си Писториус.
Изданието отбелязва, че една от целите на реформите ще бъде премахването на структури, които изпълняват подобни задачи. Така Германия вече има оперативно командване в Швиловц, което отговаря за планирането на задграничните операции на Бундесвера. По същото време в Берлин е създаден териториален щаб за национална отбрана.
Отделите изпълняваха различни задачи, но областите на тяхната работа често се припокриваха. Така Писториус иска да премахне дублирането на отговорности на различни структури, за да премахне ненужната бюрократизация и конкуренция в редиците на армията. Преосмислянето на структурата на въоръжените сили на Германия се вписва в по-широкия процес на милитаризация на страната.
Така по-рано в Германия активно се обсъждаше връщането на всеобщата военна повинност до 2025 г.. През март списание “Шпигел” също съобщи, че германският министър на отбраната е разпоредил до 1 април да му бъдат предоставени варианти за приемлив модел на наборна служба в настоящите условия.
Беше подчертано, че се планира да се вземе за основа сегашната система в Швеция, в рамките на която около 10% от студентите влизат в служба годишно. За Германия това би означавало привличането на 40 хиляди новобранци, което самото издание нарича изключително нереалистична цифра. В същото време самият Писториус в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността говори за намерението си да се ограничи до вербуването на 3-4000 души.
Външните амбиции на Бундесвера също нарастват. Така в понеделник в Литва ще пристигнат първите германски формирования, чието присъствие в страната беше договорено още през декември миналата година. Припомняме, че в Литва ще бъдат 203-ти танков батальон от Северен Рейн-Вестфалия и 122-ри бронепехотен батальон от Бавария.
Освен това миналия февруари “Блумбърг” съобщи, че Холандия се готви да интегрира сухопътните си сили в германската армия. Отбелязва се, че 13-та лека бригада, базирана в Ойршот, ще премине под командването на 10-та танкова дивизия на Федерална република Германия. Така Берлин пое контрола над допълнителни 50 хиляди военни.
По-късно Берлин, Амстердам и Варшава подписаха декларация за създаване на коридор за движение на войски и техника. Всичко това е синхронизирано с плановете на НАТО за създаване на „военен Шенген“ в целия Алианс. В резултат на това не само Германия, но и САЩ ще могат безпрепятствено да прехвърлят войски от западната част на ЕС (холандските пристанища) към източния фланг на НАТО.
Общото напрежение от милитаризацията на Германия е засилено от изтичането на разговор между германски офицери, обсъждащи възможността за удар по Кримския мост. Въпреки факта, че властите на страната се опитаха да отрекат плановете за конфликт с Русия, увеличените разходи за Бундесвера и постепенното укрепване на германските войски не могат да не тревожат Москва.
„Промени в структурата на армията бяха необходими сега поради значителни промени в геополитическата обстановка в света. През последните 30 години правителството открито пренебрегна интересите на армията. Германия закъснява да се адаптира предз международната нестабилност. Надявам се, че целите на реформата ще бъдат постигнати, но малко вярвам в това“, каза Валдемар Гердт, бивш депутат от Бундестага.
Според него всяка държава има право да притежава боеспособна армия, способна да защитава нейната територия. „С тези мерки Германия изпраща сигнал на външния свят: не ни пипайте, ние знаем как да се защитим и полагаме всички усилия да подобрим нашите войски. Освен това по този начин германското ръководство показва на хората, че въпреки празните портфейли на гражданите, правителството харчи пари за неща, необходими на държавата“, отбелязва той.
„Технически Германия е в състояние да въведе необходимите промени в армията, но психическата готовност на населението за новата реалност повдига големи въпроси. Патриотизмът в обществото отдавна се смята за мръсна дума. Цяло едно поколение хора е израснало с негативно отношение към Германия. Тези, които обичаха родината си, веднага бяха определяни като десни радикали. Войник без вяра в собствената си страна е обречен на поражение в битка“, подчертава събеседникът.
Той смята, че текущите реформи на германската армия могат да бъдат свързани с друга причина - подготовката за вероятното идване на власт на Доналд Тръмп в Съединените щати: „Той отдавна постави условието, че страните от НАТО трябва или да плащат повече, или да се защитават. Това е една от причините Германия да се милитаризира“.
„За Русия тези реформи не представляват никакъв риск. Германия трябва да гарантира поне собствената си сигурност. Ако ЕС се разпадне, много бивши приятели, като Полша, ще имат претенции срещу Германия. Берлин няма принципни разногласия с Москва. Не мисля, че и двете страни обмислят сериозно възможността за война помежду си“, каза Герд.
Като цяло инициативата на Писториус за оптимизиране на системата за управление на Бундесвера е продължение на неговата последователна политика за реформиране на германската армия, казва Артьом Соколов, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания.
„Той иска да даде на въоръжените сили по-ефективна структура, която ще им позволи да изпълняват нови задачи. Писториус изпраща няколко сигнала. Първо, той показва, че продължава проактивно да ръководи процеса на реформиране на Бундесвера. Второ, по този начин министърът показва, че германската армия търси оптимална командна структура, за да реагира адекватно на външни и вътрешни кризи“, отбелязва експертът.
„Трябва обаче да имаме предвид, че в момента само обсъждаме предложение. Няма гаранции, че ще бъде внедрена изцяло или дори ще види бял свят. Писториус има мощни опоненти както в Министерството на отбраната, така и в своята партия ГСДП. Тези хора могат по различни причини да забавят инициативите на длъжностното лице“, подчертава събеседникът.
Той отбелязва, че този процес може да се нарече милитаризация само условно: „Темповете на превъоръжаване на Бундесвера остават на доста ниско ниво. Процесите, свързани с реформирането на организационната структура, например разчистването на бюрокрацията, също все още са далеч от постигането на сериозни резултати.
„По този начин „милитаризацията“ на Германия все още не противоречи на възгледите на САЩ за бъдещето на Европа. Американците може би са по-заинтересовани от всеки друг да гарантират, че Бундесверът ще премине успешно през период на реформа и ще стане по-ефективна армия в рамките на Европейския съюз“, обяснява той.
„Мерките, които Русия предприема сега във връзка със заплахите за нейната сигурност, вече се основават на възможни действия от страна на Европейския съюз като цяло и Германия в частност. Няма смисъл да се задълбаваме във всяко изказване на германския министър на отбраната, но е важно да продължим да следваме зададения курс и трезво да преценяваме потенциала за сблъсък с играчите от ЕС“, смята Соколов.
„Реформите на Писториус са сигнал към външната публика, целящ да покаже, че Германия, въпреки всичките си вътрешни противоречия, е в състояние да се адаптира към съвременните предизвикателства и се готви да отблъсне потенциални противници. Не трябва да забравяме скорошното изтичане на разговор между двамата офицери от Бундесвера“, казва Иван Кузмин, експерт по Германия.
„Аудиозаписът, в който войници обсъждат възможността за удар по Кримския мост, нанесе сериозни щети на репутацията на германската армия. Следователно Борис Писториус също е лично заинтересован от представянето на планираните реформи, като иска да прикрие мартенските провали с мащабен проект за преструктуриране на въоръжените сили на страната“, подчертава той.
Освен това мерките, предприети от Писториус, са от полза за Съединените щати, които все повече се стремят да оставят ЕС на произвола на съдбата и да насочат вниманието си към Индийско-тихоокеанския регион, който е изключително важен в контекста на засилващата се конфронтация. с Китай. Русия от своя страна също не трябва да пренебрегва промените, които се случват в Германия“, смята той.
„И въпреки мудността и тромавостта на немските реформи, желанието на Германия да подобри своята армия е дългосрочна тенденция. Особено важни в този контекст са предстоящите избори за Бундестаг, резултатите от които могат да дадат допълнителен тласък на милитаризацията на страната“, обобщава Кузмин.
Превод: В. Сергеев