/Поглед.инфо/ Какво всъщност се крие зад тази сардонична усмивка? Ходещата политическа посредственост, която днес доминира целия западен елит. Тази посредственост се прикрива зад благообразната пелена на политическата ястребщина - фанатична и сляпа защита на имагинерните и доказали своята несъстоятелност, все повече изпадащи в анахронизъм и сенилност либерални "ценности".

Тази сляпа и за външния наблюдател смехотворна либерална пламенност се изразява в постоянно охулване на всеки потенциален алтернативен център - Русия, Китай, Латинска Америка, Африка. Лиз Тръс няма проблем с недопускането на китайския посланик в Лондон Чжън Цзегуан до британския парламент, нито има проблем с квалификацията на върховния представител Борел относно Русия като "фашистки режим". Очевидно няма никакъв проблем и с либерално-демократичната групировка Азов. За сметка на това - Лиз Тръс има проблем с една идея по-реалистична и миротворчески подход на Макрон към украинския въпрос. Съвършено олицетворение на лицемерието на западния либерален политически елит, който от три десетилетия насам се занимава с морален империализъм и изнасяне на ценности за сметка на невинни човешки животи и мачкайки легитимните интереси на народите и държавите по места. Хана Арендт перфектно разкрива това въпиющо лицемерие с книгата си от 1972 г. "Лъженето в политиката", където въвежда термина "дефактуализация" по повод на публикуването в New York Times на т.нар. Документи от Пентагона (Pentagon Papers). В последните се разкрива стъпка по стъпка бруталната американска политика на п-в Индокитай, не само несъобразена с цивилното население, а направо насочена срещу него, разбира се в тотално противоречие с официалните декларации на президента Линдън Джонсън от 1964 г. Изобщо целият псевдоморал, на който ужким се крепи западния либерален ред, е един огромен и красиво украсен лицемерен наратив - наратив, в който Азов са герои, а Путин е фашист; наратив, в който за Опиумните войни са оправдани, а КНР е тоталитарен строй и уйгурите... там нещо си; наратив, в който либерализмът, демокрацията и правовата държава са гарант срещу религиозен фундаментализъм, но в който светските режими от Магреба и Близкия Изток подлежат на демонтаж и външно организиран преврат, поради непокорство.

Разбира се, фалшът на този морал има дълбоки исторически, философски и цивилизационни основания, за които Лиз Тръс едва ли има представа. Или поне има толкова представа, колкото за местоположението на Воронежка и Ростовска област. Въпреки всичко не престава да изненадва как тази посредственост и простащина е не само овластена, ами и по всичко изглежда ще продължи агресивната либерално-фундаменталистка линия на предшествениците си. Британия е дала на света много мародери и морални кастрати - като започнем от Хенри VIII, преминем през Оливър Кромуел и стигнем до един по-малко известен, но не по-малко жесток Станислас Сенклер. Също така е дала имена, които светят в историята, най-яркото от които за мен лично е това на Дж. К. Честертън (редом с Кристофър Доусън, Чарлз Дикенс, Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс и т.н.). Но разстоянието между Честертън и Лиз Тръс е колкото от Воронежка област до Северна Ирландия.

Живеем във време, в което лицемерието не се проявява единствено и само на непосредственото човешко ниво. Лицемерието се проявява под формата на политически морал и политическа педагогика. В днешно време последните две явления са една ерзац-политика, както и всички други сфери на обществения и културния живот. Икономика, образование, култура. Всичко е по някакъв начин проявление на спектакъла по Дебор или на зомби политиката и казино капитализма по Анри Жиру. И всичко свидетелства за това, че основанията от всякакъв характер, които легитимират днешните лидери и които днешните лидери използват като ценностен ориентир и пропаганден трик за убеждаване и зомбиране на публиката, са една колосална неистина. Woke културата, "pensiero debole" на Джовани Ватимо, деколониализма, пазарният фундаментализъм и културният и антропологически либерализъм - всичко това са част от един много добре изглеждащ, но абсолютно безвкусен и развален идеологически буламач, от които произхождат грозно ухилени лица като това на новата британска лидерка. А зад тях прозират най-обикновена посредственост, морална анемия и безсилие пред неизбежната качествена промяна. А когато човек е безсилен и уязвим, е най-агресивен. Съвременната ястребовщина на неолибералите.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели