Информационната мъгла около Еврозоната

/Поглед.инфо/ Ако парите са вашата надежда за независимост, никога няма да я получите. Единствената истинска сигурност, която човек може да има в този свят е запас от знание, опит и способности. – Хенри Форд

Всеизвестно и неоспоримо е, че парите правят един човек зависим от друг, една компания от друга, една държава от друга държава. А най-силна е онази държава, която печата парите/валутата, защото всички останали са зависими от нейното благоволение да отпусне повече банкноти при нужда. Засега на България е разрешено да сече само българските евромонети, които да дрънкат вместо бонбонки в празните джобове на по-голямата част от населението.

Продължава да се увеличава мъглата около ползите и изгодите от участието на България в Еврозоната. Дискусиите обикновено завършват със заключението „България се е задължила да приеме еврото с договора за членство в ЕС“. Налага се изводът, че влизането в Еврозоната е повече с политически, отколкото с икономически оттенък. Както влизането в ЕС е взето на политическа база, без референдум и обществено обсъждане на договора за присъединяване, така се повтаря и с приемане на еврото. Основните ползи се свеждат до банковата система-ниски лихви, липса на такси за превалутиране, по-добър контрол върху кредитната дейност и т.н. Друг смущаващ аргумент е присъединяването към Клуба на богатите. Не се обяснява обаче, че тяхното „богатство“ е условно, тъй като дълговете им са повече от брутния вътрешен продукт. На обикновения гражданин нито една банка няма да даде кредит ако има дългове. А България с най-ниска задлъжнялост ще трябва солидарно да поемем тези дългове. Поне засега това не се оспорва от привържениците за приемане на еврото. Същевременно не се дискутира как да запазим България от това бреме, от повишаване дълговете на България, за да купуваме облигации на тези „богати“ държави. А тези нови дългове за чужди икономики не позволяват за устойчиво икономическо развитие на страната и повишаване благосъстоянието на населението. Това се потвърждава от Маастрихтските критерии, които не включват нито един свързан със стандарта на живот и ангажимент за повишаване му след приемане на еврото. Същевременно самите критерии не се спазват от членките на Еврозоната-задлъжнялостта расте под погледа на Европейската централа банка и Европейския парламент и Комисия.

Процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) е приложена за първи път през 2012 г. Няколко държави надхвърлят праговете на почти половината от показателите, но Европейската комисия (ЕК) не открива прекомерни дисбаланси в нито една от държавите-членки. За 2013 г. ЕК вече приема, че има прекомерни дисбаланси в две държави – Словения и Испания, което вероятно се дължи на увеличението на дисбалансите спрямо нивата през 2012 г. От момента на създаването на ПМД през 2012 г. броят на държавите членки се увеличава от 12 на 19 между 2012 г. и 2016 г., и след това с известни колебания спада отново до 12 през 2021 г. Държавите, за които се счита, че са обект на дисбаланси, също първоначално се увеличават от 12 на 16 между 2012 г. и 2015 г., но спадат до 9 през 2020 и 2021 г. По отношение на прекомерните дисбаланси държавите се увеличават от 0 на 6 между 2012 г. и 2017 г., но след това спадат до 3 през 2018 и се задържат засега на това ниво. Комисията все още не е предлагала стартиране на процедура при прекомерни дисбаланси, въпреки че Съветът и Европейската централна банка насърчават използването на процедурата в пълния ѝ потенциал. Някои от страните основателни като Белгия, Франция, Нидерландия и Люксембург, системно не се представят добре по показателя Дълг на частния сектор като процент от БВП. Отново Белгия и Франция, но този път заедно с Италия и Германия системно преминават прага на показателя Брутен консолидиран държавен дълг като процент от БВП. По-късно присъединилите се страни честно не отговарят на критерия Нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП (Eurostat, 2022).1

Очаква се 10-те най-големи европейски икономики да продадат държавни облигации на стойност около 1.3 трлн. евро през 2023 г. Малко над половината от това предлагане ще бъдат нови пари, след връщане на падежиращия дълг. Това е плашещо голямо увеличение в нетното ново предлагане от около 340 млрд. евро, според анализатори от NatWestGroupPlc, запитани от Bloomberg. В допълнение към натиска, процесът на количествено затягане на паричната политика от ЕЦБ (лихвите по депозитите да достигнат до 3,75% към 2 февруари т.г. и се запазят на ниво 2,4% през 2024 г.), който започва през март, ще добави поне още 150 млрд. евро, които да бъдат поети от пазарите на облигации тази година. Всеки финансист лесно може да предположи какви ще бъдат лихвите по кредитите, респ. трябва да се забравят евтините кредити, което е един от лакмусите за влизане в Еврозоната.

Моментът за закупуване на тези нови ценни книжа е лош, тъй като централните банки в световен мащаб са се превърнали в нетни продавачи след усиленото купуване в резултат на световната финансова криза и в сянката на коронакризата.

Инфлацията в еврозоната остава много далеч от целта на ЕЦБ от 2%. Примамването на инвеститорите да се намесят разчита на подобряваща се инфлационна среда

Най-големият допълнителен нетен кредитополучател ще бъде Германия, която драстично промени подхода си към финансирането. Тази година ще се стреми да продаде между 300 и 350 млрд. евро облигации, около половината от които ще бъдат нови пари. Това е близо три пъти спрямо миналогодишната нетна сума.

Тъй като Германия е еталон за европейските пазари на държавни облигации, внезапният скок в нейното предлагане представлява по-голям проблем за Блока. Тъй като доходността се увеличава, за да привлече инвеститори, нарастващите разходи по дълга ще бъдат увеличени и в по-малко фискално стабилните нации. Това важи особено за дългосрочния дълг, което би трябвало да доведе до изостряне на кривите на доходност.

Италия остава проблемното дете на региона. Въпреки голямото количество помощ от ЕС тя все още трябва да продаде облигации на стойност 350 млрд. евро тази година. Необходимите нови парични средства са 67 млрд. евро. Това е съществена промяна от последните години, когато нетното изискване всъщност беше отрицателно, благодарение на големите покупки на ЕЦБ за количествено облекчаване. Устойчивостта на дълга на Италия вече е в несигурна позиция, тъй като доходността на 10-годишните облигации се е увеличила повече от три пъти през последната година до около 4.3% в момента.2

Бързо нарастващите лихвени проценти значително увеличиха разходите за обслужване на дълга Правителствата от еврозоната и изразиха опасения относно устойчивостта на дълга. Ние оценяваме тежестта на държавния дълг вече се е увеличил значително миналата година, поне във Франция и Италия (от 1,4% на 2,1% от БВП и от 3,6% до 4% от БВП, съответно). Въпреки че агенциите за управление на дълга са осигурили все по-дълги падежи (претегленият среден падеж варира между 7,9 години в Германия и Италия и 8,6 години във Франция), допринасяйки за намаляване на рисковете от подновяване, устойчивостта на дълга ще остане в светлината на прожекторите.3

Държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт на страните от Еврозоната 

Няма обяснение, няма извинение. Може би се търсят нови донори в лицето на страните, които са все още извън Еврозоната- Чешката република, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Досега навярно умишлено не се споделя информация защо тези страни засега отказват да приемат еврото. Тяхното становище обаче е публично:

Швеция

Основните аргументи срещу присъединяването към еврото са, че последните икономически успехи на Швеция се дължат отчасти на отказа да приеме еврото. Тези, които се противопоставят на приемането на еврото, твърдят, че отказът на Швеция да приеме еврото е облагодетелствал икономиката и че членството в еврозоната всъщност би навредило на възможностите на Швеция. Този въпрос е много обсъждан със сериозни доказателства от двете страни и известна степен на несигурност по въпроса.

Другият аргумент е, че макар Швеция да изглежда ограничена по отношение на монетарната политика, която следва, независимостта, която поддържа, като контролира собствената си валута, е много полезна по време на криза.

Ако Швеция се присъедини към еврото, контролът върху паричната политика ще бъде напълно предаден на еврозоната, която действа като колектив в интерес на групата като цяло. Въпреки че Швеция ще може да участва във вземането на решения, нивото на влияние, което те действително биха могли да упражняват, ще бъде намалено или дори незначително.

Аргументът е, че като отказва да приеме еврото и като поддържа независимост на паричната политика (макар и тя да е ограничена), Швеция е много по-способна да преодолее локализираните финансови кризи, отколкото иначе би била. При членството в еврозоната е много малко вероятно паричната политика да бъде достатъчно съобразена с нуждите на Швеция.4

Чешка република

През 2018 г. 57% от търговията на Чехия се осъществява със страни от еврозоната (колкото и България), като една трета от нея се извършва единствено със съседна Германия. Това е в рязък контраст със 17% от търговията, извършена с членове на ЕС извън еврозоната. Във финансово и търговско отношение Чешката република е дълбоко вкоренена в еврозоната чрез местната търговия и износа си. неохотното членство в еврозоната може да се дължи на два основни фактора – а именно суверенитет и политика. Чешката република има силна национална гордост и много чехи се възхищават на тяхната независима парична политика, която включва ниско ниво на дълг и стабилни публични финанси, всички от които са допринесли за укрепване на устойчивостта на икономиката.

Освен това, разбира се, има и политически причини за движението на страната: в анкета, проведена чрез Евробарометър, беше установено, че само 33% от населението подкрепя еврото, което я прави страната-членка на ЕС извън еврозоната с най-малко обществена подкрепа, въпреки че този дял изглежда се е увеличил в най-новите проучвания.5

Обобщените опасания са:6

• Финансовата криза от 2007-2008 г. разкри някои капани на еврото. Някои

икономики от еврозоната пострадаха повече от други (примери са Гърция, Испания, Италия и Португалия).

• Поради липсата на икономическа независимост, тези страни не можаха да

определят парични политики, за да насърчат най-добре собственото си възстановяване. Бъдещето на еврото ще зависи от това как се развиват политиките на ЕС, за да се справят с паричните предизвикателства на отделните нации в рамките на единна парична политика.

• Великобритания не прие еврото тъй като то не отговори положително на

теста от 5 въпроса, а именно:7

• Бизнес циклите и икономическите структури трябва да са достатъчно

съвместими, за да може Обединеното кралство да живее с лихвените проценти в еврозоната.

• Системата трябва да има достатъчна гъвкавост, за да се справи както с

местни, така и с общи икономически проблеми.

• Приемането на еврото трябва да създаде благоприятни условия за

фирми и лица, инвестиращи в Обединеното кралство.

• Еврото ще позволи на индустрията на финансовите услуги на нацията

да остане в конкурентна позиция в международен план.

• Приемането на еврото трябва да насърчи по-висок растеж, стабилност

и дългосрочно увеличаване на работните места.

Критериите от Маастрихт не третират показателите за благосъстояние. Пример Румъния не ги изпълнява, а по-стандарт на живот изпревари отдавна България.

През 2000 г. датчаните гласуват дали страната да се присъедини към еврозоната. Тогава 53,2% от избирателите решават, че страната им трябва да запази националната си валута. Според някои наши икономисти и населението на Дания като това на България „няма“ финансова грамотност?

В сряда 22.01.2023 г. Европейската централна банка подписа споразумение за надзорно сътрудничество с шест държави от ЕС, които са извън еврозоната, като това ще задължи Чешката република, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция „редовно“ да обменят данни с ЕЦБ по въпроси, свързани с надзора.

„Меморандумът за разбирателство (MoU) също така насърчава ЕЦБ и националните компетентни органи да се информират взаимно за планирани мерки, които могат да са от значение за задачите на другия орган. Това може да помогне за намаляване на рисковете от фрагментация на европейските банкови пазари във времена на стрес“, се посочва в съобщението на Европейска централна банка.

„Някои банки под надзора на ЕЦБ имат дъщерни дружества или значителни кредитни експозиции към тези държави членки и извършват значителна част от дейността си там“, посочи още ЕЦБ.8Явно зависимостта от търговските взаимоотношения влияе върху финансовата независимост.

В мъглата от твърде ентусиазирано, популистко про-европейско говорене не остава възможност да се направи сериозна оценка или да се проведе смислен дебат върху основната дилема, пред която е изправена страната ни. От една страна еврото, създаващо ясен морален риск за политиците да харчат безрасъдно, и от друга левът с валутен борд и резервна валута германската марка, дисциплинирал хиперинфлация и държавна върхушка с дългогодишни традиции в грабежа през държавния бюджет.9

Еврото на практика е споделен ресурс между всички страни членки на еврозоната. То не е национална валута на Германия или Франция, а „обща“ валута, която се ползва от всички. И така се стига до трагедията на общото ползване. Какъв е смисълът от наличието на писани правила, ако никой не ги спазва? И още повече – ако никой не ги налага? Европейските институции далеч повече обичат да дават „временни“ изключения от правилата, времетраенето на които продължава години наред след като кризите, поради които са въведени изключенията, вече са отшумели. Порочните ефекти от трагедията на общото ползване се задълбочават все повече и повече, а все по-високият риск от тежка криза и дори разпад на паричния съюз се тушира единствено от непрестанното печатане на пари от страна на ЕЦБ. Печатане, за което всички данъкоплатци в еврозоната плащат със загуба на стойност на своите заплати и спестявания. Към този момент балансът на ЕЦБ се равнява на 63% от БВП на цялата еврозона. Изглежда неминуемо този процент да достигне и надмине 100.

Това е неизбежната траектория на порочната структура на еврозоната. България е косвено повлияна от тази трагедия, най-малкото поради факта, че левът има фиксиран курс към еврото и поради това, че е част от по-широкото семейство на Европейския съюз. Искаме ли обаче да сме повлияни и директно? Да си сложим главата в торбата и сбогувайки се с паричния ни суверенитет да приемем обща валута, която във всяко структурно отношение е обречена? Отговорът, надявам се, е не. И преди служебно или редовно правителство да взима подобни решения, е добре не само то, но и гражданите да са наясно какви са рисковете.10

Изводи:

• Защо Правителството на България не се заинтересува защо тези 6

страни все още не възнамеряват да приемат еврото? Защо то не заинтересува защо еврото не издържа теста във Великобритания през 1997г., проведен от Гордън Браун, тогавашен министър на финансите?

• Защо не се дискутира бъдещото на ЕС и Еврозоната, след като данните

са обезпокояващи именно по отношение повишение на дълга и при това на водещите страни.

Държавен дълг. Текущи и допълнителни разходи за финансиране3 

Следва ли България да споделя този дълг, която остава най-бедната страна в Европа, но и с най-нисък дълг ? Няма ли това да доведе до още по-голямо обедняване на населението?

• Как България ще отстоява националния интерес за икономическо

развитие, респ. следва ли до последва участта на Гърция Италия, Португалия, след като нейното участие в БВП на ЕС е едва 0,3% и евентуално около 6-7 % евентуално участие в капитала на ЕЦБ. Каква тежест ще имат тези проценти при вземане на решения от нея. Още повече, че съгласно чл. 10,2 от Устава на ЕЦБ „всеки член на Управителния съвет разполага с един глас. Считано от датата, на която броят на членовете на Управителния съвет надхвърли 21, всеки член на Изпълнителния съвет ще разполага с един глас, а броят на управителите с право на глас ще бъде 15. Тези права на глас се предоставят и разпределят на ротационен принцип, както следва:

• считано от датата, когато броят на управителите надхвърли 15, докато

достигне 22, управителите са разпределени в две групи в съответствие с класиране по размера на дела на държавата-членка, чиято е съответната национална централна банка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

• когато броят на управителите достигне 22, управителите се разпределят

в три групи съгласно класиране, основано на горните критерии. Първата група се състои от петима управители и разполага с четири гласа при гласуване. Втората група се състои от половината от общия брой на управителите, като всяка дроб се закръгля до най-близкото цяло число, и разполага с осем гласа при гласуване. Третата група се състои от останалите управители и разполага с три гласа при гласуване, като във всяка група управителите имат своето право на глас за еднакъв период от време.“

А според член 238 от Договора за функциониране на ЕС:

1. За актовете, които изискват обикновено мнозинство, Съветът действа с мнозинство от съставляващите го членове.

2. Чрез дерогация от член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, считано от 1 ноември 2014 г. и при спазване на разпоредбите, определени в Протокола относно преходните разпоредби, в 26.10.2012 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/153 случаите, в които Съветът не действа по предложение на Комисията или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, квалифицираното мнозинство се определя като равно на най-малко 72 % от членовете на Съвета, представляващи държави-членки, които обхващат най-малко 65 % от населението на Съюза.

3. Считано от 1 ноември 2014 г. и при спазване на разпоредбите, определени в Протокола относно преходните разпоредби, в случаите, в които, в приложение на Договорите, не всички членове на Съвета участват в гласуването, квалифицираното мнозинство се определя, както следва:

а) Квалифицираното мнозинство се определя като равно на най-малко 55 % от членовете на Съвета, представляващи участващите държави-членки, които обхващат най-малко 65 % от населението на тези държави. Блокиращото малцинство трябва да включва поне минималния брой членове на Съвета, представляващи повече от 35 % от населението на участващите държави-членки, плюс един член, като в противен случай се приема, че е налице квалифицирано мнозинство.11

Защо не се дискутира къде ще бъде мястото на България при вземането на решения от ЕЦБ и ще има ли право на вето на решения, които са против националния интерес?

1. Защо не се обсъжда в обществото какви условия следва да поставим при

приемането ни в Еврозоната като например:

• Възможност да субсидираме отделни отрасли, имащи отношение към

националната сигурност като селско стопанство, енергетика и др.

• Право за вземане на кредите с лихви по-ниски от ЕЦБ от други финансови

институции и без да се налага съгласуване с ЕЦБ ;

• Право на участие в други икономически съюзи за диверсифициране на

потенциали пазари и привличане на инвестиции?

• Право да имаме резерви в други валути освен в евро (еврото е на 8 място при

най-скъпите валути спрямо долара), с цел по-леко преодоляване на финансови кризи;

• Да не се управлява от ЕЦБ златния резерв на държавата по никакъв повод и

по никакъв начин, тъй като валутните резерви на ЕЦБ са създадени чрез прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки (НЦБ) в еврозоната.

Или като стадо трябва да влезем в една система, от която не се разрешава излизане. Защо не се дискутират различни сценарии-песимистичен, оптимистичен и реалистичен и на тяхна база да се избере оптималния, както и условия към Еврозоната/ЕЦБ. В договора за присъединяване към ЕС няма ограничения за поставяне на условия при ангажимента за приемане на еврото. Не изисква ли това особен анализ по отношение бъдещето на ЕС и Еврозоната при възникващи много по-мощни икономически групировки и зони, намерения за въвеждане на нови резервни валути и т.н., а да се възприемат ограничени като обем и гаранции съждения за ползите от приемането на еврото. На становищата за негативите за държавата и населението от влизането в Еврозоната не се отделя внимание, не се допускат до анализ и дискусия аргументите на автори като проф. Ханке-икономист от САЩ12, Ралф Якш, директор на българския офис на фондация "Конрад Аденауер"2004-2008 г.13, Паоло Савона- италиански икономист, професор и политик, италиански министър по европейските въпроси от 1 юни 2018 г. до 8 март 2019 г., Патрик Диксън- съветва старши екипи в много от най-големите корпорации в Европа относно широк спектър от глобални тенденции, включително макроикономически въпроси14, Питър А. Хол-професор по европейски изследвания на Фондация Круп в Департамента по управление на Харвардския университет и постоянен преподавател в Центъра за европейски изследвания Minda de Gunzburg15, Питър Диксън-австралийски икономист, известен с работата си в теорията на общото равновесие и изчислимите модели на общото равновесие, автор на няколко книги и повече от двеста академични статии за икономическо моделиране и анализ на икономическа политика16 и др. Според някои наши политици, икономисти и лобисти те трябва да се причислят към групата на еврофобите и това се приема като елементарно оправдание да не се обръща внимание на техните тези и позиции. Но на България й трябват българофили, тъй като за разлика от договора за присъединяване към ЕС, няма възможност за излизане от Еврозоната, което противоречи на международното право, защото прилича на диктатура. Защо толкова анализаторски структури, политолози и икономисти не разработят и представят за обществено обсъждане позиция на България във връзка с приемането на еврото. Това се основава на принципа на реципрочност въведен от ЕС през март 2021 г. А ако се приложи принципа на пропорционалност би следвало да са прозрачни ползите за ЕЦБ, респ. ЕС и България от влизането на България в Еврозоната. Според АНТИ РИНЕ, министър-председател на Финландия, по време на председателство на Финландия на ЕС (от 6.6.2019 г. до 9.12.2019 г. заявява „Прозрачността на резултатната комуникация са важни инструменти за скъсяване на разстоянието между ЕС и гражданите, за укрепване на демокрацията и противодействие на дезинформацията. Трябва да работим заедно за намирането на прагматични пътища, за да стане процесът на вземане на решения в ЕС по-открит и разбираем за гражданите“. Не само послушните политици, но всички граждани на България трябва да получат задоволителни и ангажиращи отговори на всички въпроси, които имат във връзка с приемането на еврото. Това е тяхно право и Европейския съвет и Комисията трябва да го спазват и не трябва да го прехвърлят на националните правителства. По такъв начин тези институции могат само да повишат своя авторитет и уважение.

 "Великите умове обсъждат идеи, средните умове дискутират събития, а слабите умове обсъждат хора."  Елеонор Рузвелт-писателка, публицист и правозащитник, съпруга на 32-рия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт.

Източници на информация:

1. Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната, file:///D:/Users/Admin/Downloads/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%20%E2%80%9E%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%20%D0%BA%D1%8A%D0%BC%20%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B2%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%E2%80%9C.pdf

2. Лавината нов дълг в Европа ще тества смелостта на ЕЦБ, https://www.economic.bg/bg/a/view/lavina-nov-dylg-v-evropa-shte-testva-smelostta-na-ecb

3. Quantitative tightening and debt repayment costs in the Eurozone, https://www.allianz.com/en/economic_research/publications/specials_fmo/eurozone-fiscal-policy.html

4. Why Sweden Doesn't Use The Euro, https://www.bound.co/blog/why-don-t-sweden-use-the-euro#:~:text=Sweden%20has%20avoided%20adopting%20the%20euro%20by%20not,euro%20in%20spite%20of%20what%20was%20originally%20expected.
5. Why hasn’t the Czech Republic adopted the euro?, https://kafkadesk.org/2021/05/22/why-hasnt-the-czech-republic-officially-adopted-the-euro/
6. Why These European Countries Don't Use the Euro, https://www.investopedia.com/articles/investing/050515/why-these-european-countries-dont-use-euro.asp
7. Why the U.K. Doesn't Use the Euro (investopedia.com), https://www.investopedia.com/ask/answers/100314/why-doesnt-england-use-euro.asp
8. ЕЦБ ще надзирава шест членки на ЕС, които са извън еврозоната, https://lupa.bg/news/ecb-shte-nadzirava-shest-chlenki-na-es-koito-sa-izvan-evrozonata_217470news.html
9. Евро и валутен борд – сравнение на резултатите, https://ekipbg.com/evro-vs-bord/
10. Защо еврозоната не работи – ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика (ekipbg.com), https://ekipbg.com/evroto-ne-raboti/
11. Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:12012E/TXT&from=EN#page=62

12. Стив Ханке за приемането на еврото у нас. Това е лудост. https://novotopoznanie.com/stiv-hanke-za-priemaneto-na-evroto-u-nas-tova-e-ludost/

13. Якш Р. Пътят към еврото ще бъде катастрофален за България, https://glasove.com/na-fokus/ralf-yaksh-patyat-kam-evroto-shte-bade-katastrofalen-za-balgariya

14. Paolo Savona, Italy's eurosceptic in charge of European affairs, https://news.yahoo.com/paolo-savona-eurosceptic-heart-italys-standoff-141411478.html

15. Hall P. The Euro Crisis and the Future of European Integration, https://www.bbvaopenmind.com/en/articles/the-euro-crisis-and-the-future-of-european-integration/

16. Dixon P. Future of Europe: Euro break up. Future eurozone? Debt crisis. Future of banks, https://www.youtube.com/watch?v=_0t3NEjYNag