/Поглед.инфо/ Полските официални институции, чиято русофобия и антикомунизъм са неразделна част от тяхната политика, оправдават престъпници, за чиито престъпления няма давност.
Денят на паметта на антисъветската съпротива, който ежегодно е отбелязван в Полша на 1 март, плавно се превръща в Национален ден на паметта на поляците, спасили евреите по време на нацистката окупация, отбелязван на 24 март. Варшава умишлено създава илюзията за идеологическата близост на двата празника, опитвайки се да скрие фактите на участието на антисъветската съпротива в изтребването на евреите по време на Втората световна война.
В изложението на полските власти антисъветската съпротива се явява като масово народно движение срещу присъствието на съветски войски в страната. Служител на Института по история на Варшавския университет, д-р Август Грабски сравнява цифрите: една година след влизането на съветски войници в Полша, през 1945 г., антисъветската съпротива наброява няколко десетки хиляди хора, докато в редиците на Армията Людова (АЛ), която воюва рамо до рамо с Червената армия, има 370 хиляди поляци, а нивото на подкрепа от полските граждани за новото просъветско ръководство на страната през юни 1946 г. е 25% и само се е увеличило през годините.
Антисъветската съпротива е агресивно малцинство с антисемитска идеология, която между другото е характерна и за по-широките слоеве на полското население. Тя не признава следвоенните граници на Полша, целта им беше да се върнат във времето на Втората Речпосполита от времето на Йозеф Пилсудски.
От режима на „саниране“, въведен от Пилсудски, който означаваше потискане на несъгласието, антисъветската съпротива заимства антисемитизма си. В пропагандните ѝ листовки евреите са наричани комунистически кръвопийци и паразити. В меморандум към Съвета за сигурност на ООН за движението за свобода и независимост (Wolność i Niezawislość), написан през 1946 г. с надеждата за международно признание, полската бандитска съпротива оправдава антисемитизма си със сътрудничеството на евреите със съветското правителство: „... фактор, който вдъхновява съветизацията и унищожаването на полския народ в Полша са еврейските комунисти. Враждебното отношение на полския народ към дейността на евреите-комунисти е самоотбрана, както и борбата против нашите угнетители от НКВД”.
Според Атласа на полската съпротива, която се бори за независимостта на Полша през 1944-1956 г. (Atlas polskiego podziemia niepodległościowego 1944-1956), публикуван от Полския институт за национална памет в Люблин през 2007 г., най-активно съпротивата се води в източната част на страната, където делът на европейското население е традиционно висок.
Централният комитет на евреите в Полша (Centralny Komitet Źydòw w Polsce), културна, образователна и хуманитарна организация, посветена на подпомагането на оцелелите евреи от Холокоста, включително емиграцията, докладва на Англо-американската комисия за Палестина година след края на войната: „През 1945 г. са убити 353 евреи. Тези престъпления са извършени от реакционните групи на съпротивата. "
Превод: В. Сергеев