/Поглед.инфо/ Арбитражният трибунал в Хага нареди на Русия да плати на украинската “Нафтогаз” 5 милиарда долара за загубата на активи в Крим. Москва направи пауза, за да анализира това съдебно решение. Изглежда, че няма какво да мислим: Русия никога не плаща за подобни искове. Има обаче един момент, при който Москва би била готова да изкупи кримски активи.
Арбитражният трибунал към Постоянния арбитражен съд в Хага осъди Русия да плати компенсация на “Нафтогаз-Украйна” в размер на 5 милиарда долара за щети в Крим. Това съобщи “Нафтогаз” на страницата си в социалните мрежи. Решението на съда е взето на 12 април. „Загубихме сондажни платформи, газопроводи, собствен флот и административни сгради“, казва “Нафтогаз”.
Там добавиха, че ако Москва не изпълни съдебното решение, тогава Нафтогаз може да започне процеса на признаване и допускане до изпълнение на решението на територията на тези държави, където се намират руски активи.
По-рано беше съобщено, че делото, заведено от "Нафтогаз" и шестте му дъщерни дружества, се отнася до "Черноморнефтегаз", Глебовското подземно хранилище за газ, повече от 1200 км магистрални газопроводи и 43 газоразпределителни станции, както и 15 петролни и газови находища и три перспективни находища в Крим и на шелфа.
“Нафтогаз” започна да представя сметка на Русия още през 2015 г. и всяка година размерът на компенсациите, искани от украинската страна, нарастваше. В самото начало апетитите на “Нафтогаз” бяха много по-скромни. През декември 2015 г. “Нафтогаз” за първи път счете, че е загубил активи на стойност 1,15 милиарда долара в Крим. Това включва загуби за 2014 г. от прекратяването на дейността в Крим и стойността на загубените активи. След това обаче приблизително на всеки две години размерът на изискваната компенсация се удвоява. През лятото на 2019 г. възлизаше на 5,2 милиарда долара. През 2020 г. беше 8 милиарда долара. Загубите бяха изчислени за всяка загубена година.
Арбитражният съд в Хага започна изслушвания за определяне на размера на обезщетението на “Нафтогаз” "за пропуснатата възможност да използва активи в Крим" на 21 февруари. А към този момент Киев вече искаше от Москва 10 милиарда долара. Това всъщност е цената на "Северен поток-2". Очевидно обаче трибуналът е намалил сумата наполовина.
Подобни дела срещу Русия за изгубени активи в Крим не са нови. Периодично определени компании подават такива искове. Самият процес не е нов, но решението е ново, което трябва да се анализира, коментира прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него експертите ще анализират решението и след това ще решат какво да правят по-нататък. Обикновено позицията на Русия беше такава, че тя не плаща за подобни искове. Този път властите отделиха време, за да разберат с какво си имат работа. Защо?
Русия може да плати на “Нафтогаз” за кримски активи, ако това би помогнало за легализирането на статута на Крим. Факт е, че “Нафтогаз” в претенциите си (както и други украински компании) за активи в Крим се позовава на споразумението от 1998 г. за взаимна защита на инвестициите между Руската федерация и Украйна. Същността на това споразумение е, че Русия се задължава да защитава инвестициите на украински компании, които се правят на руска територия (и обратно). Следователно, ако съдебното решение официално признае Крим за руска територия, тогава Русия може да плати компенсация на “Нафтогаз” за изгубените украински активи на наша територия. И ако Крим се счита за украинска територия, тогава защо Русия трябва да носи отговорност за загубата на украински активи на украинска територия?
Изглежда обаче съдът е пропуснал този правен конфликт.
„Тъй като някои държави не признават Крим за руски, арбитражът трябваше или да откаже искове на украински компании като цяло, тъй като не са направени инвестиции от украински инвеститори в Русия, или трябваше да признае Крим за руски и едва тогава да вземе решения срещу Руска федерация. Арбитрите обаче разшириха понятието „територия“ и включиха в него всяка територия, независимо от международния ѝ правен статут, върху която държавата упражнява ефективен контрол“, обяснява Артьом Касумян, адвокат в адвокатската колегия “Делкредере”. Освен това, според него, във всички "кримски" дела, а всички тези искове са сходни, арбитрите тълкуват понятието "територия" разширено. Това е територия, върху която Русия упражнява ефективен контрол.
„Такива разсъждения имат обосновка в решенията на други органи на международното правосъдие. Така в едно от консултативните становища на Международния съд той признава, че Израел е длъжен да гарантира спазването на човешките права „в окупираните палестински територии“. Подобен подход имаше и в делото “Лоизиду срещу Турция”, когато ЕСПЧ призна, че Турция е отговорна за спазването на човешките права на територията на Северен Кипър, която окупира“, отбелязва Касумян.
Разликата се вижда в това, че в израелския и турския случай става дума за спазване на правата на човека, докато в „кримския“ става дума за конкретни активи и инвестиционно споразумение между двете страни. Съдът обаче реши така.
Според адвоката арбитражът всъщност не признава Крим за руски, напротив - дори отказва да признае Крим за руски, но в същото време възлага на Руската федерация задължението да зачита правата на украинските инвеститори , тъй като Русия упражнява ефективен контрол над полуострова.
Решението за “Нафтогаз” далеч не е първият инвестиционен спор, в който украинските компании успяха да получат решение в своя полза. Сред повече от десет известни "кримски" искове, исковете на “Укрнафта”, “Стабил” и “Еверест” вече са удовлетворени. Там обаче става дума за много по-скромни суми компенсации за десетки милиони долари. Искът на “Нафтогаз” е най-голям в това отношение. Останалите искове едва ли ще надхвърлят цялата сума на обезщетението към “Нафтогаз”. Но Русия няма смисъл да плаща нито на “Нафтогаз”, нито на други. Тъй като изпълнението на това арбитражно решение не може да доведе до „узаконяване“ на статута на Крим.
Следователно Русия вероятно ще откаже да плати, както в други случаи. Какво трябва да се очаква в този случай? „В този случай “Нафтогаз” може да подаде молба за признаване и изпълнение на това арбитражно решение в съответствие с Нюйоркската конвенция от 1958 г. в онези държави, в които Руската федерация има активи, и да наложи възбрана върху нейното имущество“, казва Артьом Касумян. С други думи, “Нафтогаз” ще тича из САЩ и Европа в опит да намери руска собственост и да я заграби в своя полза.
„Тук си струва да поясним, че това е иск на Нафтогаз не срещу “Газпром”, а конкретно срещу Русия като държава. В предишни процедури в Стокхолм “Нафтогаз” и “Газпром” разрешиха всичките си спорове и се отказаха от всички искове. Следователно тук украинската компания ще трябва да търси собственост на държавата, а не на “Газпром”. И имуществото на Русия на Запад вече е замразено, включително нашите златни и валутни резерви“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
И тук възниква важен въпрос: ще успее ли Нафтогаз да посегне на тези руски резерви, замразени в САЩ и ЕС, активите на Централната банка на Руската федерация?
В самия ЕС разбират, че не могат просто да се разпореждат с активите на чужда държава надясно и наляво. По-специално, юристите на Европейската комисия стигнаха до извода, че замразените в ЕС активи на ЦБ на РФ ще трябва да бъдат върнати на Русия след края на конфликта в Украйна. Тоест замразяването означава, че Централната банка на Русия не може да направи нищо с тези активи, но Русия все още е техен собственик. А да вземеш активи от собственика означава да убиеш цялата си европейска банкова система с прехвалената защита на собствеността. Винаги обаче могат да се намерят вратички.
„Напълно възможно е да се разгледа сценарий, при който Украйна да поиска тези 5 милиарда долара от замразените златни и валутни резерви на Русия. И може да бъде мощен инструмент. Защото, първо, Русия не контролира тези активи и не може да се разпорежда с тях сега. Второ, самите европейци наистина искат да направят нещо с нашите резерви, просто не могат да намерят оправдание за това. И тук се появява като арбитражно решение. И основата за теглене на средства под формата на съдебно решение изглежда доста представителна. А Русия няма инструментите да се справи с такава схема”, твърди Игор Юшков.
Адвокат Касумянпотвърждава, че в западните страни са възможни събирания, включително средства от Централната банка. „Практиката на международните съдилища и арбитражи (например неотдавнашното решение на Международния съд по делото за определени ирански активи от 30 март 2023 г.) потвърждава, че централните банки се идентифицират с държавата в международното право. Следователно не може да се изключи подобно развитие на събитията“, заключва експертът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?