/Поглед.инфо/ В Съвета на Руската федерация заплашиха Полша с пълно спиране на доставките на руски газ. Това едва ли може да се смята за пустаа политическа риторика, нали самата Варшава много пъти говореше, че мечтае за деня, когато ще се избави от руската „газова зависимост“. Какво ще се случи, ако мечтите на полските политици се осъществят?

„За Русия е безсмислено да се противи на Полша по въпроса за газовите доставки“, смята сенатор Алексей Пушков. „Полша ще постигне това, че Русия съвсем ще престане да ѝ продава газ. Нека си го носят, ако искат, и от Африка“, написа членът на Съвета на Федерацията на профила си в „Туитър“.

Така сенаторът реагира на заявлението на полския премиер Матеуш Моравецки за това, че днес Русия е най-голямата „заплаха“ за Полша. И това е само един подобен пример – през последните няколко години Полша нееднократно къса нервите на Русия и то не само с риторика. Тя ту обвиняваше „Газпром“ във високи цени на газта, ту поставяше спънки пред „Северен поток-2“. А ако Русия вземе и наистина престане да доставя газ на Варшава, щом тя е така недоволна от това партньорство? Полското ръководство нееднократно заявява, че иска напълно да се отърве от руския газ – защо това да не се изпълни?

Разбира се, „Газпром“ няма да разваля действащия договор с полската нефтогазова държавна компания PGNiG. Той няма причини да нарушава своите задължения по договора. Освен това, въпреки риториката на полските политици, търговските отношения с Варшава носят прилични пари. Средната цена в Европа за руския газ е 220-250 долара за хиляда кубични метра. Т.е. Полша, която купува от Русия около 10 милиарда кубични метра плаща на „Газпром“ 2,2-2,5 млрд. долара годишно. Общо Полша употребява около 15 милиарда кубични метра, а още два милиарда прехвърля на Украйна.

Но през 2022 г., след края на действието на настоящия договор, Русия напълно може да не сключва нов – още повече, ако и политиката, и исканията на Варшава останат такива русофобски. В края на краищата, да се послушат полските политици - нали именно такава е заветната им мечта, да живеят без руски газ.

Какво ще се случи в Полша в такъв случай?

Разбира се, изобщо без газ Полша няма да остане, няма да се случи колапс, поляците няма да замръзнат през зимата и промишлеността няма да се спре. Но с някои проблеми страната все пак ще се сблъска. И това е свързано с факта, че иска да получава газ без руско участие.

На теория Полша иска да получава газ от няколко източника. На първо място тя иска да разчита на норвежки газ. Той трябва да постъпва по газопровода Baltic Pipe, идващ от норвежките находища през Дания към Полша.

Наистина, газопроводът за целта все още не е построен и перспективите за строителството му са мъглими. „Вече започна падането на добивите в Северно море. За да излязат в по-северните морета – Норвежко, Баренцово е нужна по-висок цена на газта и дългосрочни договори, гарантиращи завръщането на милиардни инвестиции. Но от дългосрочни договори се отказва самият норвежки Statoil. И е разбираемо защо – арктическите проекти са много скъпи. При 200-250 долара за хиляда кубични метра големият въпрос е дали трябва да се влага в разработката на скъпи находища“, смята водещият експерт от Фонда за национална енергийна безопасност и преподавател във Финансовия университет Игор Юшков.

Ако, все пак, газ за тази тръба бъде открит и самият газопровод се построи, за Полша той ще бъде неевтин предвид високата себестойност на разработката на находищата.

На второ място Варшава може да сключи договори за доставка на втечнен газ от Катар, САЩ или отново от Норвегия. Нали у Полша от 2015 г. се появи терминал за втечнен газ в Свиноуйсце с мощност от 5 милиарда кубични метра годишно с възможност за разширяване до 7,5 милиарда куба. Но цената на този газ може да превиши двойно стойността на руското гориво.

„Ясно е, че това ще бъде неевтино удоволствие. Самите поляци говореха, когато пристигна първия американски втечнен газ, че той е свръх скъп. От американците те купуват изключително по политически мотиви. Едно е когато става дума за неголеми обеми, но когато става дума за 10 милиарда кубически метра става вече болезнено“, смята Юшков.

Накрая Полша има трети вариант – да купува чрез виртуален реверс излишъците на газ от Германия на краткосрочния пазар. Германските компании купуват газ от „Газпром“ и продават излишъка на Полша. Сделката се осъществява на хартия, а фактически Полша оставя на себе си транзитния руски газ, преминаващ през територията ѝ към Германия. Това е т.нар. виртуален реверс.

„Краткосрочният пазар не гарантира нищо, т.е. днес може да има газови обеми, а утре не, днес цената да е една, а утре по-висока. И Германия ще продава единствено излишъците. В този план за Полша е икономически изгоден „Северен поток-2“: колкото повече преминава руският газ в Германия, толкова повече излишък ще има Германия, толкова повече тя ще го продава на срочния пазар и на толкова по-ниска цена“, заяви Юшков. Но е разбираемо, че по-големите обеми ще се купуват сложно и това не е толкова надеждно, колкото доставките в рамките на постоянните договори.

Така, в случай, че Русия откаже да доставя газ, на Полша ще ѝ се налага да си набавя необходимия газ на парче. А и цената на този газ при всеки случай ще бъде по-висок, отколкото, ако бъде купуван пряко от Русия. А освен това Полша ще трябва да понесе големи допълнителни разходи – да вложи милиарди евро под вид на инвестиции в инфраструктурата: да разширява терминалите за втечнен газ или да строи газопровод в Норвегия. „Тази политика може да се нарече икономически мазохизъм“, смята Юшков. За жителите на Полша това ще означава ръст на цените на газта, за промишлеността увеличаване на себестойността на производството. Освен това полската промишленост ще се сблъска и с оскъпяване на електроенергията, отчитайки се и планът на излизането на Полша от единния пръстен на енергосистемите на Беларус, Русия, Естония, Латвия и Литва (БРЕЛЛ) . Ръстът на цените ще намали конкурентоспособността на полските стоки. Така избавянето от руски газ ще донесе на Варшава единствено загуби.