/Поглед.инфо/ Еманюел Макрон е лъжец и не е достатъчно квалифициран да бъде президент на Франция. Тази мисъл сподели пред света турският лидер Реджеп Тайип Ердоган. Дори и за него това е изключително по своята грубост изказване. Ердоган обаче е лесен за разбиране: за да запази личната си власт, той просто трябва да унижи Макрон.
Обществото на висшите служители не винаги е джентълменско: държавите са различни и техните лидери са различни. Както сега, така и преди, чак до древността, сред държавните глави има доста ексцентрици като венецуелеца Чавес и откровени грубияни като бразилеца Болсонару.
И все пак на това ниво е обичайно да се спазва учтивост. Неговото отсъствие преди това води до войни, сега до влошаване на отношенията на държавно ниво, освен това има съображения като „все пак трябва да работите с тези хора“. Следователно дори военен конфликт между страните не означава, че техните лидери ще преминат на лични нападки в публичните си изявления.
Турция и Франция не само не са в състояние на военен конфликт, но и са част от един и същи военно-политически съюз – НАТО. Въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган без видима причина, но изключително остро се нахвърли върху френския си колега Еманюел Макрон, като го нарече "нечестен" и "неквалифициран" да управлява държавата.
Тоест според Ердоган Макрон е точно обратното на Владимир Путин. Ердоган винаги говори за руския президент с уважение и характеризира работните отношения с него като честни.
Въпросът не е дали Ердоган е прав или не. Телефонен разговор с президента на Русия, на който Макрон тайно покани пресата, доказва, че той е прав. След този инцидент доверието в него като политик беше напълно загубено в Москва (което потвърждава "неквалифицираността" на французина като стратег и дипломат).
В същото време мотивите за постъпката на Макрон са изключително мистериозни, ако не искате да вярвате, че са примитивни и глупави. Изглежда президентът на Франция е искал да демонстрира на журналистите как може да говори, да играе и да хитрува.
Не са важни и първопричините за конфликта между двамата президенти и - което в такива случаи е почти неизбежно - между техните държави. Има много първопричини, тези двамата отдавна не се харесват и критикуват при първа възможност, въпреки атлантическата солидарност.
Когато Макрон, още преди СВО, говори за „мозъчната смърт на НАТО“, той показа недоволство от Турция и Ердоган, с които Париж тогава се сблъска за влияние в Магреб.
От друга страна, именно с усилията на Турция Макрон се събуди една сутрин като основен враг на европейските (но не само) мюсюлмани. Той, който победи на изборите националистката Марин льо Пен под лозунгите за толерантност, очевидно се чувстваше неудобно в тази роля – в съвременна Франция има много мюсюлмани.
Основната причина са коментарите на Макрон относно скандалите около списанието "Шарли ебдо", публикуваните там карикатури на пророка Мохамед и масовите протести на уммата по този повод. Въпросът беше, че свободата на словото е по-ценна от чувствата на вярващите.
Парадоксално, но това е редкият случай, когато президентът Макрон е бил достоен за своята нация – французите. Може да ви харесва или не, но правото, грубо казано, да покажете среден пръст на духовник е важна част от френската национална идентичност и това продължава още от Френската революция. Това включва „Шарли Ебдо“, „Тримата мускетари“ (където кардиналът е главният злодей) и множество комедии за монахини и падрета с участието на Луи дьо Фюнес.
Затова вътре в страната Ердоган по-скоро помогна на Макрон - повечето французи бяха съгласни с режещия чужденците президент. Но едва ли Ердоган като цяло се интересува от вътрешните работи на Франция: атаките му срещу Макрон дори не са борба с Макрон, а за имиджа на благодетел и защитник на исляма.
Във всеки случай мина доста време, откакто собственикът на Елисейския дворец беше изрисуван с рогата на Иблис на първите страници на главните вестници на ислямския свят, а Ердоган се преструваше, че командва този процес. Но турският президент едва сега заличи последните следи на благоприличие в отношенията с колегата и уж дори съюзник, Защо?
Защото Ердоган рискува да спре да бъде президент на Турция. Скоро ще има избори, рейтингът на действащия държавен глава е нисък, има реална перспектива да загуби властта.
Друго нещо е, че Ердоган, губейки власт, най-вероятно ще заприлича на Николас Мадуро, губещ властта, или на Александър Лукашенко, или дори на Башар Асад – те също губеха и губеха, но така и не загубеха. Той няма да си тръгне без бой, ще се бори до последно и в настоящия политически сезон най-вероятно ще постигне целта си - ще остане президент.
Ударът по Макрон има за цел да му помогне в това - старият враг, демонизиран преди това в страната, сега се използва като боксова круша. Турците харесват това.
Истинският основен враг на Ердоган сега е високата инфлация, която е изключително досадна за турците (в същото време всички в страната знаят, че президентът, като се намеси лично в работата на Централната банка, само влоши ситуацията). А основният му коз - че играе ролята си на султан - закрилник на мюсюлмани и турци, е драматично убедителен.
Тук акцентът е върху думата "султан", а не "защитник", тъй като не изглежда Турция сега да е заплашена от нещо, а Макрон е основният враг на мюсюлманите в Европа. Но Ердоган наистина изглежда като султан: със собствената си воля той спира разширяването на НАТО, бие турските врагове - кюрди и арменци - на тяхна територия, лесно противоречи на звездно-раираната суперсила и изобщо държи президента на Франция на прицел.
По пътя Ердоган прави много неща, които са нужни и полезни за Русия, така че победата – било на избори, било над Макрон - трябва да му се желае. Но да му се възхищаваме е излишно.
Султанът на новата версия на Османската империя претендира за много неща и в нашия случай. Сега му е по-удобно публично да се кара с гърците, арменците и Макрон, но Ердоган има планове и за руския Крим, а амбициите стигат дотам да стане „миротворец“ в руско-украинския конфликт.
Преди по-малко от месец г-н Миротворец видя изпълнението на мисията си по такъв начин, че руските въоръжени сили в зоната на СВО да прекратят огъня едностранно.
Следователно Макрон не е единственият президент, чиито думи и действия могат да предизвикат въпроси относно тяхната адекватност.
Но в случая с настоящата нападка на султана срещу французина няма въпроси и всъщност няма какво да му се възрази, дори ако преходът към личностни обиди все още остава изключително двусмислен метод за провеждане на външна политика.
Както каза Владимир Ленин в такива случаи, „възгледът, разбира се, е варварски, но верен“.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?