/Поглед.инфо/ Молдова премина към ново изостряне на отношения с Москва. В понеделник тя отказа да даде достъп на ръководителя на Татарстан Рустам Миниханов, а в сряда обяви руски дипломат за персона нон грата. Всичко това се случи преди изборите в Гагаузия, приятелска за Русия автономия в рамките на Молдова. Каква е логиката на подобни действия на молдовските власти и как Русия трябва да реагира на това?

Премиерът на Молдова Дорин Речан на заседание на правителството призова за ограничаване на движението на двама служители на руското посолство след инцидента с отказа за влизане в страната на ръководителя на Татарстан Рустам Миниханов. Той изрази задоволство и от работата на външния министър Николае Попеску и правоприлагащите органи, чиито действия доведоха до дипломатически скандал.

В тази ситуация беше решено един дипломат на Руската федерация да бъде обявен за персона нон грата, други двама ще бъдат лишени от акредитация на международното летище в Кишинев. Според правителствения говорител Даниел Вода подобни мерки са въведени във връзка с предполагаемото нарушение на установените правила за поведение от руските представители.

По-късно прессекретарят на Министерството на външните работи и европейската интеграция на Молдова Филип Кожокару каза, че Кишинев е решил да експулсира служител на руското посолство във връзка с инцидента.

Освен това руският посланик в Молдова Олег Васнецов пристигна в сряда във външното министерство на страната. „Днес чухме различни фрази по адрес на тази делегация, бих казал нелицеприятни. Поискахме обяснение за неадекватното поведение на служителите им, но не получихме ясен отговор ”, цитира изданието дипломата.

Припомняме, че на 17 април на ръководителя на Татарстан Рустам Миниханов беше отказан достъп до Молдова, където трябваше да участва в Конгреса за приятелство на народите в град Комрат. Руският политик дори не беше допуснат да слезе от самолета, връчвайки му документ, обосноваващ подобно решение на ръководството.

Миниханов беше поканен на събитието от лидера на движението "Народен съюз на Гагаузия" Виктор Петров, който е и кандидат на изборите за ръководител на региона на 30 април. Според него отказът за влизане на госта от правителството на Молдова е некоректен, тъй като жителите на този регион "имат пълното право да избират икономическата посока, с кого и как да си сътрудничат".

„Миниханов не беше допуснат в Молдова по две причини. Първо, властите в Кишинев се отнасят негативно към факта, че Русия провежда СВО на територията на Украйна. Следователно пристигането на който и да е служител, особено на такова високо ниво, става нежелано според тях“, каза молдовският политолог Виталий Андриевски.

„Второ, на 30 април в Гагаузия ще се проведат избори за глава (башкан) на региона. Конгресът, на който Миниханов планираше да присъства, беше ръководен от един от кандидатите Виктор Петров, който се счита за проруски настроен. Напълно възможно е Миниханов да агитира за свой колега. Властите в Кишинев не можеха да допуснат това“, подчертава експертът.

„И ако вземем предвид, че самият Петров наскоро беше на посещение в Татарстан, тогава връзката му с Миниханов става твърде очевидна. Вероятно сега в Кишинев ще решат дали е допустимо да експулсират руски дипломати. Въпреки че е ясно, че Москва ще предприеме ответни мерки“, предположи събеседникът още преди решението на МВнР на републиката. „По принцип подобни конфликти може да възникват по-често в бъдеще, тъй като Молдова е поела курс към пълна европейска интеграция“, подчертава Андриевски.

Експертите припомнят още, че населението на този регион се състои предимно от тюркоезичните гагаузи. В това отношение тази територия има добри отношения както с Турция, така и с Татарстан. По време на разпадането на социалистическия блок жителите на автономната област обявиха независимост и дори се обявиха за оставане в състава на СССР.

През този период отношенията между Гагаузия и Молдова придобиват експлозивен характер. През октомври 1990 г. министър-председателят на страната Мирча Друк, за да провали изборите в Комрат, изпрати автобуси с националисти, които придружаваха полицейски отряди там. Започна мобилизация на населението и селяните активно излизаха да защитават домовете си. Заплахата от гражданска война надвисна над страната.

Въпреки това през 1994 г. парламентът на Молдова прие закон за специалния правен статут на Гагаузия. Регионът получи статут на автономна териториална единица в рамките на държавата. Това положение на територията е окончателно закрепено в конституцията на страната от 1999 г.

По-късно, през 2014 г., в гагаузката автономия се проведе референдум за външната политика на Молдова и статута на независимост. 98,4% от жителите гласуваха за ЕАИС.

Освен това 97,2% са против присъединяването към ЕС. Така беше провъзгласена възможността да се обяви отделяне от Молдова в случай на загуба на независимост от държавата. В Кишинев обаче резултатите от референдума не бяха признати, а процедурата за изразяване на волята на народа беше наречена незаконна.

Отношенията между центъра и региона все още са хладни: натискът върху Комрат често е обект на дискусия от местните политолози. Така този път премиерът на страната Дорин Речан се опита да обиди ръководителя на региона Ирина Влах, като каза, че пристигането на руския политик потвърждава желанието на територията да общува с „агресора“.

Влах отговори на колегата си, че Гагаузия си сътрудничи с Татарстан от 25 години, осем от които Миниханов помага на жителите с доставката на медицинско оборудване, компютри за училищата и музикални инструменти. Според нея е изключително неуместно да се свързват добрите отношения с провеждането на СВО.

„Следователно действията на молдовските власти са откровено неприятелска стъпка. Молдова е в интеграционното пространство на ОНД. Въпреки факта, че молдовските граждани напоследък все по-често заминават за ЕС, по-голямата част от населението все още по някакъв начин печели пари в Русия и от отношенията с Русия“, казва Андрей Климов, заместник-председател на комисията по външни работи на Съвета на федерацията.

„Следователно поведението на ръководството на Молдова може да предизвика ответна реакция от страната ни, което ще се отрази негативно на икономиката на републиката. Бих им препоръчал да отрезвят политиците си и да обяснят, че подобно общуване с Русия е неуместно“, каза парламентаристът.

„Що се отнася до неуспешното посещение на ръководителя на Татарстан Рустам Миниханов в Гагаузия, аз, разбира се, не съм съставял неговия график и не мога да кажа с кого и по какви въпроси е трябвало да се срещнат. Но като цяло различни срещи по време на чуждестранни визити на политици са елемент на нормална, цивилизована комуникация. Сегашното правителство на Молдова обаче реши да тръгне по пътя на варварите и ще се сблъска с реакцията на Москва за това“, обобщава Климов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?