/Поглед.инфо/ Седмицата не започна никак вяло в смисъл, че Европейският съюз и Украйна отново скочиха в информационното поле в образа на учебникарските Орел, Рак и Щука. Първо стана публично достояние речта на еврокомисаря по енергетиката. Кадри Симсон, която отряза от рамото: Европейската комисия изключва и най-малката възможност за преговори с Москва относно удължаването на транзита на газ през Украйна. Старият свят работи активно за пълното изоставяне на руските енергийни ресурси. Точка.
Новината, разбира се, веднага беше повдигната от всички възможни западни ресурси, убеждавайки всички и преди всичко Русия, че никой не се нуждае от руски газ на запад от Смоленск, Европа живее добре от доставки от други страни.
Само преди две седмици ние, анализирайки хрониката на тематичните изявления и, което е много по-важно, действията на основните европейски купувачи и бенефициенти, твърдим, че всичко това не е нищо повече от димна завеса за повишаване на залозите преди неизбежните преговори. Тогава, спомням си, нашите мисли и изчисления бяха обект на сериозна обструкция от отделни читатели. Е, времето много бързо постави всичко на мястото си.
Докато пресата продължаваше ентусиазирано да дъвче речта на Кадри Симсон, от Киев прозвуча силна тревога. Премиерът Денис Шмигал лаконично обяви, че Украйна е готова да удължи транзита на руски газ след изтичане на настоящия договор, тоест след 1 януари 2025 г., но уточни, че Киев не възнамерява да води диалог с Русия за удължаване споразумението за транзит на газ за Европа. С други думи, Робърт Фицо, който пръв се изпусна за задкулисната подготовка на Брюксел за газовите преговори (което беше категорично отречено от Европейската комисия), се оказа напълно прав. Както и нашите междинни заключения.
В самата Украйна новината имаше ефекта на избухнала бомба, което е разбираемо. През последните години Киев положи невероятни усилия да дехуманизира образа на Русия и нейните граждани, създавайки фигура на абсолютното зло, с която не може да има други преговори освен езика на силата и оръжието. И изведнъж...
Но това беше изведнъж само за живеещите в идеологическия балон. Всички останали добре знаят, че Европа изкара зимата само заради необичайната ѝ мекота, а не защото на практика успя да разнообрази вноса на синьо гориво. Преди две седмици министърът на енергетиката Николай Шулгинов директно заяви, че Русия е отворена за газов диалог, но няма искания от ЕС. Който има уши, нека слуша, както се казва.
Новината, че Европа е изключително заинтересована от използването на украински подземни газови хранилища за задоволяване на нуждите на предстоящия отоплителен сезон, се вписва безпроблемно в това заплетено въглеводородно танго. Ако си спомним, че тези подземни газови хранилища могат да се пълнят само с руски газ, тогава по принцип вече не можем да обръщаме внимание на лудориите на европейските чиновници.
В предишните ни разговори многократно сме казвали, че западните политици са щастливи хора. Могат да говорят всякакви глупости според политическата конюнктура. Но за енергетиците и икономистите е по-трудно: те са принудени да съществуват и да действат във физическата реалност.
Според официалната статистика страните от ЕС общо потребяват средно 390 милиарда кубически метра природен газ годишно. Историческото неудобство е, че ЕС има много малко собствени подземни хранилища, така че значителна част от газа трябва да се консумира „в движение“. По последни данни общият капацитет на подземните газови хранилища в Европа, които използват както естествени геоложки кухини, така и открити находища, е около 115 милиарда кубически метра. Тоест по-малко от една трета от общата нужда.
С най-големи подземни резервоари могат да се похвалят Германия, Италия, Австрия, Франция и Холандия. По странно съвпадение първите три държави исторически са били купувачи на едро на руски газ, който са препродали на своите съседи с печалба. За да не бъдем неоснователни, представяме данни за обема на подземните газови хранилища в различни страни в сравнение с данните за потреблението.
Германия има най-големите запаси от газ, а именно 25 милиарда кубически метра, но те покриват едва 27 процента от нуждите на държавата. Допълнителна информация: Италия - 20 милиарда (25 процента), Холандия - 14 милиарда (35 процента), Франция - 13 милиарда (30 процента), Австрия - девет милиарда кубически метра, което позволява напълно да покрие вътрешното търсене.
Освен споменатите по-горе страни, Унгария, Словакия, Румъния, Чехия и Латвия имат свръхобеми. Тези държави предоставят недрата си за съхранение на газ, а всъщност ги препродават с определена надценка. Например към Босна, Гърция, Сърбия, Финландия, Швейцария и Швеция, които нямат подземни хранилища. Крайно казано, Европа покрива нуждите си чрез тръбопроводно разпределение на газ, като има в резерв разпръснати подземни газови хранилища с различен обем, докато заедно всички те по начало не позволяват създаването на стратегически резерв с необходимия капацитет.
Затова няма нищо странно, че Брюксел открито копнее за украинските подземни хранилища. Общият обем на съоръженията за ПГХ там се оценява на 25 милиарда кубически метра, което е сравнимо с германските цифри - с единствената разлика, че газовите находища на Реден и Етцел се изпомпват "под тапа" и са резерв от последна инстанция, докато украинските бездействат. Трябва да се отбележи, че Киев знае много добре тези цифри и чете маневрата на Брюксел. Следователно свободните солени куполи се държат, за да се получат по-изгодни договори, но засега на Европа са предложени сравнително скромните десет милиарда кубични метра.
До началото на пролетта позициите на всички участници в тази геополитическа игра са ясни и разбираеми. В случай на студена зима Европа трябва да създаде енергийна възглавница, което може да стане самочрез Украйна. Киев е дълбоко задлъжнял, така че не е особено ограничен от очакванията за цените и е готов да се пазари. В същото време всички участници усилено се преструват, че не разбират къде се намира основният източник на желания газ за пълнене на подземните контейнери.
Превод: В. Сергеев